Supreme Court dismisses appeal on work injury compensation, ruling no legal question exists regarding gross negligence or lawyer fees.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the appeal court's decision awarding compensation for a work-related injury. The appellant argued that gross negligence should be considered and questioned the calculation of non-material damages and lawyer fees, but the court found no legal issues requiring review. The court determined that the lower courts correctly applied the law regarding the definition of gross negligence and the principles for determining fair compensation amounts.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 280, para. 1, item 2 of the Civil Procedure Code; Art. 201, para. 2 of the Labor Code; Art. 52 of the Code of Obligations: The Supreme Court will not admit a cassation appeal if the appeal does not raise a legal question but merely expresses dissatisfaction with the application of the law or the factual assessment by the appellate court.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1245
София, 08.11.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 798/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат И. В. против въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 119/3.04.2012 г., постановено по гр. д. № 49/2012 г., с което е отменено решение № 822/24.11.2011 г., постановено по гр. д. № 3231/2011 г. на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен иска за сумата 11 000 лв. /разлика между 14 500 лв. и 3 500 лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца В. С. неимуществени вреди, в резултат от настъпилата на 30.05.2008 г. трудова злополука и ответникът е осъден да му заплати и сумата от 11 000 лв., както 466 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с формулирани следните материалноправни въпроси: 1. Грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ се отчита, когато работникът е съзнавал, че извършвайки определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасен труд могат да настъпят вредоносни последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати; 2. При определяне размера на обезщетението, когато злополуката попада в обхвата на чл. 200 КТ, следва ли да се вземе предвид само изясненото с ППлВС № 4/68 г., според което /по виждането на въззивния съд/ следва да се отчете преди всичко вида на увреждането; 3. Следва ли да се присъждат разноски на страна по делото, направени за адвокатско възнаграждение без в договора за правна помощ да е отбелязана уговорена и платена сума. Посочени са съдебни решения в подкрепа на разбирането, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, копия от които са приложени.
За ответника по касация В. С. С. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Не е налице правен въпрос по т. 1 от изложението, касаещо отказът на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, а дефиниция на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
Изложението по т. 1 е обосновано с разбирането, че въззивният съд не е съобразил практиката в посоченото Р. № 2253/1.12.1995 г. по гр. д. № 2799/1994 г., ВС, ІV г. о., като не е разгледал предшестващото поведение на пострадалия /сглобяване на скелето, неговото преместване в разрез с инструктажа, липсата на контролна проверка за стабилността му преди започване на работа и евентуалното му потягане/, обосноваващо наличие на касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК-нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила.
Изложението по т. 2 също не съдържа правен въпрос, а оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон – по спазването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, изразяващо се в несъобразяване с съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот.
Фактически неверно е твърдението, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил преди всичко вида на увреждането. Вярно е точно обратното. Съдът е преценил обстоятелствата на конкретния случай от значение за определянето на справедлив размер на обезщетението.
Въпросът по т. 3 не е коректно зададен. Адвокат М. Х. е осъществявала процесуалното представителство на ищеца по делото при условията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишки окръжен съд № 119/3.04.2012 г., постановено по гр. д. № 49/2012 г. по касационна жалба от [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: