Court rules administrative court has jurisdiction over EU fund compliance complaints despite civil contract nature.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Administrative Court transferred jurisdiction from the District Court to the Administrative Court of Sofia regarding a complaint about financial corrections in an EU fund program. Although the lower court dismissed the case because the operator's letter was merely a civil contract statement, the Supreme Court found the letter constituted an administrative act subject to judicial review. The court held that the specific legal framework for the European Financial Mechanism grants administrative powers to the operator, making the resulting financial correction an actionable administrative act.
Regesto Legislator
Generato dall'IALaw on Management of Funds from European Structural and Investment Funds; Law on Administrative Procedure: An act by a program operator under the European Financial Mechanism framework constitutes an administrative act subject to judicial review for legality, despite being issued within a civil contract relationship.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IAGiurisprudenza citata
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 22 януари 2019 г.
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева дело № 88/2018 г. – А, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между районния съд в гр.София и административния съд София-град по отношение на подсъдността на подадена жалба от Община Враца срещу изявление за установяване на нередност и финансова корекция, обективирано в писмо изх. № Е-91-00-290/23.11.2017 г. на ръководителя на Програмния оператор по Програма ВС04 "Енергийна ефективност и възобновяема енергия", във връзка с изпълнението на Договор за безвъзмездна финансова помощ № ВС04-02-03-043-003/18.08.2015 г., сключен между Община Враца и Министерството на енергетиката като Програмен оператор по посочената програма.
С определение № 3153 от 18 май 2018 г., постановено по адм.д. № 2346/2018 г. по описа на административния съд София-град, е прекратено производството по образуваното пред този съд дело и то е изпратено по подсъдност на районния съд в гр.София. Изложени са съображения, че Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не е приложим по отношение Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 (ФМ на ЕИП).
Посочено е, че съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от същия закон той е приложим по отношение управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, а именно средства, предоставени по програми на Република България от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, като фондовете са изброени изчерпателно, поради което предметният обхват на закона е ограничен до управлението на средствата само от изброените фондове.
Прието е, че финансирането по Програма ВС04 се осъществява след одобрение на съответен проект и сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ между одобрения кандидат и Програмния оператор, по силата на който между страните възниква гражданско правоотношение. Обжалваното писмо на ръководителя на Програмния оператор, с което е направено изявлението за установяване на нередност и налагане на финансова корекция, в случая представлява изявление на страна по гражданскоправен договор, а не индивидуален административен акт, независимо че Програмният оператор по Програмата е Министерството на енергетиката, тъй като държавата, съответно държавен орган, може да е субект и на граждански правоотношения, предвид което съдът е намерил, че делото не му е подсъдно и следва да бъде прекратено, като жалбата се изпрати на компетентния да я разгледа районен съд в гр.София.
С определение № 549471 от 29 ноември 2018 г., постановено по гр.д. № 36904/2018 г., районният съд в гр.София приема, че делото не му е подсъдно. Съобразено е, че действително съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ предмет на закона е определяне на националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като съгласно ал. 2 средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове са средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България, поради което средствата, предоставяни от Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия в изпълнение на ФМ на ЕИП не попадат в приложното поле на ЗУСЕСИФ.
Посочено е, че правната рамка на ФМ на ЕИП 2009-2014 г. е определена в чл. 2 от Меморандума и обхваща Протокол 38б към Споразумението за ЕИП относно ФМ на ЕИП 2009-2014 г., Регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП 2009-2014, одобрен от държавите донори в съответствие с чл. 8.8 от Протокол 38б, програмните споразумения, които се сключват за всяка програма, и насоки за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм.
Изложени са съображения, че в актовете, включени в правната рамка на ФМ на ЕИП, не се съдържа забрана за съдебно оспорване на актовете, с които се налагат финансови корекции по програмите, финансирани от ФМ на ЕИП. В чл. 11.8 "Жалби" на Регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП 2009-2014 г., приет от Комитета за ФМ на ЕИП съгласно чл. 8 от Протокол 38б на Споразумението за ЕИП, изрично е посочено, че държавата бенефициер установява механизъм за оплаквания, който ще може ефективно да обработва и решава оплаквания за подозирано неспазване на принципите за добро управление по отношение на изпълнението на ФМ на ЕИП.
Посочено е, чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гарантира на всички правни субекти правото да оспорват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Видно от анекс А на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на ФМ на ЕИП органите, компетентни и отговорни за неговото изпълнение от българска страна, са от системата на изпълнителната власт и по силата на международния акт са натоварени с административни правомощия.
С оглед на това техните актове са актове на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК . Когато акт, издаден от орган, натоварен с изпълнението на ФМ на ЕИП, засяга права или законни интереси на съответния правен субект, правото му на съдебна защита е гарантирано от Конституцията . Прието е, че обжалваното писмо изх.
№ Е-91-00-290/23.11.2017 г. за установяване на нередност и финансова корекция на Ръководителя на Програмния оператор по Програма ВС04 "Енергийна ефективност и възобновяема енергия“, подлежи на проверка за законосъобразност на основанията, предвидени в чл. 146 АПК , поради което подлежи на съдебен контрол пред административния съд и компетентността на гражданските съдилища е изключена.
Настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на административния съд по следните съображения:
Предмет на делото е жалба на Община Враца срещу писмо изх. № Е-91-00-290/23.11.2017 г. на Ръководителя на Програмния оператор по Програма ВС04 "Енергийна ефективност и възобновяема енергия“ за установяване на нередност и финансова корекция във връзка с изпълнението на Договор за безвъзмездна финансова помощ № ВС04-02-03-043-003/18.08.2015 г., сключен между Община Враца и Министерството на енергетиката като Програмен оператор по посочената програма.
Средствата, предоставяни от Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия в изпълнение на ФМ на ЕИП не попадат в приложното поле на ЗУСЕСИФ, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от закона. Република България е член на Европейското икономическо пространство съгласно Споразумение за участието на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство , ратифицирано със закон, обнародван в Държавен вестник, бр. 13/2008 г., като самото споразумение е обнародвано в Държавен вестник, бр. 19 от 6.03.2012 г., в сила за Република България от 9.11.2011 г.
В чл. 5 от Протокол 38б от Споразумението между Европейския съюз и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия, Република България е посочена като бенефициер наред с други страни членки на ЕС. В изпълнение на чл. 8, § 2 от Протокола между Република България, Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия е сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на ФМ на ЕИП 2009-2014 г. , ратифициран със закон , обнародван в Държавен вестник бр. 95 от 02.12.2011 г.
Правната рамка на ФМ на ЕИП 2009-2014 г. е определена в чл. 2 от Меморандума и обхваща Протокол 38б към Споразумението за ЕИП относно ФМ на ЕИП 2009-2014 г., Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014, одобрен от Държавите донори в съответствие с член 8.8 от Протокол 38б, програмните споразумения, които се сключват за всяка програма, и насоки за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм.
В чл. 11.8 „Жалби“ на Регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП 2009-2014 г., приет от Комитета за ФМ на ЕИП съгласно чл. 8 от Протокол 38б на Споразумението за ЕИП, изрично е посочено, че държавата бенефициер установява механизъм за оплаквания, който ще може ефективно да обработва и решава оплаквания за подозирано неспазване на принципите за добро управление по отношение на изпълнението на ФМ на ЕИП.
Видно от анекс А на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на ФМ на ЕИП органите, компетентни и отговорни за неговото изпълнение от българска страна, са от системата на изпълнителната власт и по силата на международния акт са натоварени с административни правомощия. С оглед на това техните актове са актове на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК и подлежат на проверка за законосъобразност на основанията, предвидени в чл. 146 АПК .
С обжалвания административен акт на бенефициера община Враца се налага финансова корекция, поради което и като акт, който засяга конкретни права и създава директни задължения за адресата си, същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд. Този извод изцяло се споделя и в константната съдебна практика на ВАС, обективирана в решение № 9833 по адм.д.
№ 14735/2017 г., VІІ-мо отд.; решение № 9934 по адм.д. № 8142/2017 г., VІІ-мо отд.; решение № 10380 по адм.д. № 1680/2017 г., VІІ-мо отд.; решение № 12078 по адм.д. № 5307/2018 г., VІІ-мо отд.; решение № 13311 по адм д. № 3907/2018 г., VІІ-мо отд.; решение № 13902 по адм.д. № 10057/2018 г., VІІ-мо отд.
Въз основа на изложеното, смесеният състав на Върховният административен съд и Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа жалба на Община Враца срещу писмо изх. № Е-91-00-290/23.11.2017 г. на Ръководителя на Програмния оператор по Програма ВС04 "Енергийна ефективност и възобновяема енергия“ за установяване на нередност и финансова корекция във връзка с изпълнението на Договор за безвъзмездна финансова помощ № ВС04-02-03-043-003/18.08.2015 г., сключен между Община Враца и Министерството на енергетиката като Програмен оператор по посочената програма, е административен съд София-град.
ИЗПРАЩА делото на същия съд за разглеждане на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
3. 4.