Supreme Court allows appeal regarding automatic lease termination and continued possession creating indefinite term lease.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court allowed the cassation appeal against the lower courts' dismissal of a landlord's claim for unpaid rent and damages. The landlord argued that continued possession after automatic termination created an indefinite-term lease under the Civil Code, while the tenant claimed the contract ended automatically upon the first missed payment. The court found the legal question regarding the consequences of automatic termination versus continued possession to be a valid ground for cassation review.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArticle 236, paragraph 1 of the Civil Code; Article 280, paragraph 1, sub-section 3 of the Civil Procedure Code: The Supreme Court may admit cassation when the lower court fails to determine whether automatic termination of a contract due to breach equates to the statutory conditions for an indefinite-term lease upon continued possession.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
Определение на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
София, 09.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2482 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 5 от 08.03.2013 год. по т.д.№ 339/2012 год. на Бургаския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 324 от 01.10.2012 год. по т.д.№ 292/2011 год. на Бургаския окръжен съд с което са били отхвърлени предявените от Пристанището срещу Сдружение „Институт за регионални стратегии” обективно съединени искове за заплащане на главница в размер на 27263.06 лв., формирана от неплатени наемни вноски за периода м.ІІІ.2011 год – м.VІ.2011 год. (вкл.), както и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 1692.37 лв.
Исковете произтичат от сключен на 27.04.2009 год. по реда на ПУПДТДДУ договор за наем на помещение с площ 180 кв.м., находящо се в сградата на [улица]. Договорът е сключен за срок от 5 години при наемна цена 1200 лв. месечно и тежест на наемателя за консумативните разходи.
Исковете са обусловени от твърдението на наемодателя, че от м.ІІІ.2001 год. наемателят е престанал да плаща наемната цена, продължавайки да държи наетия имот до началото на м.VІІ.2011 год. Позовавайки се на прекратяването на договора е поискал присъждането по съдебен ред на сумите, посочени по-горе.
Последователно подържаната теза на ответника е, че с неплащането на наемната цена по първата вноска за която е бел неизправен, договорът е прекратен автоматично, съгласно чл.9 ал.2 от него, поради което сумите не могат да бъдат претендирани на договорно основание.
Тезата му е възприета от Б. окръжен и Бургаския апелативен съдилища, които са основали становището си за неоснователност на главния иск именно на автоматичното прекратяване на договора и липсата на правна възможност за присъждане на сумите по главницата на договорно основание. Това становище е обусловило и произнасянето по акцесорния иск.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на [фирма] се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на два въпроса: 1./ Автоматичното прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължение, приравнява ли се по отношение на последиците си на чл.236 ал.1 ЗЗД, т.е. ако след датата на автоматичното прекратяване на договора, ползването на вещта е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок?; 2./ Правопораждащ факт ли е наличието на разрешение за сключване на договор за наем по реда на ПУПДТДДУ по отношение приложението на разпоредбата по чл.236 ал.1 ЗЗД?
По отношение на първия от посочените въпроси е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол. Вторият от въпросите няма качеството на обуславящ, доколкото е било безспорно по делото, че договорът за наем е бил прекратен и последващото държане не се основава на възникване на нова облигационна връзка.
Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 579.11 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради изложеното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 5 от 08.03.2013 год. по т.д.№ 339/2012 год. на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 579.11 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.