Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-CFDF11FFB593BFD2C2257F4E003110A3 Generato dall'IA

Supreme Court allows cassation appeal regarding state land ownership and public tender requirements for agricultural land contracts.

Numero d'incarto VKS-CFDF11FFB593BFD2C2257F4E003110A3
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Accolto (Allowed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court of Bulgaria allowed the cassation appeal filed by private parties against a lower court ruling that declared a land sale contract void. The lower court had found the contract invalid because it violated public tender requirements for specific agricultural land and lacked a prior administrative decision confirming state ownership. The Supreme Court agreed that these issues were material and necessary for the correct application of the law, noting the absence of existing precedent on this specific interpretation of state land rights.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Chl. 26, al. 1, pr. 1 ZZD; Chl. 27, al. 6 ZSPZZ; Chl. 45, al. 1 PPZSPZZ: The Supreme Court allows cassation when lower court conclusions depend on unresolved legal questions regarding state ownership of agricultural land and the necessity of public tender procedures, as such issues require clarification for the proper application of the law.

Parole chiave

Generato dall'IA
state land ownership agricultural land tender void contract declaration cassation admissibility administrative procedure private state property legal precedent gap diritto fondiario rurale

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Chl. 26, al. 1, pr. 1 ZZD
Chl. 27, al. 6 ZSPZZ
Chl. 45, al. 1 PPZSPZZ
Chl. 18j PPZSPZZ
Chl. 280, al. 1, t. 3 GPK
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 55/ 03.02.2016 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова

Членове: Светлана Калинова

Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6163 по описа за 2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 483/ 12.03.2015 г. по гр. д. № 3687/ 2014 г, с което Софийският апелативен съд, след като отменя решението от 08.05.2014 г. по гр. д. № 312/ 2013 г. на Видински окръжен съд:

· по исковете, предявени от държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, срещу Л. А. П., [фирма], [фирма] и [фирма], на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД прогласява нищожността на договор № 3/ 12.05.2009 г, с който министърът на земеделието и храните продава на Л. А. П. земя, включваща шест недвижими имота, частна държавна собственост, включително процесните пет, а именно:

1. имот № 083049 в землището на [населено място] поле, [община], с ЕКАТТЕ 81247 с площ 10 082 кв. м;

2. имот № 083052 в землището на [населено място] поле, [община], с ЕКАТТЕ 81247 с площ 743 кв. м;

3. имот № 000218 в землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 10 759 кв. м;

4. имот № 028006 в землището на [населено място], [община], с ЕКАТТЕ 47648, с площ 994 кв. м. и

5. имот № 028010 в землището на [населено място], [община], с площ 63 899 кв. м.

· на основание чл. 108 ЗС осъжда [фирма] да предаде на държавата владението на имот 3;

· на основание чл. 108 ЗС осъжда [фирма] да предаде на държавата владението на имоти 1 и 2;

· на основание чл. 108 ЗС осъжда [фирма] да предаде на държавата владението на имоти 4 и 5.

Решението се обжалва от Л. А. П., Ф. системи – България“ ЕАД, [фирма] и [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните материалноправни въпроси: 1. Произтича ли правото на собственост за държавата върху земеделски земи, които не подлежат на възстановяване, които са негодни за земеделско ползване, незаети със сгради и съоръжения на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ по силата на самия закон (ex lege)? и 2. Констативно или конститутивно е действието на решенията на ОСЗ по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 18ж и чл. 27 ППЗСПЗЗ относно земите, останали частна държавна собственост, и намира ли приложение за този вид решения тълкуването на закона, дадено с т. 1 от ТР № 1/ 1997 г. по гр. д. № 11/ 1997 г. на ВКС? Касаторите считат въпросите обуславящи за изводите на въззивния съд в обжалваното решение, като намират, че допускането на касационния контрол ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплакват, че решението противоречи на разпоредбите, на които се позовават в повдигнатите въпроси. Претендират разноски.

От ответника по касационната жалба, държавата, представлявана от министърът на земеделието и храните, не постъпва отговор.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет, тъй като въззивното решение е по обективно и пасивно субективно съединени искове, всеки с цена над 5 000 лв. Подадени са от легитимирани страни. Производни са на обжалваемия интерес на всеки ответник-необходим факултативен другар по уважените исковете за нищожност и срещу съответното дружество ревандикационния иск/ ревандикационните искове са уважени. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбите, а касационният контрол следва да бъде допуснат и по двата повдигнати въпроса. Съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът между страните се концентрира върху правното значение на релевантните факти, а не по тяхното осъществяване. Фактите са следните: 1) с договор № 3/ 12.05.2009 г, сключен с упълномощен представител на министъра на земеделието и храните, касаторът Л. П. купува земя с площ 152 631 кв. м. на цена 35 012 лв., платима с поименни компенсаторни бонове; 2) земята представлява бивш стопански двор, негодна за земеделско ползване, незаета със сгради или съоръжения на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по отношение на нея няма реституционни претенции; 3) след договора касаторът Л. П. разделя земята на шест самостоятелни имота; 4) с договор по н. а. № 64/ 15.05.2009 г. Л. П. продава пет (процесните имоти) на касатора [фирма]; 5) [фирма] апортира два (имоти 1 и 2) от тях в капитала на касатора [фирма] и други два (имоти 4 и 5) в капитала на касатора [фирма]. В. съд е приел за осъществени и три отрицателни факта, които също не са били оспорвани: 1) не е провеждан търг преди сключването на договор № 3/ 12.05.2009 г.; 2) касаторът Л. П. не е придобивала собственост от имущество на организации по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно за договора изключението на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ не се прилага и 3) не е издавано решение по чл. 45, ал. 1 ЗСПЗЗ относно правата на държавата за земята, продадена с договор № 3/ 12.05.2009 г.

Според така установеното въззивният съд е приел, че договор № 3/ 12.05.2009 г. е нищожен като сключен в нарушение на изискването на чл. 27, ал. 8 ЗСПЗЗ (приложимата редакция) да се продават чрез търг при условия и по ред, определени в ППЗСПЗЗ, земеделските земи, представляващи стопански дворове, незаети със сгради и съоръжения на организациите по § 12 и по § 29 ПЗР на ЗСПЗЗ, които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване. Приел е, че касаторът Л. П. не е адресат на изключението от тези условия и ред, предвидено в чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. В. съд е подложил на тълкуване чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ и е приел, че произтича пряко от закона правото на частна държавна собственост върху земята, предмет на договор № 3/ 12.05.2009 г. Съобразил е законовите изисквания за провеждането на нарочна административна процедура и липсата на решение по чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 18ж и чл. 27 ППЗСПЗЗ, като е счел, че издаването на подобно решение би имало единствено констативно, а не конститутивно действие. Исковете за прогласяване нищожността на договор № 3/ 12.05.2009 г. са уважени при основанието на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Прието е, че нищожният договор не поражда действие и нямат вещно-транслативен ефект следващите разпореждания с петте имота, а е без основание владението, което всяко от дружествата-касатори осъществява върху съответния имот.

Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че и двата въпроса, повдигнати от касатора, обуславят изводите на въззивния съд в обжалваното решение. Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е налице, тъй като съдебна практика на Върховния касационен съд по тези въпроси няма, а допускането на касационния контрол по тях ще е от значение за точното прилагане на разпоредбите, в приложението на които въпросите са поставени, и за развитието на правото.

При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 483/ 12.03.2015 г. по гр. д. № 3687/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.

Указва на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят документи за внесени в полза на Върховния касационен съд държавни такси, както следва:

· Л. А. П., [фирма], [фирма] и [фирма] – за сумата 637. 25 лв. (по исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД);

· [фирма] – за сумата 82. 37 лв (по иска по чл. 108 ЗС);

· [фирма] – за сумата 58. 13 лв. (по исковете по чл. 108 ЗС) и

· [фирма] – за сумата 496. 74 лв. (по исковете по чл. 108 ЗС).

Делото да се докладва за насрочване след представяне на платежните документи, но не по-късно от изтичане на съдебните срокове.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.