Cassation appeal dismissed for lack of specific legal question and failure to prove seller was innocent party.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the appellate court's confirmation of the lower court's rejection of claims for restitution. The plaintiffs argued that the contract was voidable due to non-performance and that the seller failed to prove they were an innocent party, citing a specific Supreme Court precedent. The court ruled that the appeal was inadmissible because the submitted legal question was too general and did not address a specific issue of law or fact required for cassation review.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 280, para. 1 of the Civil Procedure Code; Art. 280, para. 1, item 1 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal is inadmissible if the legal question raised is not specific to the case outcome or constitutes a substantive complaint rather than a procedural or legal error of significance.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
гр. София 25.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3699/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Х. и М. Д. Х., подадена чрез адв. Н. С., против въззивно решение № 2853/03.05.2018 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 9484/2017 г., с което е потвърдено решение от 09.05.2017 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 58158/2015 г., с което са отхвърлени исковете на В. Х. Х. и М. Д. Х. срещу „Аркадия 2005“ ООД с правно основание с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от общо 25 001 лева /по 12 500, 50 лв. на всеки един от тях/ от общо 37 225, 50 евро, представляващи платена на отпаднало основание цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и строителство от 21.10.2005 г., развален поради неизпълнение, като неоснователни и погасени по давност.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове ведно със законните последици от това.
Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се формулирани следните „основания за допустимост на касационното обжалване“: „Противоречие с практиката на ВКС по отношение на необходимото изрично писмено изявление /предупреждение/ за разваляне, в т.ч. с даване на допълнителен подходящ срок за изпълнение на двустранен възмезден договор по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД“и „Противоречие има и с правилото, че упражняващият потестативното право на разваляне трябва да е „изправна страна” по договора, каквато в процесния случай ответникът доказано не е“.Счита,че съдебната практика е огромна по обем,но се позовава на решение № 235/13.01.2016 г. по гр.д.№ 490/15 г,ІІІ г.о.,ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата – „Аркадия 2005“ ООД не е подала писмен отговор, в който да изрази становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Софийски градски съд, действащ в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 269 ГПК, е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените от В. Х. Х. и М. Д. Х. против „Аркадия 2005“ ООД субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Като безспорни е посочил следните факти: на 21.10.2005 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и строителство, по силата на който ответникът в качеството му на продавач се е задължил да прехвърли на ищците в качеството им на купувачи собствеността на недвижим имот/апартамент № PR-AP- със застроена площ от 110.30 кв.м., намиращ се в комплекс „П.“, [населено място], освободен от всякакви тежести, както да извърши строителните работи на комплекса и апартамента в съответствие с одобрения проект, приложимите нормативни актове и условията на договора;
уговорената цена била в общ размер от 148 905 евро, платима, както следва: 1 000 евро – депозит, подлежащ на приспадане, 21 335, 75 евро – при подписване на договора – 15% от продажната цена, представляваща уговорен задатък; 14 890, 50 евро, платими в срок до 10 дни след завършване на основите на сградата; 29 781 евро – в срок до десет дни след завършване на покрива на комплекса и 81 897, 75 евро – в срок до 10 дни след окончателното довършване на апартамента /протокол образец Акт 15/;
уговорено е прехвърлянето на собствеността да се извърши след последното плащане; уговорени са срокове на изпълнение – за завършване основата на сградата до декември 2005 г., за завършване на конструкцията и покрива на комплекса – октомври 2006 г. Като е съобразил събраните писмени доказателства – акт образец 15 от 01.10.2007 г., разрешение за ползване от 20.08.2008 г.
и писмо от 21.11.2006 г., изпратено по електронна поща, както и заключението по приетата в първа инстанция съдебно-техническа експертиза, съдът е достигнал до извод,че след като са били уведомени за завършването на покрива на сградата, купувачите В. Х. Х. и М. Д. Х. не са изпълнили задължението си да заплатят дължимата на този етап вноска.
Счел е, че продавачът „Аркадия 2005“ ООД е изправна по договора страна и за него е възникнало правото да се откаже от него. Приел е за установено, че продавачът е уведомил купувачите за осъществяването на своето право и им е дал последен срок да заплатят дължимата вноска, респективно да изпълнят задължението си.
Като не е настъпило изпълнение, предварителният договор е бил развален, считано от 31.07.2007 г. – денят, следващ деня, на който е изтекъл срокът за доброволно плащане на посоченото задължение. При така установеното съдът е приел, че изплатените от купувачите суми, с приспаднат задатък , подлежат на връщане.
Разгледал е релевираното от продавача възражение за изтекла погасителна давност на вземането и е счел същото за основателно. Посочил е, че исковете за връщане на суми, дадени на отпаднало основание, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от датата на разваляне на договора 31.07.2007 г.
и е изтекла на 31.07.2012 г. Доколкото исковата молба на В. Х. Х. и М. Д. Х. е предявена в съда на 16.07.2015 г.,то исковете са погасени по давност.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по подадената жалба и формулираните въпроси.
На първо място следва да се отбележи, че в приложеното към касационната жалба изложение липсва формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираният от касатора въпрос, представляващ общо основание, не трябва да се отнася до правилността на изводите на съда или до преценката на събраните доказателства, защото в такъв случай представлява оплакване по същество на спора – касационно основание, във връзка с което касационната инстанция би се произнесла едва при допускане до касационно разглеждане на жалбата.
В този смисъл са и дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчна за недопускане на касационна проверка. Настоящата инстанция с оглед спазването на състезателното и диспозитивното начало не може да формулира въпроси, позовавайки се на изложеното от касаторите, а може единствено да ги уточни и конкретизира.
Поставеният като първи въпрос представлява изявлението на жалбоподателите във връзка с реализирането на правото на изправната страна по договор да го развали. Съдът не е приел нещо различно, напротив, установил е, че задължението за плащане на част от цената, дължима на съответния етап, не е изпълнено в дадения срок с писмо от „Аркадия 2005“ ООД до В.
Х. Х. и М. Д. Х. и считано от изтичането му – 31.07.2007 г. предварителният договор е развален. По отношение на втория въпрос, че не е доказано продавачът да е изправна страна по спора,същият представлява становище по същество на правния спор и не може да бъде разглеждано във фазата по селектиране на касационно обжалване.
Само за изчерпателност и пълнота на мотивите следва да се посочи, че не се осъществява и претендираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/не посочено от касакторите/, тъй като правните изводи на въззивния съд не противоречат на приетото в решение № 235/13.01.2016 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 490/2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2853/03.05.2018 г., постановено по възз.гр. д. № 9484/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: