VKS-FFE9C0B448F560CFC2258BE9004E30F7 — VKS-FFE9C0B448F560CFC2258BE9004E30F7 — Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5665 гр. София, 04.12.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател: Мария Иванова Членове: Даниела Стоянова Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002103819 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Ч. от гр.Велинград, ул.’’Г. Г.” № 34, действащ чрез адвокат В. Г. Д. от Адвокатска колегия - Пазарджик, със съдебен адрес: гр.Велинград, бул.”Х. А.” № 23, вх. В, ет. 1, против решение № 274 от 18.07.2024 год., постановено по в. гр. д. № 431/2024 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, само в частта му, в която е отменено решение № 474/12.04.2024 г. по гр.д. № 20235220104449 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пазарджик в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е възстановен М. М. Ч. на заеманата преди уволнението длъжност Главен специалист „Горски инспектор“, Дирекция „Горско стопанство“, с код по НКПД 3359-3026, с място на работа - Регионална дирекция по горите - гр. Пазарджик, представлявана от директора инж. В. В., както и в частта му, в която на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, Регионална дирекция по горите - гр. Пазарджик, е осъдена да заплати на М. М. Ч. от гр. Велинград, ул. „Г. Г.“ № 34, обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 28.09.2023 г. до 28.03.2024 г. в размер на 8 640 лева, ведно със законната лихва от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане, като вместо това е постановил отхвърляне на предявените от М. М. Ч. срещу Регионална дирекция по горите - гр. Пазарджик, искове с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и в чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225 КТ - за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност Главен специалист „Горски инспектор“, в Дирекция „Горско стопанство“, при Регионална дирекция по горите - гр. Пазарджик, и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на сумата от 8 640 лева за периода от 28.09.2023 г. до 28.03.2024 г., ведно със законната лихва от 06.12.2023 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни. В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. По подробни изложени съображения жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваните му части и да уважи предявените по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ искове. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че с обжалваното решение Окръжен съд - Пазарджик се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, по шест формулирани от него въпроси, а именно: 1. При уважаване на трудов иск за отмяна на уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ срочно трудово правоотношение след проведен конкурс, поражда ли се правото за уважаване на предявения от работника иск за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и за присъждане на обезщетение за период от 6 месеца по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 255, ал. 1 от КТ?; 2. Прилага ли се субсидиарно нормата на чл. 335, ал. 2. т. 3 вр. ал. 1 на чл. 336 КТ при прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ?; 3. Има ли право служителят, чийто трудов договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ поради обстоятелството, че друг е спечелил конкурса за заеманата от него длъжност, да оспорва законосъобразността на този конкурс и след отмяна на уволнението има ли право незаконно уволненият служител да бъде възстановен на работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ?; 4. Има ли право служителят, чийто трудов договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ поради обстоятелството, че друг е спечелил конкурса за заеманата от него длъжност, след отмяна на уволнението да му бъде присъдено обезщетение за периода на незаконното уволнение по чл. 344. ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ?; 5. Допустимо ли е с оспорване на законността на уволнението съдът да се произнесе по законосъобразността на този конкурс; допустимо ли е конкурсът да бъде разглеждан и в случай на допуснати нарушения на закона при провеждането му, да бъде признато оспореното уволнение за незаконно?; 6. Достатъчно ли е в мотивите на изготвеното решение въззивният съд да посочи само доказаните и недоказаните факти и обстоятелства по делото и без да обясни какви са конкретните основания, да постанови решение, с което отменя първоинстанционното решение като неправилно? Ответната по касация страна Регионална дирекция по горите - Пазарджик чрез главен юрисконсулт И. Б. е депозирала писмен отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли съдът да не допуска въззивното решение на касационно обжалване по подробно изложени съображения. Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното: С атакуваното в настоящото производство въззивно съдебно решение съдът е приел, че не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 1 от 21.01.2020 г., като ищецът М. Ч. е заемал длъжността специалист „Горски инспектор“ в дирекция „Горско стопанство“ при РДГ - Пазарджик. Ищецът Ч. е заемал посочената длъжност по силата на трудов договор, който е бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ - със срок до заемане на длъжността въз основа на конкурс. С допълнително споразумение № 3 от 10.03.2022 г. към трудовия договор, ищецът е бил преназначен в РДГ - Пазарджик на длъжността „Главен специалист - Горски инспектор“ в дирекция „Горско стопанство“ с индивидуална основна месечна заплата от 1 200 лева. Видно от Допълнително споразумение № 50 от 15.08.2023 г. към трудовия договор, считано от 10.08.2023 г. ищецът е заемал длъжността „Главен специалист - Горски инспектор“ с индивидуална основна месечна заплата от 1 440 лева. Със Заповед № РД-05-144 от 02.08.2023 г. на директора на РДГ - Пазарджик, на основание чл. 91 от КТ, във вр. с чл. 31, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, бил обявен конкурс за заемане на длъжността „Главен специалист - Горски инспектор“ в дирекция „Горско стопанство“ - 6 щатни бройки. Въззивният съд е приел, че не е спорно по делото, че със Заповед № РД-05-165 от 01.09.2023 г. е била назначена конкурсна комисия за допускане на кандидатите за конкурса и комисия за провеждане на конкурса. Съдът е констатирал, че видно от представения Протокол № 2 от 25.09.2023 г., отразяващ окончателните резултати на кандидатите за длъжността „Главен специалист - Горски инспектор“ - 6 щатни бройки, ищецът Ч. е получил окончателен резултат от 444 т. и е заел 7-мо място в класирането, с който резултат не се е класирал за заемане на длъжността, поради събран най-нисък брой точки. Със Заповед № ЧР-02-21 от 27.09.2023 г. на директора на РДГ - Пазарджик било прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ, поради заемане на длъжността въз основа на конкурс. На 03.10.2023 г. е издадена Заповед ЧР 02-22/03.10.2023 г., с която посочената Заповед № ЧР-02-21 от 27.09.2023 г. се допълва относно прекратяване на срочното правоотношение само в частта й, в която правоотношението следва да бъде прекратено, считано от датата на връчване на Заповед № ЧР-02-21/27.09.2023 г. По същество не се оспорва от страните, че посочените две заповеди - Заповед № ЧР-02-21/27.09.2023 г. и Заповед ЧР 02-22/03.10.2023 г., са връчени на ищеца Ч. на дата 06.10.2024 г., видно от отбелязванията върху тях. От представените по делото 2 броя болнични листове № от 28.09.2023 г. и № от 06.10.2023 г. съдът е приел, че се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, считано от 28.09.2023 г. до 04.10.2023 г., както и в периода от 05.10.2023 г. до 14.10.2023 г. Според въззивния съд, видно от представените по делото писмени доказателства, лицата Д. П., Т. Г., К. К., П. Х., С. Д. и И. М. - всички участници в конкурса и класирани на първите 6 места, са сключили с РДГ - Пазарджик споразумения по чл. 107, във вр. с чл. 96, ал. 1 от КТ на 28.09.2023 г., за заемане на длъжността „Главен специалист - Горски инспектор“, съобразно резултатите от конкурса. От представените 6 броя Актове за встъпване в длъжност на посочените по-горе лица се установява, че същите са постъпили на работа, както следва: Д. П., Т. Г., К. К., П. Х. и С. Д. на дата 28.09.2023г., а И. М. на 10.10.2023 г. По делото е представено щатно разписание на РДГ - Пазарджик към 02.08.2023 г. и към дата 27.09.2023 г., от които е видно колко щатове има открити за длъжността „Главен специалист - Горски инспектор“ към съответните дати и колко от тях са били заети. От представеното по делото копие от трудовата книжка на ищеца Ч. и след извършена констатация в съдебно заседание се установява, че след дата 28.09.2023 г. същият не е започвал друга работа. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че макар и проведеният конкурс да е законосъобразен, доколкото отговаря на законовите изисквания за провеждането му и не са налице твърдените от ищеца процедурни нарушения, с оглед обстоятелството, че ответникът е прекратил трудовото правоотношение на ищеца преди датата на постъпване на работа на последния спечелил конкурса кандидат, то уволнението му се явява незаконно. Въззивният съд е акцентирал на това, че от значение за законността на уволнението на заемалия длъжността до провеждане на конкурс служител обаче е не възникването на трудовото правоотношение със спечелилото конкурса лице, а постъпването му на работа, т.е. моментът, от който е започнало изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение, което е възникнало от конкурса. От датата на постъпване на работа на спечелилия конкурса следва да бъде прекратен трудовият договор на лицето, което до този момент е заемало конкурсната длъжност по силата на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 от КТ. В този момент лицето спечелило конкурса „заема длъжността“ и това е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето със срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 от КТ, изпълнявало длъжността за времето докато бъде заета въз основа на конкурс по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ. Според въззивния съд срочният трудов договор се прекратява считано от датата на постъпване на работа на спечелилия конкурса по силата на закона, когато се сбъднат изискванията на разпоредбата, независимо от обстоятелството, че към този момент лицето заемало конкурсната длъжност, е в отпуск по болест, доколкото същият не се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ. Съдът е констатирал, че последният класиран в конкурса кандидат - И. М., е постъпил на работа в срока по чл. 96, ал. 2 от КТ на 10.10.2023 г., която дата следва моментът на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на 06.10.2023 г. - когато са му връчени процесните заповеди. При това положение е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като предявеният от ищеца Ч. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е приет за основателен и е уважен. По предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ съдът е приел, че в случаите, когато се касае за срочно трудово правоотношение и срокът на договорът е изтекъл, т. е. трудовото правоотношение е прекратено преди постановяване на решението, съобразно постановките на Тълкувателно решение № 2/2012 г. по т.д. № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС, възстановяване на предишната работа на работника или служителя не може да бъде постановено. Съдът е отразил в мотивите си, че по делото е установено, че за длъжността, заемана от ищеца по срочно трудово правоотношение, е проведен конкурс, който е съобразен с общите правила на чл. 91 - 96 от КТ и е завършил успешно с класиране на издържалите конкурса кандидати, както и че трудовото правоотношение със същите е възникнало на 28.09.2023 г., а последният от класираните кандидати е заел длъжността на 10.10.2023 г., с което срочният трудов договор на ищеца е бил прекратен с изтичане на неговия срок. Съдът е заключил, че от този момент, а и към датата на постановяване на съдебното решение, не съществува материалното потестативно право на ищеца за възстановяване на предишната работа, макар уволнението да е незаконно извършено на основание по чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ. С оглед тези съображения въззивният съд е достигнал до извода, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение обусловената искова претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът Ч. е останал без работа поради уволнението, съдът е приел, че за периода от 28.09.2023 г. до 06.10.2023 г. ищецът все още не е бил с прекратено трудово правоотношение, поради което обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ не му се дължи. Такова обезщетение му се дължи за периода от незаконното уволнение - 06.10.2023 г. до датата, на която срочният трудов договор е бил прекратен поради изтичане на срока му, а именно с постъпването на работа на последния класиран в конкурса кандидат - 10.10.2023 г., но тъй като през този период ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, не е бил в състояние да полага труд, и доколкото естеството на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е да обезщети работника при определен вид имуществени вреди - пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше фактът на незаконното уволнение, то за този период ищецът няма право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като няма причинна връзка между противоправното поведение на работодателя и неполученото трудово възнаграждение за този период. По изложените съображения исковата претенция за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, според въззивния съд, е неоснователна. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че с обжалваното решение Окръжен съд - Пазарджик се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК по шест формулирани от него въпроси като към изложението е приложил: Решение № 200 от 20.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 792/2019 г., III г. о.; Определение № 1001 от 2.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3147/2014 г., III г. о., ГК; Определение № 249 от 5.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2996/2021 г„ IV г. о., ГК и Определение № 1441 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5155/2013 г., IV г. о., ГК. В тази връзка съдът държи да подчертае, че представените от касатора към изложението определения са постановени по реда на чл. 288 от ГПК и не биха могли да бъдат съобразявани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно приетото с т. 2 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така представените от жалбоподателя определения на ВКС не попадат между актовете, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и не могат да обосноват допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да бъдат обсъждани. Въпроси 1, 3 и 4 се припокриват като на практика касаторът търси отговор на въпроса дали искът му за възстановяване на предишната длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и този за присъждане на обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ правилно са отхвърлени като неоснователни – т.е. въпросите касаят съществото на спора съобразно конкретната фактическа обстановка, а не правните разрешения на съда по тези въпроси. В изложението си по отношение на тях касаторът не сочи допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, нито съдебна практика, с която въззивното решение да си противоречи. Поставеното питане по своята същност съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което се разглежда в производството по чл. 290 ГПК, но е извън предмета на това по селекция на касационната жалба - по чл. 288 ГПК. Липсата на поставен релевантен правен въпрос с обуславящо изхода на спора значение е самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Съдът не е отрекъл правото на ищеца да предяви искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за защита на своите права, но е постановил своя съдебен акт съобразно установената от него фактическа обстановка. За пълнота следва да се посочи, че съобразно мотивите на ТР № 2/2012 г. от 23 октомври 2012 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2012 г. на ОСГК на ВКС, в случаите на срочно трудово правоотношение, каквото е това на ищеца, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно - докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля. Приема се, че материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител не съществува, а възстановяването на работа предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение. Вторият поставен въпрос за това дали се прилага субсидиарно нормата на чл. 335, ал. 2. т. 3 вр. ал. 1 на чл. 336 КТ при прекратяване на трудовия договор в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ не покрива общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като е неотносим към решаващата воля на въззивния състав. Петият поставен въпрос е: „Допустимо ли е с оспорване на законността на уволнението съдът да се произнесе по законосъобразността на този конкурс; допустимо ли е конкурсът да бъде разглеждан и в случай на допуснати нарушения на закона при провеждането му, да бъде признато оспореното уволнение за незаконно?“ В тази връзка настоящата касационна инстанция приема, че въпросите, свързани със законосъобразното провеждане на конкурса имат значение в спор по иск по чл. 344. ал. 1, т. 1 от КТ за законосъобразност на уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ. В случая обаче въззивното решение се обжалва само в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Така поставените въпроси не касаят предмета на касационнното производство, поради което отговорите на същите не биха могли да повлияят на изхода на спора. По въпрос № 6: „Достатъчно ли е в мотивите на изготвеното решение въззивният съд да посочи само доказаните и недоказаните факти и обстоятелства по делото и без да обясни какви са конкретните основания, да постанови решение, с което отменя първоинстанционното решение като неправилно?“ В изложението по отношение на въпроса не е посочено конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, нито съдебна практика, на която въззивното решение противоречи. В случая, мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като са изложени мотиви, обосноваващи волята на съда по спорните въпроси. Въззивният съд е посочил кои факти имат значение за спора и въз основа на преценка на събраните по делото доказателства е посочил кои от тях са установени, след което въззивният съд е основал на установените факти правните си изводи по наведените с въззивната жалба доводи и по съществото на спора. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 от ГПК. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК: Касаторът не е формулирал правен въпрос, по който произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба - въпрос, който е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и който е свързан с непълна или неясна правна уредба, което налага прилагането на закона или на правото по аналогия или неговото тълкуване от ВКС. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е само формално вписано в изложението от касатора. Липсва каквато и да е обосновка коя правна норма се нуждае от тълкуване с оглед трудности по прилагането й, или поради натрупана съдебна практика по прилагането й, която вече не е актуална. или е погрешна. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези. Касаторът не излага аргументирано становище за наличието на тези предпоставки, така както са разяснени и в ТР № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС. В обобщение следва да се посочи, че въззивното решение не следва да се допусне на касационно обжалване по въпросите и на основанията, изложени от касатора. На ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 274 от 18.07.2024 год., постановено по в. гр. д. № 431/2024 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта му, в която след частична отмяна на решение № 474/12.04.2024 г. по гр.д. № 20235220104449 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пазарджик предявените от М. М. Ч. от гр. Велинград срещу Регионална дирекция по горите – Пазарджик искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са отхвърлени като неоснователни. ОСЪЖДА М. М. Ч., ЕГН , от гр.Велинград, ул.’’Г. Г.” № 34, да заплати на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. „А. С.” № 50, представлявана от директора инж. В. И. В., направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Определението е окончателно. Председател: _______________________ Членове: 1. _______________________ 2. _______________________