Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-D4FD4067DFBA4D89C2258B39002149B8 Generato dall'IA

Supreme Court dismisses appeal for non-compliance with Article 303 of Civil Procedure Code regarding new evidence or conflicting judgments.

Numero d'incarto VKS-D4FD4067DFBA4D89C2258B39002149B8
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Respinto (Dismissed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court confirmed the lower court's decision to dismiss the applicant's motion for annulment as procedurally inadmissible. The applicant cited Article 303 of the Civil Procedure Code but failed to provide specific facts or evidence supporting new circumstances or a conflicting prior judgment. The court ruled that general legal arguments regarding incorrect application of law do not satisfy the strict requirements for annulment under the cited statute.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Articles 303, paragraph 1, items 1 and 4 of the Civil Procedure Code; Annulment of final judgments is an extraordinary remedy requiring specific new facts or evidence, or a prior conflicting judgment, and cannot be based solely on general legal errors or procedural irregularities.

Parole chiave

Generato dall'IA
Civil Procedure Code annulment of judgment new evidence requirement conflicting prior judgment procedural inadmissibility extraordinary remedy final decision perenzione dell'azione

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Article 303, paragraph 1, items 1 and 4 of the Civil Procedure Code
Article 306, paragraph 1 of the Civil Procedure Code
Article 78, paragraph 3 of the Civil Procedure Code
Article 38, paragraph 2 of the Law on Legal Aid
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2860

гр. София, 10.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 1728/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. К. Б. от [населено място] срещу определение № 577 от 09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5324/2023 г. по описа на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя молба вх. № 4267/11.07.2023 г., поправена с молба вх. № 260337/02.11.2023 г., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 329 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 354/2022 г. на Пернишкия окръжен съд.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска отмяната му.

Ответната страна по жалбата Т. И. Й. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното определение е прието, че молбата е недопустима, тъй като молителят формално се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, но в нея не се съдържат твърдения за факти и обстоятелства, които могат да се отнесат към някоя от тези хипотези. Не са посочени обстоятелства или писмени доказателства, които да обосноват основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят не е посочил друго влязло в сила решение между страните по настоящото дело, с което да е бил разрешен спор относно същото субективно право или с което са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на настоящото дело. Твърденията за неправилно приложение на закона и несъобразяване на въззивното решение с практика на ВКС, както и за постановяване на решението от незаконен състав представляват касационни доводи за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение, които не се обхващат от фактическия състав на нито едно от изчерпателно уредените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения и поради това не удовлетворяват изискването на чл. 306, ал.1 ГПК за редовност на молбата. При тези данни е прието, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност и следва да се остави без разглеждане.

Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното:

Обжалваното определение е правилно.

Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения и не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци, а е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие на решението и действителното правно положение и това се дължи на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК причини. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което молителят са е позовал, е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, а това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи.

В случая твърденията на молителя за неправилно приложение на закона и несъобразяване на въззивното решение с практика на ВКС, както и за постановяване на решението от незаконен състав представляват касационни доводи за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение, които не се обхващат от фактическия състав на нито едно от изчерпателно уредените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения, поради което изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата не е налице.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА жалбоподателят следва да заплати на процесуалния представител на ответната страна по жалбата адв. Е. Н. Й. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. за оказаната при условията на чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА безплатна адвокатска помощ.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

П о т в ъ р ж д а в а определение № 577 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 5324/2023 г. на Върховния касационен съд, I г. о.

О с ъ ж д а С. К. Б. от [населено място] да заплати на адвокат Е. Н. Й. от САК сумата 100 лв. /сто лева/ адвокатско възнаграждение.

О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: