Закон за българския жестов език

Чл. 6. Основните цели на закона са

1. признаване на българския жестов език за естествен самостоятелен език;

2. осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга от и на български жестов език за глухите и сляпо-глухите лица;

3. признаване на културната и езиковата идентичност на общността на глухите лица и формиране на нагласи за уважение към тях чрез българския жестов език;

4. формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот и за използване на българския жестов език с оглед на осигуряване на равни възможности на глухите и сляпо-глухите лица за тяхното пълноценно приобщаване и участие в обществения живот;

5. прилагане на българския жестов език в системата на предучилищното и училищното образование и на висшето образование;

6. подготовка на специалисти за обучение по български жестов език;

7. осигуряване на комуникация с помощта на съвременните информационни технологии чрез българския жестов език.

Глава втора

ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК И ИЗПОЛЗВАНЕТО МУ В ОБРАЗОВАНИЕТО

← Чл. 5 Закон за българския жестов език Чл. 7 →