Закон за управление на агрохранителната верига

Чл. 3. Министърът на земеделието, храните и горите провежда държавната политика по отношение на

1. здравето на растенията;

2. здравето на сухоземните и водните животни – отглеждани или диви, както и на ембрионите и зародишните продукти;

3. хуманното отношение към животните;

4. ветеринарномедицинските продукти и употребата на ин-витро диагностични ветеринарномедицински средства;

5. фуражите;

6. безопасността, защитата на здравето и интересите на потребителите при производството, дистрибуцията и пускането на пазара на храни, с изключение на бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, етиловия алкохол, дестилатите от земеделски произход и спиртните напитки;

7. страничните животински продукти и производните продукти, непредназначени за консумация от човека;

8. генетично модифицираните храни и фуражи, с изключение на освобождаването на ГМО в околната среда;

9. лабораториите в системата на Министерството на земеделието, храните и горите, в които се извършват анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига;

10. зоонозите;

11. растителния репродуктивен материал и генетичните ресурси в растениевъдството;

12. генетичните ресурси в животновъдството и развъдната дейност с тях;

13. остатъците от ветеринарномедицинските продукти;

14. продуктите за растителна защита, торовете, подобрителите на почва и почвените субстрати;

15. пушилните кондензанти, първичните катранови фракции и пушилните ароматизанти;

16. лозаро-винарския сектор;

17. биологичното производство и етикетирането на биологични продукти;

18. производството и етикетирането на храни и продукти със защитени наименования за произход, защитени географски указания и на храни с традиционно специфичен характер и използването на незадължителния термин за качество „планински продукт“.

← Чл. 2 Закон за управление на агрохранителната верига Чл. 4 →