Supreme Court dismisses appeal on theft conviction, rejecting minor case and procedural defect arguments.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the defendant's cassation appeal against a conviction for theft with a suspended sentence. The defendant argued the crime was minor due to uninhabitable housing conditions and that procedural errors occurred regarding access to the appellate decision. The court rejected these claims, ruling the property was legally owned and the crime did not qualify as a minor case under the Penal Code.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 93, para. 9 of the Penal Code; Art. 348, para. 1, items 1-3 of the Criminal Procedure Code: A crime involving the acquisition of movable property does not constitute a minor case merely because the defendant claimed the property was uninhabitable, and procedural irregularities regarding administrative access to court documents do not justify cassation review.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
София, 21.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Кристина Павлова .................................................................................. и в присъствието на прокурора Кирил Иванов .................................................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ...........................................................................................
наказателно дело № 684 по описа за 2014 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. В. Б. против решение № 6 от 28.02.2014 год. по в.н.о.х.д. № 7/ 2014 год. на Военно-апелативният съд, с искане за оправдаване по повдигнатото обвинение или намаляване на наказанието. Претендират се всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Касаторът поддържа, че не е декларирал имота, тъй жилището не било годно за обитаване, престъплението представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и не били взети предвид редица смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи по-ниско по размер наказание.
Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник адвокат В. К. поддържат жалбата по изложените в нея съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд , след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 6 от 28.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 7/ 2014 г. Военно-апелативният съд потвърдил присъда № 187 от 16.12.2013 год. по н.о.х.д. № 187/ 2013 год. на Софийски военен съд, с която подсъдимият С. В. Б. бил признат за виновен в това, че в периода от 12.06.2008 г до 04.11.2011 г. на територията на военни формирования № 28610 и № 48960, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание и на неистински документи, получил без правно основание чуждо движимо имущество общо в размер на 5 040 лева, с намерение да го присвои, като получените суми са били възстановени, поради което и на основание чл. 212б, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 212, ал. 1, във вр с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото в размер на 768 лева.
Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.
Не е допуснато нарушение на материалния закон.
Извършеното от подсъдимия Б. престъпление не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Доводът е бил предявен и пред долустоящите съдебни инстанции, които с аргументирани и убедителни мотиви го отхвърлили като неоснователен. Съдилищата правилно преценили, че обществената опасност на престъплението не е по-ниска в сравнение с останалите случаи на неговото проявление.
Представените от дееца неистински документи и такива с невярно съдържание са били предназначени да скрият действителното правно състояние, че подсъдимият Б. и неговата съпруга притежават недвижим имот в [населено място] (ап. № 1 в бл. 9 на столичния[жк]) , придобит преди прекратяване на брака им, за да може подсъдимият да получи от работодателя си допълнителни парични компенсации в размер на 120 лева месечно заради плащания свободен наем на друго жилище (ап.
№ 94 в бл. 221 на[жк]). Подсъдимият е проявил значима престъпна упоритост, реализирайки нееднократно изпълнителното деяние в един продължителен период от време – повече от три години. Получената сума, с която (42 пъти) по неправомерен начин се обогатил, е в размер на 5 040 лв., което обстоятелство също не способства към занижаване на обществената опасност на извършеното престъпление.
Затова и правилно съдилищата са приложили закона, като са отхвърлили неоснователното искане на подсъдимия С. Б. за преквалифициране на престъплението в по-леко наказуемо.
Възражението на подсъдимия, че придобитото по време на брака му жилище не било годно за обитаване, не представлява обстоятелство с правно значение. Като собственик на недвижимия имот подсъдимият не е могъл да получи на валидно правно основание месечни компенсационни суми за изплащаната от него, в качеството му на кадрови военнослужещ, наемна цена от свободно договаряне. Подсъдимият не е отчуждил правото на собственост върху имота, който декларирал пред местната власт и заплащал за него местен данък от 2008 г. От приетите по делото факти се установява, че апартаментът бил захранен с ток и вода, с разпределителна кутия за отопление в съответствие с одобрените строителни проекти и бил закупен през 2007 г. в незавършен вид – подът бил на замазка и липсвали ключове, контакти и фасонки. Допълнителните подобрения върху имота зависели изцяло от волята на неговите собственици.
Несъстоятелно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото той не могъл да се запознае със съдържанието на въззивното решение от интернет сайта на Военно-апелативния съд и при поискване не му бил издаден препис.
На инстанционен съдебен контрол подлежат процесуалните действия на съдебните състави, чийто актове се проверяват. Взаимоотношения на подсъдимия с административните органи на съдилищата не се обхващат от касационния контрол, те не са уредени като правила в Наказателно-процесуалния кодекс, поради което пропуски и нарушения в работата на тези органи не представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на актовете, постановени от съдебните състави.
Наложеното наказание на подсъдимия не разкрива признаците на явна несправедливост. Съдилищата правилно определили вида на санкцията, а нейният размер индивидуализирали в съответствие с тежестта на извършеното престъпление и на невисоката степен на обществена опасност на дееца, в която се включват и посочените от касатора смекчаващи обстоятелства: чистото съдебно минало, трудова заетост, изразеното по делото критично отношение към извършеното, а също и отбелязаните в мотивите на първата инстанция добри характеристични данни за подсъдимия и тежкото му здравословно състояние. Деецът не е в млада възраст (както е прието в мотивите към присъдата), предприел е престъпното си поведение на 34 години, поради което неправилно военният съд е причислил несъществуващо обстоятелство към смекчаващите обществената опасност на подсъдимия предпоставки. Отчетени са отегчаващите отговорността (най-вече на деянието) обстоятелства, завишаващи наказанието лишаване от свобода до определения от съдилищата размер от една година. Наказанието е справедливо отмерено и не се откриват други основания, които да налагат неговото намаляване.
Не са налице предпоставките за отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимия С. В. Б., нито за връщане на делото за ново разглеждане.
Обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а постъпилата касационна жалба – оставена без последици.
Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6 от 28.02.2014 год. по в.н.о.х.д. № 7/ 2014 год. на Военно-апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.