Supreme Court upholds appeal court ruling on legal costs, rejecting claim for full fee reduction due to lack of objection.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court upheld the appeal court's decision regarding legal costs, confirming that the respondent owes only the minimum statutory amount rather than the full claimed fee. The appellant argued that the court should have reduced costs sua sponte, but the court ruled that such a reduction requires an explicit request under the Civil Procedure Code. Consequently, the appeal was dismissed because the lower court correctly applied the law by not reducing costs without a specific claim.
Regesto Legislator
Generato dall'IAчл. 78 ал. 5 ГПК; чл. 248 ГПК: The court lacks the authority to reduce legal costs sua sponte; a specific request by the opposing party is required to trigger such a reduction.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 690
София 15.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 6649/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.първо ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] [населено място] , подадена срещу определението на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав № 2266 от 12.09.2014г. по гр.д.№ 2052/2014г. за разноските.
Ответницата Б. Б. Б. не е подала отговор на частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е допълнил определението си от 10.07.2014г. по ч.гр.д. № 2052/2014г. в частта за разноските по искане на ответника по частната жалба [фирма] [населено място] . Съдът е приел, че след като частната жалба не е уважена, на ответникът се дължат разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК, но не в пълен размер, както са поискани /1000лв./ , тъй като са прекомерни, а в размер на 200 лв., колкото е минималното възнаграждение по чл.11 от Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В частната жалба се поддържа, че след като предявеният иск е оценяем, то минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 7 ал.1 т.7 от Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет. Прави се и довод, че съдът няма правомощия да се произнесе служебно по прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение , а в случая частната жалбоподателка, която дължи разноските, не е направила възражение по чл.78 ал.5 ГПК .
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата .
С т.3 на ТР 6/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК се прие, че по действащия ГПК съдът няма правомощия служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, той трябва да бъде сезиран изрично с такова искане от заинтересованата страна. В разглеждания случай ответницата по молбата за допълване на определението в частта за разноските Б.
Б. Б. не е представила отговор в дадения й от съда срок по чл.248 ал.2 ГПК и не е поискала изрично да бъде намалено възнаграждението, платено по договора за правна защита и съдействие от 08.05.2014г. в размер на 1000 лв. като прекомерно. Следователно съдът не е имал основание да се произнася за наличието на предпоставките на чл. 78 ал.5 ГПК.
Независимо от това, определението не следва да бъде отменено в обжалваната част за разноските над присъдените 200 лв. до пълния претендиран размер 1000лв., защото тези разноски не са дължими. Разноските по чл.78 ГПК се дължат в зависимост от резултата по делото – на ищеца при уважаване на иска, а на ответника – при отхвърлянето му, съответно при прекратяване на делото.
Определенията , преграждащи развитието на производството извън прекратителните, както и другите обжалваеми определения се постановяват в хода на разглеждане на спора и за тях не се прилага разпоредбата на чл.81 ГПК. От изложеното следва, че молбата по чл.248 ГПК не е следвало да се уважава, защото Софийският апелативен съд е потвърдил определение за спиране на делото, но в тази част поради липса на жалба определението не може да бъде отменено.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав № 2266 от 12.09.2014г. по гр.д.№ 2052/2014г. по чл.248 ГПК за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: