Supreme Court dismisses appeal regarding co-ownership usage rights, upholding lower court's finding of no legal interest.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeals filed by both the plaintiff and the defendant against the Sofia City Court's decision. The lower court found the plaintiff lacked legal interest to request a division of apartment usage because she held only a share of the right of use while the defendant held the other half and the sole ownership share. Consequently, the court ruled that the plaintiff could only claim damages for deprivation of use rather than a division of usage rights, a decision the Supreme Court upheld as correct.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 31, para. 2 of the Civil Code; Art. 32, para. 2 of the Civil Code: When co-owners utilize common property without agreement, a claim for division of usage is inadmissible if the claimant has no legal interest, as they may only seek damages for deprivation of use.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
София, 20.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зеков а гражданско дело № 4765 /2008 година.
Производство по чл. 218а ГПК /отм./
Софийският градски съд, като въззивна инстанция, с решение от 25. 4. 2007 г. по гр. д. № 2631/2006 г. е обезсилил решението на Софийския районен съд по гр. д. 1160/2005 г. в частта, с която е отхвърлен искът на В. П. – О. срещу М. Ц., с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, за разпределение ползването на апартамент в [населено място] и прекратил производствто по този иск. С въззивното решение, Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд по гр. д. № 1160/2005 г. в частта, с която е отхвърлен искът на В. П., предявен по чл. 59 ЗЗД, за периода от 25. 6. 2003 г. до 16. 2. 2005 г. и с решение по същество е осъдил К. Й. да заплати на П. сумата 2622.60 лв. обезщетение за ползване на апартамент в [населено място] за периода 25. 6. 2003 г. до `16. 2. 2005 год..
Ищцата по делото В. С. П. – О., със съдебен адрес в [населено място], е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд в частта, с която е прекратено производството относно иска по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Ответницата по делото, К. М. Й. от [населено място], е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта , с която е осъдена да заплати на ищцата сумата 2622.80 лв. за посочения период от време.. След подаване на касационната жалба на 8. 6. 2007 г. К. Й. е починала на 1. 7. 2007 г. и е заместена от нейния единствен наследник, малолетния й син М. Б. И., конституиран като страна и представляван в процеса от неговия баща Боян В. И..
При касационната проверка се установи следното:
Въззивният съд е счел за недопустим искът по чл. 32, ал. 2 ЗС и прекратил производството по този иск, поради липса на правен интерес за ищцата. Съдът е взел предвид, че ищцата В. П. – О. притежава ½ ид. ч. от вещното право на ползване на апартамента, но не живее в него и той се обитава от притежателят на останалата ½ ид ч. от правото на ползване – ответникът М. Ц. и от другата ответница К. Й., притежаваща само правото на собственост, без право на ползване на апартамента. При тези безспорни обстоятелства, съдът обосновано е приел, че ищцата няма правен интерес и не е легитимирана да иска разпределение на ползването на апартамента. Хипотезата на чл. 32 ЗС предполага използване на общата вещ от съсобствениците, респ. притежателите на вещното право на ползване, при което те не могат да постигнат единно решение или ползването е вредно за вещта. В случая е налице хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС – общата вещ се използва от другите съсобственици, поради което ищцата може да претендира обезщетение за лишаването й от ползване и да предяви иск за предаване владението на нейната част от апартамента. По изложените съображения следва да бъде оставена без уважение касационната жалба на ищцата.
Неоснователна е й касационната жалба на първоначалната ответница К. Й., заместена от малолетния М. И.. Въззивният съд е взел предвид, че Кр. Й. е придобила ½ ид. ч. от апартамента с нот. акт за покупко-продажба от 20. 3. 2003 г. от продавачката К. Георгиева, като в акта изрично е удостоверено, че В. П. има запазено право на ползване върху същата част от апартамента. Въз основа на сделката от 20 март 2003 год. К. Й. не е придобила правото на ползване, то е останало притежание на П. и с подписването на нотариалния акт от Й., тя е удостоверила признанието и волеизявлението си за това право на ищцата. Ответницата Й. се е позовала на погасяване на правото на ползване на ищцата поради неупражняването му, но съдът правилно е отхвърлил възражението, тъй-като искът за обезщетение е предявен през 2005 г., преди изтичане на петгодишната давност по чл. 59, ал. 3 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 25. 04. 2007 г. по гр. д. № 2631/2006 год. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: