Cassation appeal dismissed for failure to clearly formulate the legal issue of significance regarding simultaneous performance.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the appellate court's decision to order simultaneous performance of reciprocal obligations. The appellant failed to clearly and precisely formulate the specific legal issue of significance that the appellate court resolved, as required by procedural law. Consequently, the court determined that the appeal could not be admitted for review because the necessary legal question was not properly identified in the grounds for the appeal.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 280, para. 1, item 1 of the Civil Procedure Code; Art. 284, para. 3 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal is inadmissible if the appellant fails to clearly and precisely formulate the legal issue of significance for the outcome of the case, which must be the basis for the appellate court's decision.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
ГР. София, 01.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.02.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №314/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Р. срещу въззивното решение на Варненски апелативен съд по гр.д. №375/15 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което на осн. чл.90 ЗЗД е постановена едновременност на изпълнението на насрещните задължения на страните, възникнали от сключеното на 18.08.2009 г. споразумение за поемане на изпълнение на парично задължение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Не е формулирал обаче ясно и точно правните въпроси от значение за спора, които въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. В имащата характер на изложение по чл.284, ал.3 ГПК първа част на касационната жалба се оспорват конкретни изводи на въззивния съд с твърдение, че противоречат на цитираната практика на ВКС. Касаторът се позовава и на необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при формиране на оспорените изводи на въззивния съд.
В ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК е посочено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.
В цитираното ТР №1/10 г. е посочено още, че осн. по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
В случая основното съображение на въззивния съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение по чл.90 ЗЗД е, че ответникът по иска / сега касатор/ не е предявил своевременно възражението за неизпълнен договор, няма и искане за едновременно изпълнение на насрещните задължения по чл.90, ал.1, изр.2 ЗЗД.
Макар да не е формулиран ясен и точен правен въпрос във връзка с обжалваната част от решението, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не се установява противоречие между решаващите изводи на въззивния съд и сочената от касатора практика на ВКС. Соченото от касатора р. по т.д. №207/10 г. на второ т.о.
е по иск с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД и там едновременното изпълнение е постановено на осн. чл.362 ГПК, след като в отговор на поставения въпрос е прието, че неизпълнението на задължението по предварителния договор и неизправността на ищеца не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, щом предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен..
В р. по гр.д. №6605/13 г. на четвърто г.о. е постановено едновременно изпълнение на осн. чл.90 ЗЗД, като е посочено, че по смисъла на чл.90 от ЗЗД купувачите могат да искат от продавача да изпълнят едновременно взаимните си задължения, произтичащи от сключения договор / по настоящото дело искане за постановяване на едновременно изпълнение няма/.
Останалите три решения са за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към спора доказателства, прецени установените факти и обсъди всички възражения и доводи на страните. В тях не се засяга въпросът за предпоставките за постановяване на едновременно изпълнение на осн. чл.90, ал.1,пр.2 ЗЗД.
В старата практика на ВС и новата практика на ВКС и съдилищата се приема, че съдът не може без искане на заинтересованата страна да постанови едновременност на изпълнението на насрещни задължения, произтичащи от едно и също правоотношение / р. по гр.д. №899/85 г. на ВКС, второ гр.отд./ Защитата по чл.90, ал.1 ЗЗД има за предмет противопоставено изискуемо насрещно вземане на едната страна по договора спрямо другата, произтичащо от същото правоотношение, съпроводено с искане за едновременно изпълнение / опр.
по т.д. №886/12 г. на първо т.о., р. по гр.д. №2076/08 г. на АС София/.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по гр.д. №375/15 г. от 28.09.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: