VKS-FFE3DF0E9ECE626EC2258664004F4C87 — VKS-FFE3DF0E9ECE626EC2258664004F4C87 — Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №52 гр. София21.01.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение , в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2388 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. Н., Н. И. Н. и З. И. Н. срещу определение №398 от 17.07.2020 г. по в.ч.т.д.№303/2020 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №1231 от 12.05.2020 г. по т.д.№523/2020 г. на ОС Варна, с което е върната исковата молба на Е. И. Н., Н. И. Н. и З. И. Н. в качеството им на наследници по закон на И. Н. – починал съдружник в „НОВОТЕХ-95“ ООД, срещу „НОВОТЕХ-95“ ООД, като недопустима, поради липсата на правен интерес. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Може ли съдът да обоснове извод за недопустимост на евентуално предявени искове по чл.29, ал.1, пр.2 и 3 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с вписване на обстоятелство в ТР – продължаване на дейността на дружеството, намиращо се към датата на вписването в ликвидация, с преценка, неоснована на доказателствата по делото, че ищците като кредитори на дружеството ще могат по-добре да удовлетворят вземането си, респективно, че имуществото на дружеството няма да бъде разпиляно, ако остане предходното правно положение – то да е в ликвидация. 2. Може ли въззивният съд без да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани от въззивната жалба, да приеме липса на правен интерес от искове по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ срещу вписване на продължаване на дейността на дружеството, само въз основа на доводи за по-добра защита на имуществените интереси на наследниците на починалия съдружник, ако дружеството е действащо, отколкото ако е в ликвидация. 3. Налице ли е правен интерес от искове по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ на наследници на починал съдружник, чийто имуществени отношения с дружеството не са уредени, ако предмет на вписването е несъществуващо обстоятелство – възобновяване на дейността на обявено в ликвидация търговско дружество. Спрямо първите два въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо третия – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че Е. И. Н., Н. И. Н. и З. И. Н. са предявили, в условията на евентуалност следните искове: иск за установяване несъществуването на обстоятелство, вписано в ТР по партидата на ответното дружеството - продължаване на дейността на прекратеното дружество „НОВОТЕХ-95“ ООД в условията на чл.274 от ТЗ, по силата на решение на общото събрание от 23.03.2020 г., на основание чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, иск за установяване на недопустимост на извършеното вписване на основание чл.29, ал.1, пр.2 от ЗТРРЮЛНЦ, както и иск за установяване на нищожност на решението за продължаване дейността на дружество. Посочил е, че правният интерес от предявяването на исковете е обоснован с това, че ищците се явяват наследници по закон на починалия мажоритарен съдружник И. Н., като молбите за приемането им като съдружници не са удовлетворени и тъй като решението за продължаване дейността на дружеството също е взето при липсата на кворум, се създава правна несигурност за тях, като носители на правото да получат дял от имуществото на наследодателя им, още повече, че не е без значение дали това ще бъде равностойността на дружествения му дял по реда на чл.125 ал.3 от ТЗ по балансовата стойност на имуществото към края на месеца, когато е настъпило основанието за това или ликвидационен дял. Изложил е съображения, че правен интерес от предявяването на установителния иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ притежава всяко трето лице, което не е участвало в регистърното производство, но чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило благоприятно следствие заличаването му. Счел е, че от фактическите твърдения на ищците се установява, че молбите им за приемане в дружеството като съдружници не са удовлетворени към настоящия момент, както и че имуществените им отношения с дружеството не са уредени окончателно и напълно, като е безспорно правото им да получат съобразно наследствените си квоти равностойността на дружествения, респ. – ликвидационен дял от имуществото на дружеството на техния наследодател. В този смисъл е достигнал до извод, че възобновяването на дейността на обявеното в ликвидация дружество е в техен интерес, тъй като осигурява правосубектността на дружеството с цел уреждане на имуществените им отношения и продължава във времето възможността компетентният орган на дружеството – ОСС да удовлетвори молбите им за членство в него /в производството по ликвидация съществува риск от разпиляване на имущество или реализация на имущество на по-ниска стойност, опасността от което отпада при възобновяване на дейността на дружеството/, поради което уважаването на предявените искове по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ не би довело до благоприятна правна промяна в патримониума на ищците, което от своя страна обуславя липсата на правен интерес от предявената искова защита. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Формулираните от частните касатори въпроси, свеждащи се до въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира съдебния акт, като се произнесе и по всички релевирани от страните доводи и възражения, не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно последната, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло – в обжалваното определение са изложени мотиви, съдържащи фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение на спорния предмет, след произнасяне по релевантните, с оглед този предмет, възражения на ищците. От друга страна въпросите, относими към наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за исковете по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, са решени в съответствие с практиката на ВКС, /обективирана в ТР №1 от 06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение №234 от 23.12.2016 г. по т.д.№54/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №481 от 11.09.2017 г. по ч.т.д.№214/2017 г., на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №161 от 27.02.2019 г. по ч.т.д.№2195/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решенията по т.д.№2278/2019 г., ВКС, ТК, Първо отделение и по т.д.№2970/2018 г., ВКС, ТК, Първо отделение и мн.др./, наличието на която практика изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно съдържащите се в посочените съдебни актове и споделяни от настоящия състав разяснения, наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, като с цитираната разпоредба се урежда активната легитимация по исковете за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър и се овластява всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните /извършени при отсъствие на законовите предпоставки/ вписвания. Активно легитимирано да предяви установителните искове по чл.29 е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването, като преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. В процесната хипотеза въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е извършил преценка на конкретните твърдения, с които ищците обосновават правния си интерес и е направил извод, че дори да се постанови евентуално положително решение не би се постигнало желаното благоприятно изменение в съществуващото правно положение на ищцовата страна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №398 от 17.07.2020 г. по в.ч.т.д.№303/2020 г. на АС Варна. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕ Л: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.