Legislator Giurisprudenza & Legislazione
VKS-CB021E15EE99C4F2C2257BB1002A6573 Generato dall'IA

Supreme Court dismisses appeal against security order as enforcement judgment lacks execution force.

Numero d'incarto VKS-CB021E15EE99C4F2C2257BB1002A6573
Autorità giudiziaria
Giurisdizione Bulgaria (BG)
Data della decisione
Esito del giudizio Respinto (Dismissed)

Sintesi Legislator

Generato dall'IA

The Supreme Court dismissed the commercial appeal filed by a company against a lower court's decision to maintain a seizure on a bank account. The appellant argued that a final administrative ruling had been fully executed, eliminating the need for security. The court rejected this, noting that the underlying judgment was merely declaratory and lacked execution force, meaning the legal necessity for the security persisted.

Regesto Legislator

Generato dall'IA

Art. 389, para. 2 GPC; Art. 308, para. 2 GPC (old): Security may be granted for all types of claims; a final declaratory judgment without execution force does not extinguish the need for security.

Parole chiave

Generato dall'IA
commercial security seizure of bank account execution force declaratory judgment appeal against security deposito bancario blocco del conto bancario titolo di credito

Disposizioni normative citate

Generato dall'IA
Art. 389, para. 2 GPC
Art. 308, para. 2 GPC (old)
Art. 403, para. 1 GPC
Generato dall'IA

Ti chiedi come si applica questa sentenza alla tua fattispecie?

Analizza questa decisione insieme alla legislazione federale e cantonale, ai commentari e alla giurisprudenza successiva in Legislator AI.

Apri in Legislator →

Testo completo

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 550

С., 23.07.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………...............................…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2318 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК -във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 402, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 3926/8.ІV.2013 г. на [фирма]-С. /Е.[ЕИК]/, подадена против определение № 606 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 12.ІІІ.2013 г., постановено по гр. д. № 1015/2007 г., с което е била оставена без уважение молбата на този търговец, в качеството му на ответник по предявен от министъра на финансите иск с правно основание по чл. 180, ал. 1, т. 2, предл. 1-во Д. /отм./, за отмяна– по реда на чл. 402 ГПК – на допуснатото с определение от 25.ХІ.2008 г. по същото въззивно дело обезпечение посредством налагане на запор върху специална депозитарна банкова с/ка в [фирма]-С. с титуляр С. Д. Г. в качеството й на депозитар на същия търговец като залогодател по ЗОЗ в полза на заложния кредитор [фирма]-гр. Я..

Оплакванията на д-вото частен жалбоподател са за незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който това, наложено от въззивния съд обезпечение, да се отмени. Инвокиран е довод, че САС неправилно е приел, че обезпечителната нужда в случая съществува и понастоящем, тъй като от приложено към настоящата жалба разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП-С. от датата 6.ІІ.2013 г. било видно, че: „влязлото в сила решение по гр. д. № 1015/2007 г. е изпълнено, т. е. постигнати са целяните правни последици на осъдителното решение”.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, като ответник по частната жалба, министърът на финансите писмено е възразил чрез своя процесуален представител както по допустимостта й, така и по основателността на развитите в нея оплаквания за неправилност на атакуваното определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че след като неговия иск с правно основание по чл. 180 Д. /отм./ е бил уважен с влязло в сила съдебно решение с предмет обявяването за недействителен по отношение на държавната на вписаният от този търговец на 28.V.2004 г. договор за особен залог, то сумите, преведени от депозитаря С. Д. Г. по специалната /депозитарна/ с/ка в [фирма]-С. в изпълнение на същия договор, следва да се считат притежание на търговеца настоящ частен жалбоподател.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в развилото се пред САС производство по чл. 402 ГПК, настоящата частна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

За да остави без уважение искането на [фирма] с правно основание по чл. 402, ал. 1 ГПК, допусналият същото обезпечение с определението си от 25.ХІ.2008 г. Софийски апелативен съд, е приел че с влизането в сила – по реда на чл. 296, т. 3, предл. 2-ро ГПК – на съдебно решение, с което е бил уважен срещу дружеството настоящ частен жалбоподател иск с правно основание по чл. 180, ал. 1, т. 2, предл. 1-во Д. /отм./ на министъра на финансите за прогласяване за недействителен по отношение на държавата на вписаният на 28.V.2004 г. договор за особен залог върху вземане в размер на 9 656 180 лв. /девет милиона шестстотин петдесет и шест хиляди сто и осемдесет лева/, не може да се направи заключение, че „вече не съществува причината, поради която е било допуснато това обезпечение”, т.е. обезпечителната нужда продължава да е налице.

Съгласно чл. 389, ал. 2 ГПК, респ. чл. 308, ал. 2 ГПК /отм./, обезпечение се допуска „по всички видове искове”. Влязлото в сила решение по гр. д. № 1015/2007 г. няма естеството на осъдително, т. е. не се ползва с изпълнителна сила. Поради това са правно несъстоятелни всички инвокирани от частния жалбоподател доводи, основани върху такова твърдение за процесуалната природа на посочения съдебен акт. При тези данни по делото, а и по аргумент за противното от текста на чл. 403, ал. 1 ГПК, се налага извод, че в процесния случай е вярна /правилна и законосъобразна/ преценката на САС досежно това, че обезпечителната нужда не е отпаднала и поради това искането на [фирма]-С. с правно основание по чл. 402, ал. 1 ГПК е неоснователно.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 606 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 12.ІІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1015/2007 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1