Supreme Court dismisses appeal as legal questions lack specific impact on case outcome under Civil Procedure Code.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by CEZ Distribution Bulgaria against the appellate court's confirmation of liability for death damages. The appellants argued that the lower courts erred in assessing causation and the victim's contribution to the accident, but the Supreme Court ruled these were substantive issues not suitable for review. The court determined that without a specific legal question directly affecting the case outcome, the appeal is inadmissible under Article 280 of the Civil Procedure Code.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 280, Art. 283 of the Civil Procedure Code; A cassation appeal is inadmissible if the raised legal questions do not have a specific impact on the outcome of the case, as the Supreme Court cannot derive such questions from the appellant's general assertions.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София 10.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4160 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр.София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. против въззивно решение № 2020 от 5.08.2019г. по в.гр.д. № 4508 по описа за 2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4767 от 13.07.2018г. по гр.д.№ 10497/2016г. на Софийски градски съд като „ЧЕЗ Разпределение България” АД е осъдено, на основание чл.49 ЗЗД, да заплати на всеки един от И. Г. Д., М. Н. Д. и Г. Н. Г. сумата от по 50 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. Г. Д., настъпила на 27.07.2012г. в резултат на бездействие на служители на ответника, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2012г. и са отхвърлени исковете в останалата им част до 200 000лв. Присъдени са разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Въззивният съд е приел предявения иск за основателен до посочените размери като е преценил, че ищците са доказали наличието на предпоставките за непозволено увреждане: противоправно бездействие на служител на ответника /без значение кой конкретно е той/, причинени вреди /смърт/, причинна връзка. Съдът е приел за установено, че на 27.07.2012г., в тупик улица, между два стълба, в оста на въздушната линия, по време на кастрене на клони, докато е бил качен върху клон от черница, пострадалият е попаднал под ел.напрежение, в резултат на неволно хващане на провиснал електропроводник, който е бил под изискуемата се височина от шест метра. /Приел е, въз основа на свидетелски показания, че проводниците в района са били стари, неподменяни от 20-25години/.
Посоченият механизъм на настъпване на увреждането въззивният съд е извел след обсъждане на всички доказателства по делото. Мотивите му са, че след като ответникът извършва дейност по пренос на енергия чрез електропреносната мрежа /част от която е и процесния електропровод, преминаващ пред имота на пострадалия/, в зона на съществуващ сервитут в негова полза, той следва да спазва установените с Наредба № 16/9.06.2004г., Наредба № 9/9.06.2004г.
и Наредба № 16-116/8.02.2008г. изисквания за разстояние от най-ниско разположените проводници до повърхността на земята, като следи за безопасното им състояние. Освен това следва да предприема действия по почистване, включително и чрез изсичане и подкастряне на единични дървета и клони /съгласно т.4 б.”б” чл.83 ЗЕ/, периодично да почиства трасето на ВЕ от дървета и храсти /чл.765 от Наредба № 9/2004г./, както и най-малко веднъж годишно да извършва периодични огледи и обходи на ВЕ /чл.770 ал.1 Наредба №16/2004г./ Изводът на съда е, че ответникът не е представил доказателства за изпълнение на така посочените си задължения досежно процесния проводник.
При наличие на скъсан или провиснал проводник, задължение на служителите на „ЧЕЗ Разпределение България” АД е да обезпечат безопасността му. Бездействието при изпълнение на това задължение е противоправно. В случая настъпила смърт на пострадалия е в причинна връзка с установеното противоправно бездействие.
Относно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд е приел /след преценка на изготвените заключения по основната, допълнителна и повторна експертиза/, че в случая доколкото инцидентът е настъпил в сервитутна зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на елекрическа енергия, в която са забранени действия на други лица, пострадалият от своя страна също е допуснал нарушение на правила, установени в горепосочените Наредби.
Нарушенията, допуснати и от двете страни по делото са еднакви по степен, поради което следва да се определи ½ съпричиняване от пострадалото лице. Крайният извод на съда - пред вид изключително близката връзка на ищците с пострадалия /негова съпруга и деца/, установените между тях изключително топли отношения на разбирателство и привързаност – е, че с оглед претърпяната тежка загуба справедливият размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди възлиза на по 100 000лв., от които след намалението следва да се присъдят по 50 000лв.
В представеното изложение, касаторът се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, във връзка със следните четири въпроса: 1. Противоречи ли въззивният акт на Постановление № 7 от 29.12.1958г. и по-специално на основният принцип, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди, но виновни действия? /Според касатора действията и бездействията на неговите служители не са в причинна връзка с настъпилия инцидент/ 2.
Налице ли е причинна връзка между приетото като противоправно бездействие и смъртта на пострадалия, след като не е налице осъдителна присъда, а воденото в.ч.н.д.№ 954/2013г. на САС е прекратено поради липса на данни за извършено престъпление? Според касатора механизмът на настъпване на увреждането е този, който е описан в Постановление от 22.10.2012г.
на ДП № 93/2012г., 3. Като трети въпрос, касаторът излага доводи /а не формулира конкретен въпрос/ за неправилност на въззивния акт досежно изложените правни изводи, касаещи възприетия механизъм на настъпване на увреждането, 4. Като четвърти въпрос, отново без да формулира конкретен въпрос, касаторът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на извода на въззивния акт за наличие на 50% съпричиняване на вредоносния резултат.
Неговата теза е, че увреждането е причинено изцяло по вина на пострадалия, поради несъобразяване с установените императивни разпоредби на чл.14 от Наредба № 16/2004г., съгласно които „в сервитутна зона на енергиен обект” не се допуска „засаждане на трайни дървесни насаждения”, „складиране на отпадъци и материали”, „действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти”.
Счита, че определящ за настъпването на увреждането е фактът на предприемане от страна на пострадалия на непредпазливи действия на работа с моторен трион, с който е въздействал върху проводниците на електропровода. Счита въззивният акт за очевидно неправилен.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от насрещните страни, чрез процесуалния им представител адвокат Д., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че в представеното изложение не се съдържа въпрос, който да отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, както и не е налице точно и мотивирано изложение на касационните основания за селектиране на подадената касационна жалба. Развива подробни доводи и по съществото на спора. Пред вид осъществяване на защита по реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, желае съдът да определи дължимо адвокатско възнаграждение ведно с 20% ДДС.
Пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по нито един от поставените въпроси, поради липса на посочените специалните основания, а частично и на общото за допустимост. Постановеният въззивен акт е в съответствие с установената съдебна практика, по следните съображения:
Въззивният акт не е в противоречие с Постановление № 7 от 29.12.1958г., съгласно което отговорността по чл.49 ЗЗД е налице, когато се установи /както е в конкретния случай/, че „натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа”. Единствените хипотези, при които отговорността по този текст отпада е когато вредата не е причинена при и по повод на възложената работа или когато действията са извършени правомерно. В конкретният случай правните изводи на съда /правилността на които не може да бъде проверявана в настоящето производство по допустимост/ са, че е налице неправомерно бездействие и че вредата е причинена от служители на ответното дружество при и по повод на възложената работа.
Липсата на осъдителна присъда, както и наличието на образувано и прекратено в.ч.н.д на САС поради липса на данни за извършено престъпление, е факт, който е ирелевантен относно наличието или не на причинна връзка между приетото като противоправно бездействие и смъртта на пострадалия. Дали е налице или не причинна връзка е въпрос, който подлежи на доказване, с оглед конкретните данни по делото, от ищеца.
Задължителна, съгласно чл.300 ГПК за гражданския съд е само влязлата в сила присъда на наказателния съд /каквато в случая няма/ и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, докато всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело /вж.гр.д.№ 5839/2014г.на ІV г.о., т.д.№ 319/2011г.
на ІІ т.о./ Принципът е, че извън посочените в чл.300 ГПК, всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело и с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ.
наказателното производство. При противоречие между установените факти в наказателното и в гражданското производство, в което се доказва състава на непозволеното увреждане, релевантни са тези, които са установени в гражданското /вж.гр.д.№ 3149/2017г.на І г.о./ В този смисъл, на поставеният въпрос следва да се отговори, че съдът не е обвързан от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления, вкл.
и тези за прекратяване на наказателното производство.
Определените в изложението на касатора като трети и четвърти въпроси по съществото си са доводи за неправилност на постановения въззивен акт. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, липсата на формулиран конкретен правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допустимост само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. По същество, касаторът не приема правните изводи на въззивният съд във връзка с механизма на настъпване на увреждането и приетият процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Изложените в тази връзка от него доводи не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК, съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че не може да е годно общо основание за допустимост въпрос, който е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1 т.2 ЗА, в полза на адвокат Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 5 436лв./изчислена съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2020 от 5.08.2019г. по в.гр.д. № 4508 по описа за 2018г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр.София, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.София 1784,район Младост,”Бенч Марк Бизнес център”, [улица] да заплати на адвокат Н. Д., на основание чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 5 436лв. /пет хиляди четиристотин и тридесет и шестлева/, адвокатско възнаграждение /с ДДС/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.