Supreme Court dismisses appeal as it lacks admissibility grounds under Civil Procedure Code Article 280.1. Appeal is not allowed because the appeal court's factual assessment cannot be reviewed in cassation.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal without examining the merits of the claim for price refund and damages. The appellants argued that the contract was voided due to the seller's breach and that procedural errors regarding expert appraisal occurred. The court ruled that the appeal lacked admissibility grounds under Article 280.1 of the Civil Procedure Code because the lower court's factual findings and contract interpretation are not subject to cassation review.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArticle 280, paragraph 1 of the Civil Procedure Code; Article 281, paragraph 3 of the Civil Procedure Code: Cassation appeals are inadmissible if they challenge the correctness of the appellate court's decision, as such issues require a review of the factual assessment and evidence evaluation which is excluded from cassation proceedings.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 24.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4174/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на М. К. А. и А. В. А., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., със съдебен адрес: [населено място], пл. „С.” № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 срещу решение № 836 от 15.04.2013 г. по гр. д. № 3917/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено поставеното от Благоевградски окръжен съд решение № 87 от 05.07.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма], [населено място] искове: иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 46 658 евро, представляваща част от цената, платена на отпаднало основание поради разваляне на сключения между страните предварителен договор № PG-066 от 01.11.2006 г.2007г. лв. за продажба на недвижим имот – апартамент № 02, находящ се на първия етаж във вход А на Блок 1 в „П. Голф и Кънтри Клуб”, [населено място] и иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 3 112.35 евро, представляваща неустойка за виновно неизпълнение на същия договор.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на въззивното решение, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Развити са подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че процесният договор не е развален едностранно от ищците поради виновно неизпълнение на ответното дружество и затова липсва основание за връщане на платената част от цената и за присъждане на неустойка.
Според касаторите, в резултат от превратното тълкуване на отношенията между страните и необсъждане на събраните доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка, съдът необосновано е приел, че: купувачите са неизправна страна, тъй като не са изпълнили в срок задължението си да платят втората вноска от цената, както и остатъка от същата;
не е налице виновно неизпълнение на поетите от ответника задължения за изграждане и предаване на обекта в уговорения с договора и продължен с анекса към него срок, доколкото съобразно уговорката между страните същият следва да се счита автоматично продължен с дните в забавата на плащането на вноските от цената и с дните, в които средната дневна температура е под 0 градуса.
В касационната жалба е релевирано изрично оплакване, че вззивният съд неправилно е преценил като ирелевантни доводите за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване на искането за назначаване на експертиза. Освен това, според касаторите, самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт е установеният от тях след постановяването му факт, че понастоящем процесният имот вече е продаден, което обосновава извод за разваляне на процесния договор по право и за неоснователно обогатяване на ответника чрез извършената от него разпоредителна сделка.
Както в самата касационна жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като обуславящи допускането на касационния контрол на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите: „ 1. При неизпълнение на множество договорни задължения на продавач по предварителен договор за покупко-продажба и строеж на недвижим имот и след отчитане на посочения в договора и анексите към него за изпълнението им фиксиран и изрично посочен срок, необходимо ли е купувачът да бъде изправна страна, с оглед на факта, че продавачът е неизправен, за да упражни потестативното право едностранно да развали договора? В този случай задължително ли е да се даде още един срок на продавача (след като вече му е бил даден такъв с анекс) или за купувачите е налице възможност да развалят договора без даване на допълнителен срок за изпълнение съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД; 2.
При неизпълнение на множество договорни задължения на продавач по предварителен договор за покупко-продажба и строеж на недвижим имот и след отчитане на посочения в договора и анексите към него за изпълнението им фиксиран и изрично посочен срок, поражда ли се за изправната страна-купувач правото да развали договора? В този случай задължително ли е да се даде още един срок на продавача (след като вече му е бил даден такъв с анекс) или за купувачите е налице възможност да развалят договора без даване на допълнителен срок за изпълнение съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД; 3.
Правомерно ли е едностранно разваляне от страна на купувача по договор за покупко-продажба и строеж на недвижим имот след изтичане на посочения в него и анексите към него за изпълнението им фиксиран и изрично посочен срок, при неизпълнение на множество договорни задължения на продавача по него? Възникнали ли са последиците от извършеното разваляне; 4.
Дните с температура под 0 градуса Ц. могат ли да удължат срок за изпълнение на търговец-продавач, който упражнява предвидените в договора свои задължения като дейност по занятие, който е икономически по-силна страна по договора, който сам е включил в съставения от него договор такава клауза с единствената цел да оправдае неизпълнението си за неопределен период, а купувачи са чуждестранни физически лица, които не познават българското право и са разчитали само на добросъвестността му; 5.
Прехвърлянето на правото на собственост на процесния имот от страна на продавача-ответник на трето външно за договора лице, без да е уредил отношенията си с купувачите по договора и по време на съдебното производство (след депозиране на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение) между страните по договора – продавач и купувачи, представлява ли предвиденото в чл. 89 от ЗЗЗД разваляне на договор по право? Как точно се отразява прехвърлянето на правото на собственост на процесния имот на производството и на отношенията между страните? Подлежи ли въззивното решение в случай на влизането му в сила на отмяна съгласно чл. 303 ГПК”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 25.10.2013 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса. Същата обаче е частично недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед обстоятелството, че цената на обективно съединения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на неустойка (3 112.35 евро) е под установения в закона минимален размер 10 000 лв. за търговските дела, каквото е и настоящото, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Ето защо, по отношение на този иск касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По касационната жалба в допустимата й част:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от М. К. А. и А. В. А. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че претендираната сума 46 658 евро, платена от двамата ищци като част от цената на сключения с ответното дружество предварителен договор № PG-066 от 01.11.2006 г.2007г.
лв. за продажба на недвижим имот – апартамент № 02, находящ се на първия етаж във вход А на Блок 1 в „П. Голф и Кънтри Клуб”, [населено място], не подлежи на връщане, тъй като облигационната връзка между страните не е преустановена с отправеното от ищците предизвестие за разваляне на договора поради допусната от ответника-продавач и изпълнител по договора в частта му, имаща характер на такъв за изработка, забава за изпълнение на задължението за завършване на обекта, както и поради наличието на учредена ипотека върху имота.
Липсата на забава, даваща право на купувачите да развалят договора, е аргументирана, от една страна, с подписания анекс, с който първоначалният срок за завършване на обекта е променен от 14.09.2008 г. на 30.06.2010 г., а от друга страна – с изричната уговорка в чл. 19.1 от договора, предвиждаща, че сроковете по чл. 5.1.-5.3 се удължават автоматично и с броя на дните, в които по данни на Централната метеорологична служба минималната денонощна температура е под 0 градуса, т.
е. в случая продължаването е с 278 дни, тъй като това е броят на дните с такава температура в периода м. 11.2006 г. – м. 03.2009 г., видно от представената справка от Националния институт по метеорология и хидрология към Б.. Независимо от това, решаващият състав е счел, че дори и при наличието на забава, характерът на договора не предполага, че същият е следвало да бъде изпълнен в точно определения в него срок, поради което, само по себе си, изтичането на срока не е основание за развалянето му по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
Предвид липсата на доказателства, че се касае за инвестиционна покупка, доводът за безполезност на договора е преценен като несъстоятелен по съображения, че купувачът винаги има полза от получаване на собствеността върху построения и обещан за продажба имот и че променените икономически условия могат да повлияят върху това, колко изгодна е сделката, но не обосновават нейната безполезност.
По отношение на твърдяното неизпълнение на ответника, изразяващо се в обременяване на имота с вещни тежести, макар да е приел, че към датата на отправяне на нотариалната покана от ищците такова действително е било налице, въззивният съд е направил извод, че същото не е породило право за ищците да развалят договора, тъй като самите те са били неизправна страна, доколкото не са изплатили останалата част от цената, уговорена в договора и освен това не са спазени изискванията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД да се даде срок за изпълнение на продавача, в който той да има възможност да го организира и да приведе имота в такова състояние (включително и правно), отговарящо на изискванията на договора.
Като неоснователно е преценено и оплакването на ищците за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение. По отношение на доводите им, свързани с неуважаването на направени от тях доказателствени искания, решаващият състав е приел, че същите биха имали значение единствено, ако е заявено искане за допускане на доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК, каквото обаче в случая няма.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице общата предпоставка за това, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Отсъствието на същата по отношение на последния въпрос произтича от обстоятелството, че този въпрос изобщо не е бил предмет на обсъждане във въззивния акт и поради това не е обусловил изхода на спора. Както посочват и самите касатори, твърдението им за извършено разпореждане с процесния имот от страна на ответното дружество, е заявено за първи път в касационната жалба и следователно не е било и не е могло да бъде преценявано във въззивното производство.
Останалите четири въпроса също не обосновават допускане на касационния контрол, тъй като са относими към правилността на обжалваното решение. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за възприемане на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата. В цитираната практика е подчертано изрично разграничението между основанията за допускане на касационния контрол /чл. 280, ал. 1 ГПК/ и основанията за самия касационен контрол /чл. 281, т. 3 ГПК/, като е указано, че въпросите не могат да се отнасят до правилността на въззивния акт, тъй като тя подлежи на проверка едва след допускане на касационното обжалване. В случая, отговорът на поставените от касаторите въпроси е изцяло в зависимост от извършената от решаващия състав преценка на събраните по делото доказателства и от тълкуването на клаузите на процесния предварителен договор и анексите към него. Именно въз основа на тази преценка и тълкуване съдът е направил извод за липса на твърдяното неизпълнение от страна на ответника-продавач и за неизправност на самите ищци като купувачи, обосноваващи съответно недопустимост договорът да бъде развален от тях, който извод не може да бъде проверяван в рамките на производството по чл. 288 ГПК.
Поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, без да се обсъжда наличието на конкретното поддържано от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 4 662 лв., чието уговаряне и заплащане се установява от представения договор за правна защита и съдействие № 15099 от 30.09.2013 г., фактура № 94 от 01.10.2013 г. и банкови извлечения от 25.10.2013 г. и от 01.12.2013 г., издадени от [фирма].
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 836 от 15.04.2013 г. по гр. д.№ 3917/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта по отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 46 658 евро, представляваща част от цената, платена на отпаднало основание поради разваляне на предварителен договор № PG-066 от 01.11.2006 г.2007г. лв. за продажба на недвижим имот – апартамент № 02, находящ се на първия етаж във вход А на Блок 1 в „П. Голф и Кънтри Клуб”, [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. К. А. и А. В. А., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И. срещу решение № 836 от 15.04.2013 г. по гр. д. № 3917/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта по отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на сумата 3 112.35 евро.
ОСЪЖДА М. К. А. и А. В. А., граждани на Обединено Кралство Великобритания и С. И., със съдебен адрес: [населено място], пл. „С.” № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 да заплатят на [фирма], [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 4 662 (четири хиляди шестстотин шестдесет и два) лева.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия. В останалата му част – същото е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: