VKS-FFF6EABC3F25221FC2258B3F00282314 — VKS-FFF6EABC3F25221FC2258B3F00282314 — Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2991 гр. София, 13.06.2024 г. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 4993/2023 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК . Образувано е по частна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) чрез процесуален представител Н. Н. – ст. инспектор при ТД – Пловдив на Kомисията против определение № 323 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 65/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е изменено поставеното по делото въззивно решение № 75 от 14.06.2023 г. в частта за разноските, като е увеличен размерът на присъдените в полза на Ю. Л. П. и Д. И. П. съдебни разноски за заплатеното от всеки от тях адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, възложени в тежест на Комисията, както следва: от 4 500 лева на 8 500 лева за Ю. П. и от 17 000 лева на 21 120 лева за Д. П.. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Ответниците по жалба Ю. Л. П. и Д. И. П., чрез адв. Г. Н., са подали отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който вземат становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания резултат, Апелативен съд – Бургас е установил, че с постановеното по гр. д. № 65/2023 г. по описа на този съд решение № 75 от 14.06.2023 г., КПКОНПИ е осъдена да заплати на Ю. П. сумата 4 500 лева, а на Д. П. - сумата 17 000 лева, представляващи сторени пред въззивната инстанция съдебни разноски за адвокатски възнаграждения. Посочил е, че с молба от 20.06.2023 г. ответниците по делото Ю. и Д. П. са направили искане за изменение на решението в частта за разноските, като присъдените суми бъдат увеличени до размерите съответно 8 500 лв. и 17 600 лв., посочени в представените списъци по чл. 80 ГПК. Втората инстанция не е възприела заявеното от молителите становище, че цената на иска по отношение на Ю. П. е в размер на 99 189,03 лв. Прието е, че исковите претенции на Комисията, като предявени против двамата ответници П., притежаващи в режим на СИО претендираните за отнемане вещи – апартамент и лек автомобил, са при условията на субективно съединяване на исковете, чиято обща цена е в посочения размер. Формиран е извод, че цената на иска, съответно материалният интерес, следва да се отграничи за всеки един от ответниците, с оглед съвместните им равни права в СИО, като се съобрази половината от посочената сума като цена на иска за всеки един от двамата, а именно - 49 594. 50 лева. При този размер съставът на втората инстанция е намерил, че минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., предвид последните изменения от 2022 г., са изчислени неправилно в основното решение и същите са в размер на 4 617. 56 лв. за Ю. П. и 15 637. 92 лв. за Д. П., при материален интерес за последния от 274 698. 12 лв. С оглед констатираната в основното решение значителна фактическа и правна сложност на разглеждания спор, въззивният съд е приел, че в полза на ответниците следва да бъдат присъдени съдебни разноски в по-висок от минималния размер, а именно така, както са посочени в приложените по делото два списъка на разноските по чл. 80 ГПК – 8500 лв. за Ю. П. и 21 120 лв. (17 600 лв. + 20 % ДДС) за Д. П.. С оглед на тези съображения възражението на Комисията за прекомерност на платените от ответниците адвокатски хонорари е намерено за неоснователно. Обжалваното определение е правилно. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход по спора, което тя може да упражни във всяка инстанция, в която производството по делото приключва. По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай с постановеното по делото въззивно решение са потвърдени решение № 1150 от 21.11.2022 г., поправено с решение № 79 от 24.01.2023 г., постановени по гр. д. № 795/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявените от КПКОНПИ против Ю. Л. П. и Д. И. П. искове за отнемане в полза на държавата на конкретно посочено в решенията незаконно придобито имущество на обща стойност 324 292. 62 лева. Второинстанционното производство е образувано по подадена от Комисията въззивна жалба срещу решението на първостепенния съд. С отговора на въззивната жалба, подаден от адв. Н. и адв. Т. – пълномощници на ответниците по делото, са изложени подробни съображения за правилност на крайния извод на първоинстанционния съд и са аргументирани изчерпателни доводи, обосноваващи липса на значително несъответствие по смисъла на специалния закон. Процесуалните представители на ответниците са се явили и в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание, проведено на 03.05.2023 г., като в определения от съда срок са представили и подробни писмени бележки, с които по същество поддържат становището си за неоснователност на подадената от Комисията въззивна жалба. С оглед изхода на спора, в полза на ответниците П. са присъдени направените във въззивното производство разноски в размер на сумата от 4 500 лева за Ю. П., и сумата от 17 000 лева за Д. П., представляващи направени от последните разходи за адвокатски възнаграждения. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, съображения в насока на която са изложени във въззивното решение, с обжалваното в настоящото производство определение, размерът на присъдените в полза на ответниците по делото разноски е увеличен, така както са посочени в приложените по делото два списъка по чл. 80 ГПК (л. 31 и л. 32 от кориците на въззивното дело). Претендираните по списък разноски се установяват с приложените договори за правна защита и съдействие от 25.04.2023 г., като вписването в договора (л. 30) за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Към втория договор (на л. 33) са приложени и доказателства за заплащане по банков път на така уговорения адвокатски хонорар – преводно нареждане, фактура и извлечение от банковата сметка на упълномощеното адвокатско дружество. С оглед особеностите на конкретния случай (касае се за обективно съединени искове с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество) и съобразявайки вида, характера и обема на извършената пред въззивната инстанция адвокатска услуга се налага, че действителната правна и фактическа сложност на делото в този етап от развитието му, преценена при предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК – при релевираното възражение на насрещната страна за прекомерност, дава основание да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в пълния платен от ответниците размер. Като е уважил молбата с правно основание чл. 248 ГПК и присъдил пълния размер на адвокатския хонорар заплатен от ответната страна във въззивното производство, апелативният съд е постановил законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о., О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 323 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 65/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.