VKS-FFF8FFBE611AB517C2257F4000496693 — VKS-FFF8FFBE611AB517C2257F4000496693 — Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 46 София, 20.01.2016 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3533/2015г. Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. В. от [населено място] срещу определение № 292 от 04.11.2015 г. по т. д. № 3010/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 285 от 26.06.2015 г. по в. гр. д. № 1231/2015 г. на Старозагорски окръжен съд. Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на съда за търговския характер на делото, обосноваващ съответно приложимост на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, с твърдението, че при преценката за допустимост на касационното обжалване от значение е каузалното правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед, което е гражданско – договор за заем между физически лица и заместване в дълг. Ответницата по частната жалба – Бонка Г. Т. от [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима , но разгледана по същество – същата е неоснователна . За да остави без разглеждане подадената от М. В. В. касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск е 15 000 лв., т. е. е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер за търговските дела – до 20 000 лв. Като аргумент за търговския характер на делото е посочено обстоятелството, че предмет на спора е вземане по запис на заповед, който е търговска сделка. Определението е правилно . Изводът за недопустимост на касационното обжалване следва да бъде споделен. Извършената от първия тричленен състав преценка е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. Правилно е отчетено обстоятелството, че претенцията на ищцата по чл. 422 ГПК произтича от запис на заповед, който е от категорията на т. н. абсолютни търговски сделки (чл. 1, т. 8 ТЗ), поради което и образуваното въз основа на тази претенция дело е търговско. Неоснователно е становището на частната жалбоподателка, че меродавно за определяне характера на делото, с оглед преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК, е каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед и доколкото в случая се касае за договор за заем и за заместване в дълг, то делото следва да бъде определено като гражданско и съответно при цена на иска 15 000 лв., постановеното от въззивния съд решение подлежи на касационен контрол. Както е посочено изрично в задължителната съдебна практика – т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, като подлежащото на изпълнение вземане при издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. С оглед на това, независимо, че в хипотезата на въведено от някоя от страните твърдение за наличие на каузално правоотношение в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, делото, образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК за вземане по запис на заповед, има търговски характер и следователно касационният контрол върху постановеното по този иск въззивно решение е допустим само при цена на иска над 20 000 лв., какъвто настоящият случай не е. Поради изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 292 от 04.11.2015 г. по т. д. № 3010/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: