VKS-FFF66662085E2F6BC2258591003F39A8 — VKS-FFF66662085E2F6BC2258591003F39A8 — Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 230 Гр. София, 24.06. 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА Ч.т.д. № 660/2020 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба срещу определение № 10/06.01.2020 г. по в.гр.д.№ 4455/2015 г. по описа на САС, ГО, 10-ти състав, подадена от ИНВЕСТБАНК АД, чрез процесуалния му пълномощник. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 2011/05.09.2017 г. в частта за разноските, сторени във въззивната инстанция, чрез присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение – 48 840 лв. В частната жалба се навеждат подробни оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, въз основа на които се моли за неговата отмяна и постановяване на определение по съществото на искането по чл.248 ГПК, с което същото да бъде изцяло уважено. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приложил чл.78 ал.5 ГПК във връзка със съответната /последна/ редакция на чл.7 ал.2 т.6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е придал обратно действие на закона, без да са налице основанията за това. Според жалбоподателя, приложима е редакцията на Наредбата преди изменението й от 25.10.2016 г., т.к. адвокатският хонорар, чието присъждане се претендира, е внесен преди посочената по-горе дата. Оспорва се също основанието за намаляване на заплатеното възнаграждение, както и изводите на съда, че същото се претендира без ДДС. Ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна, по следните съображения: С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, е уважено възражението на насрещната страна по чл.78 ал.5 ГПК. Прието е, че заплатеното от банката адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум, а именно - 24 965 лв. Сезиран с молба по чл.248 ГПК, в която е обоснована претенцията на частния жалбоподател за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение, като съответстващо към момента на плащането му на минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г., с прибавен ДДС, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че минималният адвокатски хонорар, определен по чл.7 ал.2 т.6 от Наредбата, е именно 24 970 лв. Посочил е, че присъждане на по-голяма сума, с оглед начислен ДДС, не е поискано от молителя, нито от негова страна са представени доказателства за регистрация на адвоката - пълномощник по ЗДДС. Липсва обсъждане на доводите за приложимата редакция на чл.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Настоящият съдебен състав намира за основателни оплакванията в частната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Видно от данните по делото, възнаграждението за защитата на ИНВЕСТБАНК АД във въззивната инстанция е договорено на 19.02.2016 г. и е заплатено на 26.02.2016 г. Към този момент същото не е надвишавало посочения в Наредбата минимален размер на адвокатските възнаграждения /чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ, вр. § 2а ДР НМРАВ/. Извършената впоследствие промяна в начина на изчисляване на минималните възнаграждения /обн. в ДВ, бр.84 от 25.10.2016 г./, при която според материалния интерес по конкретното дело възнаграждението следва да се определя по реда на чл.7 ал.2 т.6 от Наредбата, е приложима за адвокатски възнаграждения, уговорени и заплатени след посочената дата. Нормата е материалноправна и има действие занапред. При направено възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение по см. на чл.78 ал.5 ГПК с искане за неговото намаляване, съдът следва да извърши преценката си към момента на договарянето му . Неправилни са и изводите на въззивния съд за пълна липса на фактическа и правна сложност на производството, обуславяща намаляване на възнаграждението по чл.78 ал.5 ГПК до минимално допустимия размер. Видно от данните по делото, негов предмет са три обективно съединени иска със значим материален интерес, като във въззивната инстанция са проведени три публични съдебни заседания /след отмяна на хода по същество делото е върнато в стадия по събиране на доказателства, изготвен е нов доклад с указания до страните, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза/, страната е представила двукратно писмени бележки, а решението е постановено при значително надвишаване на инструктивния срок по чл.235 ал.5 ГПК. Горните обстоятелства опровергават направените от съда изводи относно сложността на делото. Следователно договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 48 840 лв. /при минимум от 40 703 лв., определен съгласно чл.7 ал.2 т.4 в приложимата редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ се явява адекватно на осъществената във въззивната инстанция процесуална защита и няма основание за намаляването му поради прекомерност. При горните изводи, без значение е обстоятелството, дали същото включва или не ДДС. По посочените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането по чл.248 ГПК да бъде уважено, чрез допълнително присъждане на сумата от 23 875 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 10/06.01.2020 г. по в.гр.д.№ 4455/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на ИНВЕСТБАНК АД с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 2011/05.09.2017 г. в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 2011/05.09.2017 г. по в.гр.д.№ 4455/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав в частта за разноските, като: ОСЪЖДА М. С. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на ИНВЕСТБАНК АД с ЕИК[ЕИК] сумата 23 875 /двадесет и три хиляди осемстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/ за въззивната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.