Court dismisses cassation appeal on unjust enrichment claim where legal basis for timber acquisition later vanished with retroactive force.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court dismissed the cassation appeal against a lower court ruling ordering the appellant to pay the state forestry company for timber harvested from a forest plot. The appellant argued that the legal basis for the harvest had changed due to a subsequent successful revindication action by the state, yet the lower court correctly applied the law regarding unjust enrichment where the original legal ground for the act retroactively ceased to exist. The court affirmed that the principle of unjust enrichment under the relevant forestry law applies whenever the legal justification for receiving a benefit disappears, regardless of whether the initial transaction was contractual or based on a permit.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 55 para. 1, item 3 of the Forestry Law; Unjust enrichment applies whenever a legal basis for receiving a benefit subsequently ceases to exist with retroactive force, establishing liability for the value of the benefit received.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 22.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 20/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. К., чрез пълномощника му адв. Н. П., срещу решение № 254 от 27.10.2010 г. по в.гр.д. № 385/2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 17.06.2010 г. по гр.д. № 51/2010 г. на Девинския районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на Държавно горско стопанство- Д. на основание чл. 55 ал. 1 пр.3 ЗЗД сумата 3177,41 лв., ведно със законната лихва.
Ответникът по жалбата Държавно горско стопанство- Д., чрез пълномощника му адв. Ж. Ч., излага становище в писмен отговор и претендира разноски.
Подадена е и частна жалба от С. И. К. срещу определение № 319 от 18.11.2010 г. по същото дело, с което е изменено въззивното решение в частта за разноските като жалбоподателят е осъден да заплати Д.- Д. направените разноски за въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
По касационната жалба:
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя материалноправния въпрос: дали хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл.3 ЗЗД е приложима при добросъвестно извършена сеч на дървен материал от иглолистна гора, за която има решение за възстановяване правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ и издадено от Д.- Д. позволително за сеч и превозни билета, а по- късно с влязло в сила решение е уважен ревандикационен иск на държавата против касатора за същия имот. Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с ППВС № 1/28.V.1979 г., в което е посочено в кои случаи намира приложение чл. 55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, каквито не са налице в настоящия случай. Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Твърдяното противоречие не е налице. Въззивният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД и е приел, че от възстановения имот от горския фонд и с позволително за сеч жалбоподателят е добил дървесина на законно основание, което впоследствие с уважаване на ревандикационния иск на държавата срещу него за същия имот е отпаднало с обратна сила. По тези съображения е направил извод за основателност на претенцията на Д.-Д. за присъждане на равностойността на добития дървен материал. В ППВС № 1/28.V.1979 г. е прието, че при третия фактически състав на чл. 55 ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, и са посочени някои случаи, при които текстът намира приложение. Последният от дадените примери е сходен с настоящия казус. Неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД е налице не само при договорни отношения, а във всички случаи на получаване на нещо, когато основанието за това впоследствие е отпаднало. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
По частната жалба:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Видно от данните по делото, към писмения отговор от Държавно горско стопанство- Д. на въззивната жалба на ответника по иска е приложен договор за правна защита, в който не е отразено, че договореното възнаграждение от 600 лв. е заплатено /л. 14 от въззивното дело/, но в съдебното заседание на 12.10.2010 г. са представени разходен касов ордер за заплатеното възнаграждение от 600 лв. и списък на разноски, в който същото е посочено /л. 31 и 32 от въззивното дело/. При това положение въззивният съд правилно е присъдил заплатените разноски за въззивната инстанция с постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените за настоящата инстанция разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254 от 27.10.2010 г. по в.гр.д. № 385/2010 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 319 от 18.11.2010 г. по в.гр.д. № 385/2010 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. И. К. от [населено място], [улица], да заплати на Държавно горско стопанство- [населено място], [улица], разноски за настоящата инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: