VKS-FFF7D97FA528DE89C2258D68002FB62A — VKS-FFF7D97FA528DE89C2258D68002FB62A — Върховен касационен съд

10 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3641 Гр . София , 19.12. 202 5г . Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 1816 по описа за 202 5г ., за да се произнесе , взе предвид следното : Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Б. Ш. чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. И., срещу въззивното решение № 481/16.04.2025г., постановено по в.гр.д № 447/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7004/18.12.2024 г. по гр.д. № 11837/2024 г. Софийски градски съд, I-22 състав, както и по насрещна касационна жалба, подадена от „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. С решението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на О. Б. Ш. сумата от 35 000 лева, представляващи част от дължимо застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 03.05.2022г. по щета № 0801-003261/2022- 01 за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2023г. върху сумата от 10 000 лева до 04.10.2024 г., а след това върху сумата от 35 000 лева до окончателно й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния частично предявен размер от 40 000 лева, както и да заплати сумата от 952,78 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 35 000 лева за периода от 07.09.2022 г. до 13.12.2022г. / част от общо дължими 1 347,33 лева/, като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 100,09лв., а също така да заплати и сумата от 5 000 лева, част от обща претенция за 33 634 лева, при съдебно установен пълен размер от 19 406,46 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснат трудов доход за периода от 03.05.2022 г. до 13.08.2022г. Касаторът О. Ш. поддържа, че обжалваното решение в частта за отхвърляне на исковите му претенции за неимуществени вреди и лихва за разликата над сумата от 35 000 лв. и над сумата 952,78 лв. е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че САС не е отчел и съобразил в достатъчна степен всички негативни последици от уврежданията му. Касационният жалбоподател твърди, че травмите от ПТП са довели до сериозни ограничения в движенията на засегнатата ръка, като не се очаква подобрение на състоянието му. Според касатора са налице трайни и необратими увреждания, поради което определеното обезщетение е занижено. По изложените доводи претендира отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковите му претенции в пълния предявен размер по частичните искове. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът О. Ш. поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Следва ли въззивната инстанция да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните, като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран?“, по който въпрос касаторът поддържа разрешаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС по т. 19 на Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и т. 2 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 131/14.08.2023г. по гр.д. № 769/2020г. на ВКС, 4 г.о., решение № 197/29.11.2023г. по гр.д. № 4228/2022г. на ВКС, 2 г.о., решение № 239/07.01.2020г. по гр.д. № 4910/2018г. на ВКС, 4 г.о. и др. 2. „Какви са критериите за определяне на конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и да вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди?“, по който въпрос се поддържа произнасяне в противоречие с ППВС №4/1968г. и решение № 50049/17.08.2023г. по т.д. №1015/2022г. на ВКС, 2 т.о. Отговор от ответника „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по касационната жалба на ищеца не е постъпил. С насрещна касационна жалба с вх. № 21526/07.08.2025г. ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез процесуалния си пълномощник – юриск. И. Ц. обжалва решението в осъдителните му части по иска за неимуществени вреди и по иска за пропуснати ползи. Според жалбоподателя решението е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и при допуснати съществени процесуални нарушения – превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липса на всестранна и обективна оценка на всички събрани по делото доказателства. Касаторът счита, че изплатеното извънсъдебно обезщетение на ищеца в размер на 20 000лв. е следващото се справедливо по размер и претендира определеното от съда да бъде намалено като завишено и несъответстващо на причинените увреждания. Касационният жалбоподател сочи, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля, който е заинтересован от спора, както и че са недоказани психическите травми на ищеца. По подробно изложените доводи претендира допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочените части, отмяната му и отхвърляне на исковете. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя?“; 2. „При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно възприетия за справедлив размер на обезщетение от 55 000лв. в полза на О. Б. Ш., въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл. 236, ал.2 във връзка с чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?“; 3. „Кои са конкретно съществуващите обективни критерии, които съдът следва да вземе предвид при преценка на основателността на претенция за пропуснати ползи?“, по който въпрос касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Депозиран е отговор на насрещната касационна жалба от О. Ш. от 04.09.2025г., в който се оспорват доводите на застрахователя по подробно изложените съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба, подадена от ищеца О. Ш. е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесното ПТП е настъпило на 03.05.2022 г. в област П., между товарен автомобил „И.”, peг. № РВ 0552 КН, управляван от Й. Г., и лек автомобил „БМВ”, peг. № СА 3349 ВТ, като товарният автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил лекия. При ПТП е пострадал ищецът О. Б. Ш., пътник в лекия автомобил, с посочени травми първоначално - фрактура на дясно рамо и фрактура на ребро. САС е приел, че не се спори относно застраховането на гражданската отговорност на виновния водач при ответното дружество, както и че „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е заплатило на О. Б. Ш. извънсъдебно сумата от 20 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че съгласно удостоверение изх. № 661/10.06.2022 г., издадено от МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, О. Б. Ш. работи в болница „Лозенец“ на длъжност лекар анестезия и реанимация, като брутното му трудово възнаграждение за месец април 2022г. е 8 199,94 лева. Отчел е, че за периода от месец май 2022 г. до август 2022г. общо заплатената сума на ищеца като възнаграждение е 5 820,97 лв., като в този период той е бил в болнични 71 дни и от НОИ за периода на временна неработоспособност е получил сумата от 7742,11 лв.- обезщетение. Въззивният съд е кредитирал показанията на двамата свидетели – водачи на автомобилите и конкретно на свидетеля Н. Й., който е посочил, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. САС е обсъдил и показанията на свидетелите Д. Д., близка семейна приятелка, и А. Р., приятел на ищеца, от които е установил, че О. Ш. е претърпял операция и четири месеца е бил в болнични, ходел на рехабилитации, приемал болкоуспокоителни, не можел да се обслужва сам. След инцидента се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти. САС е възприел от заключението на комплексната експертиза, че в резултат на ПТП, ищецът Ш. е получил следните увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, изявена с контузия с кръвонасядане и охлузване в дясна теменна област на главата: мозъчно сътресение; закрита гръдна травма, изявена с контузия на гръдния кош и счупване по мишнична линия на четвърто ляво ребро; травма на опорно-двигателен апарат, изявена контузия с оток и кръвонасядане, и закрито, разместено, диафизарно счупване на дясната раменна кост и закрито счупване на големия туберкул на раменната кост /в областта на дясна раменна става/; контузия с оток и кръвонасядане и закрито счупване на лакътен израстък на дясна лакетна кост; оток и кръвонасядане в областта на дясната предмишница, дланта и основите на пръстите на дясна ръка; контузия на дясната подбедрица с оток и кръвонасядане; охлузвания на дясно и ляво колена; охлузване в областта на втори пръст на десния крак. Според експертите на 05.05.2022г. му е направена операция на разместеното счупване на дясна раменна кост, като са извършени кръвна репозиция и налагане на фиксираща метална остеосинтеза. От получените травми, най-дълго е било лечението на счупването на раменната кост, като се е наложила имобилизация за около 2 месеца. Според кредитираното експертно заключение от получените травми - мозъчно сътресение, счупване на ребро и счупванията на костите на дясна ръка могат да са налице редица усложнения, както и пролонгиран възстановителен процес. САС е възприел извода на вещите лица, че пълно възстановяване не може да има след такива увреждания, като ищецът може да има последици от травмата, които ще се изразяват в намаляване силата или броя на движенията, периодични болки при смяна на времето, функциолеза при натоварване на ръката. САС е кредитирал и допълнителната съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че ищецът е диагностициран на 07.05.2022г. в болнично заведение с малък перикарден излив, но не е възможно този излив да е във връзка с гръдната травма от ПТП, а е болестно обусловен, неспецифичен възпалителен процес на перикарда, който не е с травматична генеза. Диагностицирано е и наличие на дълбока венозна тромбоза на ляв долен крайник, като принципно при травма на левия долен крайник и ляво коляно е възможно това да е довело до намалена подвижност и увреждане на съдов ендотел, с което да се предизвика или усложни съществуваща тромбоза, но на база медицинските документи не може да се изключи дълбоката венозна тромбоза да не е травматично, а болестно обусловена. Посочено е, че има флексионни контрактури на дясната ръка в раменна и лакетна става за повече от три месеца, както и че не е отстранена остеосинтезата, което би наложило допълнителна операция. САС е кредитирал посоченото от вещото лице по допълнителната съдебно-медицинска експертиза, че от приложените медицински документи и при отчитане тежестта на травмата на дясната ръка и протеклия възстановителен процес, може да се направи извод, че е възможно функционално възстановяване и подобрение на състоянието с възвръщане, макар и не на 100% на нормалната сила и обем на движение. Въззивният съд, отчитайки претърпените травми от ищеца, продължителността на възстановителния процес, икономическите условия към датата на ПТП – май 2022г. е приел, че сумата от 55 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за претърпените неимуществени вреди от ищеца. Счел е за неоснователно възражението на ищеца, че не следва да бъде приспадано от тази сума изплатеното обезщетение от 20 000 лв., като е приел, че ответникът се е позовал на този факт и той следва да бъде съобразен. По подробно изложените съображения, съдът е приел, че е неоснователен доводът за съпричиняване на уврежданията от ищеца поради непоставен обезопасителен колан. Предвид горното е приел, че за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 35 000 лв., а искът за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. - да бъде отхвърлен. По претенцията за имуществени вреди САС е приел, че общият размер на получено обезщетение и възнаграждение от ищеца за процесните месеци е 13 567,08 лева, а трудовото възнаграждение, което би получил в случай, че е бил на работа в процесния период, определено въз основа на месечното трудово възнаграждение за последния месец преди инцидента, е 32 799,76 лева, т.е. налице е пропуснато сигурно увеличаване на имуществото на пострадалото лице с разликата между двете суми, възлизаща на 19 236,68лв. Предвид горното съдът е приел, че по уважения, предявен като частичен, иск за сумата 5 000 лева, решението на СГС следва да бъде потвърдено. С така изложените мотиви САС е потвърдил решението на първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта му по иска за неимуществени вреди по следните съображения: Поставеният като втори в изложението на касатора Ш. въпрос касае критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, поради което удовлетворява общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, като е налице и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса са налице задължителните разрешения, дадени в ППВС № 4/23.12.1968г., които са намерили отражение и в редица решения на съдебни състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение №151/12.11.2013г. по т.д. №486/2012г. на ВКС, II т.о., решение №88/17.06.2014г. по т.д. №2974/2014г. на ВКС, II т.о., решение №93/23.06.2011г. по т.д. №566/2010г. на ВКС, II т.о. и други, включително посочени от касатора. За проверка съответствието на въззивното решение с тази практика следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта в частта по иска за неимуществени вреди. С оглед горното следва да се допусне касационно обжалване по следния обобщен и уточнен от съда съобразно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпрос: „За приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди“. Останалите въпроси от изложението съставляват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК и по тях съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК. С оглед допускане на касационно обжалване по жалбата на ищеца Ш., е настъпило процесуалното условие за разглеждане и на насрещната касационна жалба на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Настоящият съдебен състав намира, че насрещната касационна жалба се явява недопустима в частта, в която се атакува въззивното решение по иска за имуществени вреди, който е предявен за сумата от 5000 лв. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, тъй като цената на този самостоятелен иск е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер на прага за допустимост на касационно обжалване. Първият поставен в изложението по насрещната касационна жалба, подадена от застрахователя, въпрос касае критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди, поради което удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. На основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по същия горепосочен обобщен въпрос за приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска за неимуществени вреди за проверка съответствието му с разрешенията по ППВС № 4/23.12.1968г. и практиката на ВКС, обективирана в посочените по-горе решения. Предвид допускането на касационно обжалване и като съобрази, че ищецът не е освобождаван от държавна такса, настоящият съдебен състав намира, че следва да му бъде указано да представи документ за внесена такава по допуснатата до касационно обжалване част от решението, с оглед обжалваемия интерес, а именно сумата от 5000 лв. по иска за главница за неимуществени вреди и сумата от 147,31 лв. – по акцесорния иск за лихва по чл. 86 ЗЗД, като следващата се държавна такса възлиза на сумата от 102,95 лв. Ответникът – касационен жалбоподател следва да представи документ за внесена държавна такса по касационната си жалба в размер на 700 лв. по сметка на ВКС. Воден от горното Върховният касационен съд , Първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 481/16.04.2025г., постановено по в.гр.д № 447/2025г. на Софийски апелативен съд, по касационните жалби на О. Б. Ш. и на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в частта му, с която е потвърдено решение № 7004/18.12.2024 г. по гр.д. №11837/2024г. на Софийски градски съд, I-22 състав, в частта, с която „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на О. Б. Ш., на основание чл. 432, ал.1 ГПК сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди при ПТП от 03.05.2022г., ведно със законната лихва, както и на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата от 952,78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, както и в частта, с която са отхвърлени частично предявените искове по чл. 432, ал.1 КЗ от О. Б. Ш. срещу „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над присъдените 35 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв. и по чл. 86 ЗЗД - за сумата над 952,78лв. , представляваща обезщетение за лихва за забава върху главницата, до предявения размер от 1 100,09 лв. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба с вх. № 21526/07.08.2025г., подадена от „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, срещу въззивното решение № 481/16.04.2025г., постановено по в.гр.д № 447/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 7004/18.12.2024 г. по гр.д. № 11837/2024г. на Софийски градски съд, I-22 състав, с която „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на О. Б. Ш. по частично предявения иск по чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснат трудов доход за периода от 03.05.2022 г. до 13.08.2022г. УКАЗВА на касационния жалбоподател О. Б. Ш. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната му жалба в размер на 102,95 лв. / сто и два лева и деветдесет и пет стотинки/, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено в частта, в която е допуснато касационно обжалване по жалбата на О. Б. Ш.. УКАЗВА на касационния жалбоподател „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната му жалба в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено в частта, в която е допуснато касационно обжалване по жалбата на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Да се изпрати съобщение на касационните жалбоподатели с горепосочените указания за представяне на вносен документ. След представяне на вносни документи за държавна такса, делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните – О. Б. Ш. и „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата относно иска за имуществени вреди в размер на 5000лв., пред друг състав на Върховния касационен съд, като в останалата част не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1 . 2.