Bulgarian Supreme Court allows partial appeal regarding non-pecuniary damages in a traffic accident case against an insurer.
Sintesi Legislator
Generato dall'IAThe Supreme Court of Bulgaria allowed the cassation appeal regarding the claim for non-pecuniary damages but dismissed the portion concerning property damages. The appellant argued that the appellate court failed to consider all evidence and incorrectly relied on a criminal court's finding regarding the pedestrian's crossing direction. The court found the appeal admissible for three specific issues but deemed the remaining complaints insufficient to overturn the lower court's decision on the property damage claim.
Regesto Legislator
Generato dall'IAArt. 288 GPC; Art. 280, para. 1, item 1 GPC: The Supreme Court may admit a cassation appeal if it raises a question of law or fact that could have influenced the outcome, even if the appeal also contains arguments regarding the correctness of the lower court's decision.
Parole chiave
Generato dall'IADisposizioni normative citate
Generato dall'IADecisioni correlate
Generato dall'IATesto completo
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 04.05. 2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2009/2019
година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. В. от [населено място] срещу решение № 881 от 15.04.2019 г. по в. гр. д. № 388/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-7 състав решение № 6591 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 14960/2017 г., изцяло са отхвърлени предявените от касатора срещу VHV Allgemeine Versicherung AG - Германия искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.): иск за сумата 26 000 лв., като част от общата сума 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 28.06.2013 г. и иск за сумата 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото произшествие.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на водача на мотоциклета, причинил процесното произшествие. Релевира подробни оплаквания за това, че: В нарушение на чл. 235 ГПК не са обсъдени и взети предвид всички събрани по делото доказателства; Не е допуснато изслушването на свидетелски показания за установяване механизма на произшествието и за поведението на участниците в него; Изводът относно посоката на движение на пешеходеца (пресичане на пътното платно от дясно наляво, а не от ляво на дясно, поради което ударът е бил непредотвратим) е изграден въз основа само на постановлението за прекратяване на наказателното производство, което обаче няма задължителна сила за гражданския съд и поради това същият не може да се позовава на приетите за установени в него факти; В противоречие с обясненията на самия водач на мотоциклета, дадени в досъдебното производство, е прието, че деянието му не е виновно и противоправно; Въззивният съд не е извършил преценка дали скоростта на движение на мотоциклета е съобразена по смисъла на чл. 20 ЗДвП, а е изходил единствено от факта, че същата е в рамките на допустимата по закон.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал; 2. Налице ли е преклузия досежно искане на ищеца за допускане на доказателства от въззивната инстанция, след като същото е заявено в първото по делото открито заседание пред първоинстанционния съд, след обявяване на доклада по делото; 3.
Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване на механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят горните обстоятелства; 4. Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи по изхода от правния спор, като се позове на акт и/или доказателствени средства, приобщени по воденото по случая наказателно производство, които не са били събрани в хода на съдебното дирене по висящия спор; 5.
Могат ли фактите, установени в разследването по случая, и обясненията на страна в наказателното производство да се ползват в гражданското съдопроизводство и да се приемат като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти; 6. Дали наличието на виновно и противоправно поведение на водач на МПС следва да се преценява с оглед възможността/невъзможността за обективно предотвратяване на произшествието към момента, в който опасността е станала видима за водача или следва да се вземе предвид възникването на опасна ситуация в невидимата за водача зона, когато тя е следвало да се предположи като налична; 7.
Въпросът за приложението на чл. 20 ЗДвП и в кои случаи водачът нарушава чл. 20 ЗДвП – дали ако скоростта на МПС е в рамките на допустимата за конкретния пътен участък, същата се явява съобразена, въпреки че при възникнала опасност на пътя водачът не е могъл да спре; 8. Следва ли съдът по дела за транспортни произшествия задължително да извърши преценка дали скоростта на МПС е съобразена по смисъла на чл. 20 ЗДвП, когато същата тази скорост е в рамките на допустимата такава по чл. 21 ЗДвП“.
По отношение на въпросите по т. 1 - т. 7 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (противоречие с практиката на ВКС) с позоваване съответно на: решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I г. о., решение № 166 от 03.08.2011 г. по гр. д. № 1065/2010 г. на III г. о. и решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г. на I г. о.(за първия въпрос); решение № 219 от 12.12.2016 г. по гр. д. № 248/2016 г. на IV г. о. (за втория въпрос); решение № 67 от 24.06.2015 г. по т. д. № 439/2014 г. на II т. о. IV г. о. (за третия въпрос);
решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на IV г. о. (за четвъртия въпрос); решение № 166 от 03.08.2011 г. по гр. д. № 1065/2010 г. на III г. о. и решение № 605 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 1846/2008 г. на I г. о. (за петия въпрос); решение № 577 от 29.11.2010 г. по гр. д. № 1741/2009 г. на III г. о. и др. (за шестия въпрос) и решение № 52 от 08.05.2008 г. по т. д. № 1498/2013 г. на II т. о. (за седмия въпрос).
По отношение на последния осми въпрос се поддържа, че същият е от значение за развитието на правото.
Освен това, касаторът счита обжалваното решение и за очевидно неправилно, като препраща към изложените в касационната жалба свои аргументи.
Ответникът – VHV Allgemeine Versicherung AG - Германия – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е процесуално допустима само частично . С оглед императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение подлежи на касационен контрол единствено в частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, доколкото цената на същия (26 000 лв.) надвишава установения в закона минимален размер от 5 000 лв. – за гражданските дела, каквото е и настоящото след изменението на чл. 113 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.). Поради обстоятелството, че претенцията за имуществени вреди е под този размер (1 530.27 лв.), постановеното по нея решение не подлежи на обжалване и затова касационната жалба срещу тази част от акта следва да бъде оставена без разглеждане.
За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната негова част, с която предявеният от С. К. В. от [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 12 000 лв., и да отхвърли същия изцяло, въззивният съд е приел, че водачът на мотоциклет „Хонда“ с немски регистрационен номер не е допуснал нарушение на правилата за движение, както и че деянието му е „случайно” по смисъла на чл. 15 НК, т. е. не е виновно, тъй като не е бил длъжен и не е могъл да предвиди поведението на пешеходеца и настъпването на общественоопасните последици. Този извод е формиран с оглед данните по делото, че: произшествието е станало на 28.06.2013 г. около 11.10 часа в [населено място], [улица], пред тото пункт; мотоциклетът се е движил с около 37.7 км/ч, т. е. със скорост, по-ниска от максимално разрешената за движение в населено място; пострадалият като пешеходец е навлязъл на платното за движение, за да го пресече на място, което не е обозначено като пешеходна пътека, като не се е съобразил с разстоянието до мотоциклета; ударът е бил непредотвратим за водача чрез аварийно спиране от момента, в който пешеходецът е предприел пресичането и е възникнала опасност за движението.
Решаващият състав е приел за установено по делото – както от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, така и от постановлението на Районна прокуратура – Пазарджик за прекратяване на наказателното производство, че пострадалият е започнал пресичане на пътното платно в посока отдясно наляво спрямо ориентацията на превозното средство, поради което, каквато и да е била скоростта му на движение, то същият е попадал в опасната зона на мотоциклета и ударът с него е бил неизбежен. Направеният от първата инстанция обратен извод – за пресичане на пътното платно от страна на пешеходеца отляво надясно и съответно за предотвратимост на сблъсъка – е преценен като основан само на хипотетична възможност, посочена в отговора по точка втора от заключението на вещото лице по въпрос, който е поставен от една от страните.
По отношение направените във въззивната жалба на ищеца С. В. искания за допускане на доказателства, с определение от 21.03.2019 г. – разпит по делегация по реда на Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. на Съвета на Европа от 01.05.2001 г. на немския гражданин Силекен относно установяване механизма на произшествието, както и за назначаване на допълнителна автотехническа експертиза, която, след изслушване на показанията на свидетеля Силекен, да отговори на въпроси, свързани с механизма на ПТП и предотвратимостта на удара за водача на мотоциклета – решаващият състав е преценил същите за неоснователни. Искането за гласни доказателства е счетено за преклудирано, тъй като не е заявено в исковата молба, а искането за допускане на допълнителна експертиза – за неоснователно, доколкото срещу изготвеното от вещото лице заключение не са били направени възражения в заседанието, в което то е прието.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по отношение на три от поставените в изложението въпроси, а именно – по въпроси № 2, № 3 и № 4. По отношение на тях е осъществено както общото изискване да са обусловили изхода на конкретното дело, така и заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с цитираната от касатора практиката на ВКС. Всички останали въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като са относими към правилността на акта.
Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение, доколкото същата изобщо не е аргументирана, а е извършено препращане към оплакванията за неправилност на акта, развити в касационната жалба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 881 от 15.04.2019 г. по в. гр. д. № 388/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта , с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-7 състав решение № 6591 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 14960/2017 г., изцяло е отхвърлен предявеният от С. К. В. от [населено място] срещу VHV Allgemeine Versicherung AG - Германия иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 26 000 лв., като част от общата сума 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 28.06.2013 г.
УКАЗВА на С. К. В. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, а. 2,т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на сумата 520 (петстотин и двадесет) лева.
При неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решение № 881 от 15.04.2019 г. по в. гр. д. № 388/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта , с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-7 състав решение № 6591 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 14960/2017 г., изцяло е отхвърлен предявеният от С. К. В. от [населено място] срещу VHV Allgemeine Versicherung AG - Германия иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 1 530.27 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 28.06.2013г.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчване на препис от същото. В останалата му част – определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: