Bulgarian Supreme Court dismisses appeal for retrial due to procedural time limits and lack of material impact of new evidence.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the applicant's request for a retrial, ruling it inadmissible due to the expiration of the three-month statutory period. The applicant argued that new evidence regarding inheritance rights and document authenticity could alter the outcome, but the court found these claims insufficient to meet the legal requirements for retrial. Consequently, the court determined that the new evidence did not affect the substantive result of the original judgment and the procedural grounds for reopening the case were not met.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 303, Art. 305 of the Civil Procedure Code; A request for retrial must be filed within three months of the final judgment, and new evidence must be capable of changing the substantive outcome of the case.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
гр. София, 17.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 589 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК
Н. Г. Г. чрез пълномощника си адв. В.Н. е поискал да се отмени влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 439/11 от 20.03.2012г. по гр.д.№ 23/2011г. , с което е отменено въззивното решение по в.гр.д.№ 2932/2008г. на Софийския градски съд и делото е решено по същество като Н. Г. Г. е осъден на основание чл.108 ЗС заедно с М. Х. Г. да предадат на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България” владението на дворно място в [населено място], съставляващо имот пл.№ 1583, нанесен в кадастрални листове № А-3-9-Г, заснет през 1995г. по плана на града, м.”Р.” с площ от 15 800кв.м.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България” е подал писмен отговор, в който изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичане на тримесечния срок по чл.305 ГПК, тъй като за новите доказателства молителят е узнал най-късно на 30.04.2010г. , когато е конституиран като трето лице въз основа на негова изрична молба, подписана от пълномощника му адв.С.. В хода на производството изразява и становище, че молбата е неоснователна, защото молителят не е доказал, че непълнотата на фактическия материал не се дължи на небрежност от негова страна. Развити са и доводи , че новите доказателства не установяват права в полза на А. К..
С влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, предмет на молбата за отмяна е прието, че продажбата по нот.акт № 49 от 14.06.1996г., с която ответникът Н. Г. се легитимира като собственик в съпружеска имуществена общност с М. Г. е нищожен поради липса на съгласие на продавача , обусловена от липса на представителна власт и на потвърждаване – чл.26 ал. ЗЗД и чл.42 ал.2 ЗЗД и не е породил правно действие. Съдът е приел също така, че е налице и хипотезата на чл.40 ЗЗД – представителят е действал във вреда на представлявания като е продал имота на цена в пъти по-ниска от пазарната.
В молбата за отмяна , подадена на 10.05.2012г. се твърди, че ищцата по делото е извела правото си на собственост върху спорния имот по силата на наследствено правоприемство и земеделска реституция . След смъртта на майка си Е. Ч. ищцата и нейният брат я наследяват при равни права, а след смъртта на И. Ч. делът му е наследен от сестра му. В хода на първоинстанционното производство ищцата А. Ч. е починала и е оставила саморъчно завещание в полза на различни лица, включително и по т.9 на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в Б.”. По време на престоя си в България в периода от 03.04.2012 г. 01.05.2012г. молителят бил информиран от Г. Ц. за нови обстоятелства и нови доказателства които са:
1. на 13.04.1995г. И. Ч. е извършил универсално завещание в полза на А. М. В.-К., живуща в [населено място], която е станала негов единствен универсален наследник.
2. с договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите на 19.10.2006г. А. К. продава на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България” цялото си наследство, получено от И. Ч..
Тезата, поддържана от молителя е, че новите доказателства разкриват липсата на активна процесуалноправна легитимация за А. Ч. за ½ ид.ч. от имота, след като саморъчното завещание на И. Ч. елиминира всички права на наследника по закон.
Второто основание за отмяна, което се поддържа е по чл. 303 ал.1 т.2 ГПК. То се обосновава с това, че решението по делото е основано на неистински документ – удостоверение за наследници на И. Ч. № 1226 от 08.10.1999г. издаден от Столична община – район О., в което като наследник по закон е вписана сестра му А. Ч. като неистинността се изразява в отсъствие на правоприемство поради завещанието в полза на на А. К..
Молбата за отмяна е процесуално допустима.
Решението, чиято отмяна се иска е постановено от Върховния касационен съд и като необжалваемо е влязло в сила от датата на обявяването му - 20.03.2012г., а молбата за отмяна е подадена на 10.05.2012 г. т.е. два месеца по-късно. Съгласно чл.305 ГПК молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК се подава в тримесечен срок от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото доказателство. Този тримесечен срок обаче не може да тече преди да бъде постановено окончателното решение на делото , защото тогава отмяната не би имала предмет /немислимо е да се иска отмяна на решение, което още не е постановено или пък не е влязло в сила/. Ако новите доказателства са били известни на молителя преди решението, тримесечният срок ще започне да тече от влизането му в сила. Обстоятелството, че той е разполагал с тях и е могъл да ги представи по делото е от значение за основателността на молбата , а не за нейната допустимост. В случая е спазен тримесечният срок от влизане в сила на решението, предмет на молбата за отмяна и производство е процесуално допустимо от гледна точка на спазването на срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК.
По основателността на молбата за отмяна.
1. Основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато след влизане в сила на решението се открият нови доказателства от значение за делото. Те трябва да са свързани с решаващите изводи на съда и да съществува вероятност не само фактическите изводи, но и крайният резултат от делото да е друг ако са били представени и обсъдени от съда.
В разглеждания случай твърденията на молителя Н. Г. Г. се основават на липсата на наследствено правоприемство между ищцата по делото А. Ч. и нейният брат И. Ч. предвид направеното от него завещателно разпореждане в полза на А. К.. Ищцата по делото обаче не се е легитимирала като собственик на имота само по наследство от своя брат. Тя черпи права наред с него като низходящ наследник и във всички случаи притежава ½ идеална част от имота. Като съсобственик тя може да извършва действия на обикновено управление, включващи и предявяването на иск срещу трети лица за предаване владението на имота, както и да иска прогласяване нищожността на договора за продажба , сключен от нейно име. Следователно дори и да се установи твърдяното в молбата правоприемство между И. Ч. и А. К. и недействителност на разпореждането от нейна страна с наследството в полза на Сдружение „Американски университет в България“ , крайните изводи на съда не биха могли да бъдат други. С оглед на изложеното новите доказателства, представени с молбата за отмяна не са от значение за делото и не е налице основанието на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Молбата за отмяна в тази част е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Неоснователна е и молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Твърдението за неистинност на писмени доказателства, основаващи се на други, представени в производството за отмяна писмени доказателства, не е достатъчно за да е осъществен фактическият състав на чл.303 ал.1 т.2 ГПК , защото след като не решава спора по същество, съдът по отмяната не може да преценява налице ли е неистинност на документа.
Според ТР 5/2012 на ВКС, ОСГК и ТК хипотезата на чл.303 ал.1 т.2 изисква не само да е налице неистински документ, но неистинността да бъде установена по надлежния ред. Процесуалният способ за установяване на престъплението е влязла в сила присъда или установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. ГПК в посочената хипотеза няма предвид неистинността на документа да бъде установявана по гражданскоправен ред извън случаите на чл.124, ал.5 ГПК, а още по-малко пък е допустимо неистинността да бъде преценявана в производството по отмяна. В разглеждания случай не се представят доказателства за установяване неистинността по надлежния ред, поради което отмяна не може да се допусне.
Съпругата на молителя М. Г. не е подала молба за отмяна, по делото липсва молба за присъединяването й към тази на Н. Г., каквато се твърди в допълнението към писмените бележки на пълномощника й адв. И.Н., че е била подадена, поради което тя не може да участва като молител. Процесуалното качество не може да възникне от факта на упълномощаването за извършване на определено действие, а следва да бъде отправено до съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 439/11 от 20.03.2012г. по гр.д.№ 23/2011г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: