Court dismisses appeal on oral evidence admissibility when written evidence exists and court has already ruled on the issue.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria declared the cassation appeal inadmissible regarding the admissibility of oral evidence in a property dispute. The appellant argued that oral testimony was necessary to prove a gift rather than a sale, but the appellate court had already addressed this issue and found the written contract sufficient. The court ruled that since the appellate decision already resolved the legal question and no new oral evidence was presented, the cassation grounds were invalid under the Civil Procedure Code.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 280, para. 1, items 1 and 2 of the Civil Procedure Code; Art. 134, para. 2 of the Civil Procedure Code: Oral evidence is admissible only if the appellate court has not already addressed the legal issue or if new evidence is presented, and prior appellate rulings on the same question preclude cassation grounds based on procedural inaction.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 111/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 866
гр. София, 28.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 111 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
А. К. С. обжалва решение от 14.06.2010 г по гр. д. № 1495/10 г. на Софийски градски съд. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Д. А. Т. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 06.04.2006 г. по гр. д. № 4002/05 г. на Софийски районен съд. Постановил е ново решение, с което е възстановил на основание чл. 30 ЗН запазената част на Д. Т., като е намалил с ¼ ид. ч. дарението на ½ ид. ч. от недвижим имот обективирано в нот. акт № 140 от 10.09.1993 г. Съдът е приел, че ищецът е син, а ответницата е внучка на В. и А. Т.. С договор от 1993 г. Т. дарили на внучката си А. собствения си апартамент. А. Т. починал на 03.04.2004 г., като оставил за наследници съпруга В. и деца А. и Ц.. С оглед указанията на ВКС в отменителното решение съдът е изложил съображения, че декларацията на съпругата В. е начало на писмено доказателство. Разпитаните в тази връзка свидетели били майка и брат на ответницата, затова съдът преценил показанията им с оглед разпоредбата на чл. 136 ал. 2 ГПК /отм./ и счел че договорът е за дарение, а не за продажба, тъй като насрещното доказване не било пълно.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран съществен въпрос за допустимостта на гласни доказателства при условията на чл. 134 ал. 2 ГПК /отм./ когато има начало на писмено доказателство. Така формулирания въпрос е разрешен с отменителното решение на ВКС и не е основание за допустимост на касационното обжалване.
Другите формулирани в изложението въпроси касаят преценката на събраните доказателства от съда и са фактически, а не правни, затова също не са основание за допустимост на касационното обжалване. Освен това, приложената съдебна практика не обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, дори да се приеме че въпросите са допустими.
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/00 г. на ОСГК на ВКС разглежда конкретни въпроси във връзка с въззивното производство и няма отношение към повдигнатия от касатора въпрос. При новото разглеждане на спора, въпреки дадените от съда указания, касаторката не е ангажирала нови гласни доказателства, затова нейното процесуалното бездействие не може да се тълкува като незаконосъобразно действие на съда при събиране на доказателства.
В. решение не противоречи и на решения № 353 от 20.03.2008 г. по гр. д. № 2152/07 г. на ВКС ІІ ГО и № 132 от 15.05.2003 г. по гр. д. № 43/2002 г. на ВКС IV ГО в които е прието, че съгласно чл. 134 ал. 2 ГПК /отм./ са допустими гласни доказателства за разкриване симулация на сделка, ако са налице писмени доказателства установяващи изявления на противната страна на позоваващия се на симулацията.
Решение № 6 от 27.01.2010 г. по гр. д. № 3532/08 г. на ВКС ІV ГО е отменителното решение постановено по делото, затова също не е основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице и хипотезата за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото произнасянето по формулирания въпрос не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства.
Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.06.2010 г по гр. д. № 1495/10 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: