Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-CD21CBF1D714CC06C22584A7004FF613 Generato dall'IA

Bulgarian Supreme Court dismisses appeal for lack of specific legal question and admissibility grounds under Civil Procedure Code.

Numero d'incarto VKS-CD21CBF1D714CC06C22584A7004FF613
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Respinto (Dismissed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by Helio-Tur-S AD against a second-instance judgment regarding property ownership and cadastral errors. The appellants argued that a restitution procedure was incomplete and questioned the admissibility of the lower court's decision, but failed to cite specific legal grounds required by the Civil Procedure Code. The court ruled that without a precise legal question and valid admissibility criteria, the appeal cannot be examined on its merits, resulting in the rejection of the challenge.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Civil Procedure Code Art. 280, 283, 284; A cassation appeal is inadmissible if it fails to raise a specific legal question and does not substantiate additional grounds for admissibility under the relevant statutory provisions.

Parole chiave

Generato dall'IA
cassation appeal admissibility specific legal question requirement Civil Procedure Code Bulgaria property ownership dispute cadastral map error restitution procedure status costs of legal representation mappa catastale

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Civil Procedure Code Art. 280
Civil Procedure Code Art. 283
Civil Procedure Code Art. 284
Civil Procedure Code Art. 288

Giurisprudenza citata

Generato dall'IA
Supreme Court Decision No. 77 of 17.05.2016
Supreme Court Decision No. 1 of 01.03.2018
Supreme Court Technical Regulation No. 1 of 19.02.2010
Supreme Court Technical Regulation No. 2 of 28.09.2011
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№447

гр. София, 05.11.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1593 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 4536 от 19.06.2018 г. (п. кл. от 15.06.2018 г.), подадена от „Хелио-тур-с” АД чрез адвокат Мирослав Стойков против въззивно решение № 19 от 11.05.2018 г. по в.гр.д.№ 67/2018 г. на АС - Бургас.

С атакуваното решение е потвърдено решение № 109 от 29.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 306/2013 г. по описа на ОС - Бургас, в частта, с която е уважен предявения иск и е признато за установено по отношение на „Хелио-тур-с” АД, че наследодателката на въззиваемите ищците - П. А. Ж., към момента на одобряване на КК на гр. Созопол, одобрена със заповед № РД-18-60 от 04.10.2007 г. на ИД на АГКК – София, е била собственик на частта в размер на 2 410 кв.м., попадаща в границите на имот с идентификатор №, от имот с № , целият с площ от 2 761 кв.м., с проектен идентификатор в м. „М.”, в землището на [населено място], и че в кадастралната карта на [населено място] е допусната грешка, изразяваща се в това, че не е бил нанесен собствения на П. Ж. недвижим имот, с площ от 2 410 кв.м., част от проектен идентификатор , целият с площ от 2 761 кв.м., която част попада в имот с идентификатор на „Хелио-тур-с” АД, [населено място].

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

Ответниците по касация С. З. Ж. и А. З. В. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат Катерина Михайловска от САК, като възразяват, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено в резултат от повторно разглеждане на спора от АС – Бургас, след като с решение № 1 от 01.03.2018 г. по гр.д.№ 3080/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. са отменени влезлите в сила решения № 77 от 17.05.2016 г. по гр.д.№ 5296/2015 г. на ВКС, І г.о. и оставеното с него в сила решение № 22 от 16.04.2015 г. по гр.д.№ 250/2014 г. на АС-Бургас за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения от П. А. Ж. против „Хелио-тур-с” АД иск с правно основание чл. 53, ал. 2 (сега - чл. 54, ал. 2) ЗКИР за установяване право на собственост и допусната непълнота или грешка в кадастралната карта на [населено място].

С атакуваното решение е прието, че, след проведена процедура по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, на първоначалния ищец П. А. Ж. (заместена в производството при условията на чл. 227 ГПК от настоящите ответници по касация) е признато правото на възстановяване собствеността върху нива в м. „М., в землището на [населено място] с площ над 1,5 дка до 3,2 дка (т.е.

цялата нива от 3,2 дка в посочената местност), представляваща имот № * от помощния кадастрален план на къмпинг „К.”, местността „М.”, като 2.849 дка попадат в имот № * , а 0,351 дка – извън имот № *. На това основание, с решение № 983 от 12.02.2004 г., издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, ОСЗГ [населено място] е възстановила правото на собственост на П.

Ж. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на изоставена нива от 2,760 дка, имот № по картата на землището, при описани граници. По подадено на 19.11.2009 г. от П. Ж. заявление за изменение на КККР на [населено място] е образувано административно производство, в хода на което била издадена заповед от 28.06.2010 г.

от началника на С. - Б., за отразяване на нов имот с идентификатор , собственост на П. Ж., с който се отнемат 2 410 кв.м. от имот , записан като собственост на „Хелио-тур-с” АД. Тази заповед е отменена с влязло в сила решение от 19.09.2011 г. по адм.д.№2366/2010 г. на Административен съд – Бургас - поради констатиран спор за материално право, а също и поради липса на подпис за „Хелио-тур-с” АД (в качеството му на заинтересована страна) върху съставения акт за непълноти и грешки, С отговора на исковата молба „Хелио-тур-с” АД навел възражения за незаконосъобразността на реституционното производство, проведено в полза на П.

Ж. по съображения, че частта от имота с площ от 2 410 кв.м. попада върху терена на къмпинг „К.”, както и че към момента на образуване на ТКЗС и ДЗС не е налице идентичност между процесния и притежавания преди масовизацията имот. Дружеството е поискало да бъде извършвен косвен съдебен контрол върху реституционното решение, какъвто е осъществен от въззивния съд.

В резултат от упражняването му е прието, че съгласно разпоредбата на чл.10а ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността се извършва в реални граници, там където те съществуват или е възможно да бъдат установени. За изясняване и идентифициране на процесния имот пред първоинстанционния съд е допусната СТЕ от в.л.

Гълъбова, както и две допълнителни експертни заключения при първото разглеждане на делото пред АС-Бургас, неоспорени от страните. Въз основа на техния анализ въззивният съд е приел, че възстановяването на собствеността върху процесните земеделски земи е извършено във възстановими граници. Съобразена е разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ (в редакцията след ДВ, бр. 45/1995 г.), както и практиката на ВКС съгласно която изискването решението на органа по поземлена собственост да е придружено от скица на имота не следва да се абсолютизира, като липсата на скица не сочи на незавършена процедура по възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ реални граници, ако в текстовата част на решението възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран чрез посочване на неговия номер по кадастрален план или по действащ към момента на постановяване на решението устройствен план (в който смисъл е и произнасянето на ВКС по настоящия казус при първото касационно обжалване - решение № 77 от 17.05.2016 г.

по гр.д.№ 5296/2015 г., I г.о.). Прието е, че процедурата по възстановяване на собствеността по чл. 18ж ППЗСПЗЗ върху поземления имот в съществуващи или възстановими стари реални граници в полза на П. Ж. е завършена. На следващо място е съобразено, че „Хелио-тур-с” АД претендира да е придобил собствеността върху процесния имот през 1995 г.

и тъй като не заявява свои права към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, дружеството не разполага с възможността да противопоставя възражение, че имотът не е точно индивидуализиран и не съвпада с притежавания от П. Ж. преди обобществяването имот.

Разгледано е възражението на дружеството, че имотът не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като процесната част от него, като част от по-голям имот с идентификатор № (имот № * по КВС), е част от бившия къмпинг „К.”, която съгласно чл.10б ЗСПЗЗ не подлежи на възстановяване на бившите собственици, тъй като е била държавна собственост, която е била предоставена за стопанисване и управление на праводателя на дружеството, придобита на чл.17а ЗППДОП (отм.).

В тази връзка е извършен анализ на доказателствата, за които в отменителното решение № 1 от 01.03.2018 г. по гр.д.№ 3080/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че представляват нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В резултат от това е прието, че П. Ж. не е била член на ТКЗС и не е представила декларация, с която доброволно и безвъзмездно да отстъпи на държавния поземлен фонд притежаваните от нея земеделски земи, декларирани през 1949 г.

След като земеделските земи, притежавани от наследодателката на С. З. Ж. и А. З. В. не са били внесени в ТКЗС [населено място], както и не са били безвъзмездно отстъпени от нея на държавния поземлен фонд, то държавата не е придобила собствеността и не е могла да се разпорежда с тях. На следващо място е констатирано като безспорно обстоятелството, че с АДС № 226 от 11.09.1996 г.

на основание чл. 68, ал. 2 ЗДС и §15а ЗППДОП/отм./ е актуван като държавен терен с площ от 217,40 дка, върху който е изграден къмпинг „К.”, като в графа 15 е посочено, че имотът е включен в капитала на „Хелио-тур-с” ЕАД гр. Созопол. С по-рано съставения АДС № 656 от 04.07.1994 г. като държавни са актувани само сградите и постройките, изградени върху държавен терен от 260 дка, но не и земята върху която е извършено строителството, като в графа 21 е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на „Хелио-тур-с” АД.

Анализирани са приложенията към правния анализ на „Хелио-тур-с” ЕАД и документите по прекратяване на ТП „Балкантурист” гр. Созопол, въз основа на което е прието, че не се установява точно кои активи и пасиви от прекратеното ТП „Балкантурист” е поела новорегистрираната фирма с държавно имущество „Хелио-тур-с”, като се вземе предвид фактът, че ДФ „Хелио-тур-с” не е единствен правоприемник на прекратеното ДП „Балкантурист” гр.

Созопол (такъв е и ДФ „Дюни”, в чийто капитал също са включени части от активите и пасивите на прекратеното предприятие). Обсъдено е приетото от ОС - Бургас заключение на СИЕ, съгласно което в активите на дружеството не е индивидуализиран или отразен със самостоятелен инвентарен номер имот с кадастрален идентификатор или с площ от 34 775 кв.м., каквато е площта на целия имот, в който е включена и частта от процесния имот.

Експертизата не е дала отговор по въпроса на каква част от активите на ТП „Балкантурист” по отношение на къмпинг „Каваци” е станало правоприемник „Хелио-тур-с” АД, като е посочено, че в решението на ОС – Бургас от 18.07.1990 г. по ф.д.№ 2697/1990 г., с което е прекратено ТП „Балкантурист” и е вписана ДФ „Хелио-тур-с”, липсва конкретизация точно кои части от активите и пасивите на прекратеното ТП се поемат от вписаната ДФ.

Съгласно инвентарната книга на „Хелио-тур-с” АД под инвентарен № * в капитала на дружеството е включен актив с наименование „Парцел къмпинг „Смокиня”, с местонахождение къмпинг „К.” и с обща площ 217 400 кв.м., като е разделен в инвентарната книга в две позиции – 68 000 кв.м. от този актив са отразени с дата на придобиване 31.12.1994 г., а 149 400 кв.м. - с дата на придобиване 31.12.1994 г.

Според експерта била допусната техническа грешка при изписването на втората дата, която не е 31.12.1994 г., а трябва да бъде 30.06.1999 г. От документите, приложени към анализа на правното състояние на „Хелио-тур-с” ЕАД се установява, че към м.декември 1993 г. в уставния фонд на „Хелио-тур-с” ЕАД са включени само недвижими имоти, застроени със средства на дружеството, правоприемник на ТК „Балкантурист” - Бургас, предоставени съгласно разделителен протокол, какъвто разделителен протокол по делото не е представен, но не и земя.

Обсъдена е представената по делото докладна записка от 04.08.1994 г., изходяща от П. П. – изп.директор, член на СД на „Хелио-тур-с” АД, адресирана до председателя на КТ към МС, от съдържанието на която се установява, че терените, предоставени през 1972 г. за нуждите на ДСО „Балкантурист” не са актувани като държавни и не са включени като актив в капитала на дружеството, и е отправена молба да бъде поискано от кмета на [община] да бъдат актувани, за да бъде представен АДС пред ПК гр.

Созопол. Земя е включена едва в баланса на дружеството за 1994 г. - въз основа на заповед № 24 от 27.01.1995 г. на председателя на КТ при МС, с която обаче не се индивидуализира нито населено място, в което се намира тази земя, нито площта и конкретното й местонахождение и граници. Въззивният съд е посочил, че недвижимите имоти, предмет на вещни права, винаги имат точни индивидуализиращи ги белези и характеристики, поради което не може да се направи извод, че визираният в тази заповед терен включва земята, възстановена на П.

Ж.. Въззивният съд е намерил за недоказано твърдението на дружеството, че земята върху която е изграден къмпинг „К.” е била предоставена за оперативено управление на ТП „Балкантурист” – Бургас, а от там – и на ДФ „Хелио-тур-с”. По тази причина е отречена основателността на възражението за осъществено придобивно основание по чл. 17а ЗППДОП (отм.).

Прието е, че не е осъществен и апорт по §34 от ПЗР на ЗИД ЗППДОП (обн., ДВ, бр. 109 от 1995 г., в сила от 15.12.1995 г.). Съобразено е още, че приватизиращият орган (Министерство на икономиката) се е съобразявал с правата на физическите лица по решенията, издадени в реституционните производства, независимо от извършеното с АДС № 226/1996 г.

актуване на земя с площ 217,400 дка (писмо № Т 94.00.37 от 11.04.2002 г.; показанията на свид. М. - бивш управител на к-г „С.” през 1985 г., а през 1997 г. член на борда на директорите на „Хелио-тур-с” АД, съгласно които дружеството освобождавало имотите, които са спечелени от собствениците им, като даже са им предавали и бунгалата /като движими вещи/, ако са ги желаели).

Всички бунгала изградени в к/г „К.” са изградени при условията на чл. 120 ППЗТСУ/отм./, видно от представеното разрешение за строеж от 1986 г. Не се оспорва, че не е била проведена процедура за промяна предназначението на земите по реда на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата /отм./. Предвид това съдът е приел, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не е съществувала пречка по чл.10б ЗСППЗ за възстановяване собствеността върху процесния земеделски имот.

При условията на чл. 272 ГПК като неоснователно е прието и позоваването на изтекла в полза на дружеството придобивна давност за процесния имот, тъй като давностния срок е започнал да тече от момента на влизане в сила на решението за реституция, но владението в никакъв случай не е било необезпокоявано.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

В представеното изложение на касационните основания касаторът е развил своето несъгласие с формираната правораздавателна воля в подкрепа на становището си, че решението на АС – Бургас е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Проверката дали въззивният акт наистина страда от така посочените пороци е осъществима само след формиран положителен извод, че е налице основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК.

Първата група основания за допускане на обжалването изисква касаторът да е поставил конкретен правен въпрос (общо основание за допускане на обжалването) и да е обосновал наличие на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В разглежданото изложение е поставен въпроса „Следва ли да се приеме, че реституционната процедура по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ не е приключила, ако скицата е издадена 18 дни след датата на решението на ПК за възстановяване на имота ?” без позоваване на някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС констатира, че този въпрос вече е получил своя отговор с постановеното при първото разглеждане на делото от Върховния касационен съд Решение № 77 от 17.05.2016 г. по гр.д.№ 5296/2015 г., I г.о. То е част от практиката на ВКС, даденото с него разрешение изцяло се споделя и от настоящия състав, като въззивното решение е съобразено с него, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване по това питане (в този смисъл са и разясненията по т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г.

по т.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК). Други въпроси, изискващи принципен отговор по конкретен правен проблем, не се съдържат в изложението. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване, без да се изследва дали е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито в случая изобщо не са и посочени.

С касационната жалба е въведен довод за недопустимост на въззивното решение, обоснован със субективното мнение на касатора, че е възможно между страните да е водено предходно гражданско дело по спор за собственост. Доказателства в тази насока не са налице. Самият касатор признава, че изобщо не разполага с обективна информация за влязло в сила решение, отричащо правата на П. Ж., респ. – нейните наследници. Това означава, че отсъства основание да се постави под съмнение допустимостта на атакувания акт. Не се констатира наличие и на някое от останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване.

С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените разноски в размер на 500 лв. – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 812731 от 12.10.2019 г.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19 от 11.05.2018 г. по в.гр.д.№ 67/2018 г. на АС – Бургас.

ОСЪЖДА „Хелио-тур-с” АД ДА ЗАПЛАТИ на С. З. Ж. и А. З. В. сумата 500 (петстотин) лева - разноски за защита пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: