VKS-FFE0A5A6284483C6C22577930045B840 — VKS-FFE0A5A6284483C6C22577930045B840 — Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 498 София, 15.06. 2009 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 юни две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 490/2009 година. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от “Д” Е. , гр. Д. срещу решение № 517 от 10.11.2008 по гр. д. № 456/2008 г. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 12.03.2008 г. по гр. д. № 1958/2007 г. на Д. РС. С това решение е отхвърлен предявен от касатора срещу Т. Г. Г. от гр. Д. ревандикационен иск за поземлен имот, представляващ лозе с площ от 477 кв. м., с идентификатор 72624.436.121 по одобрената кадастрална карта на гр. Д.. Направен е довод за необоснованост на извода, че касаторът не се легитимира като собственик на имота на основание апорт. В изложението към жалбата не е направено конкретно позоваване на някое от основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Като съществен материалноправен въпрос решен от съда, който е от значение за решаването на спора, е определен този за индивидуализирането на имота, апортиран в дружеството – кои са индивидуализиращите белези, въз основа на които се определя обема на правото на собственост - дали това са графичните данни за него или неговата площ вписана в акт (вероятно се има предвид акт за държавна собственост). Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения: За да отхвърли иска за собственост на земеделски имот с идентификатор 72624.436.121 по одобрената кадастрална карта на гр. Д. в район 443 по кадастралната карта на гр. Д., съдът е направил извод, че този имот не е част от имота, отреден за хиподрум и апортиран в капитала на дружеството касатор. Касаторът - ищец по иска не се легитимира като собственик на имота, тъй като апортирания имот не е индивидуализиран в дружествения договор (нарушение на чл. 72, ал. 1 ТЗ и чл. 3, ал. 1 Правилника за вписванията). Апортираният имот е индивидуализиран само с площта, която е била вписана в акт за държавна собственост № от 25.03.1977 г. В него като южна граница на имота е посочен свободен терен. С приета техническа експертиза се установява, че от юг терена, отреден за хиподрум, граничи с лозя на община Д., между които е и процесния имот и те не са били част от терена на хиподрума. Изводите за това са направени въз основа данни по ортофотоплан, в който е бил заснет терена на хиподрума, който е бил ограден от всички страни с паянтова ограда на дървени колове. В същите граници хиподрумът е бил отразен и в кадастралната карта на гр. Д., извадка-копие от която е представена по делото за онагледяване констатациите на вещото лице, както и в картата на възстановената собственост, където този терен е заснет с № 0* Вещото лице при оглед на място е установило и наличие на материализирана южна граница на обект хиподрум, която е била нанесена и в описаните графични материали. След съвместяване на графиките на ортофотоплана и кадастралната карта вещото лице установява, че южната граница на обект “Х” е запазена като отразяване в графичните картни материали от 1972 г. до момента на изготвяне на експертизата и никога не е достигала до път с идентификатор 72624.436.6 по КК на гр. Д., който е бил отразен и във всички приложени към заключението извадки от картни материали. Установеното от експертизата не е опровертано с други доказателства и тя е приета като неоспорена от страните. От съдържанието на изложението към касационната жалба следва, че същественият въпрос, решен от съда, е за индивидуализиращите белези на имота, усвоен за мероприятието хиподрум и апортиран в капитала на ищеца. Твърди се, че извод за площта и границите на имота е следвало да се направи от представения акт за държавна собственост и ръчна скица към него, а не въз основа на приета по делото техническа експертиза, изработена по съществуващите графични данни за терена, усвоен за мероприятието хиподрум. В изложението не е направено позоваване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, но от мотивите в него относно способите за индивидуализиране на недвижим имот, следва да се приеме, че се поддържа основание по т. 3 на посочената норма – тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При спазване трайната практика на съда и точно прилагане на закона съдът е достигнал до извода, че отредения терен за обществено мероприятие, не е еднозначно понятие с терена, усвоен за него. В случая използвания за построяването на хиподрум терен е индивидуализиран с материализиране на ограда, която няма данни да е променяна и е заснемана както в ортофотоплана така и в кадастралната карта, изработена и съществувала и към момента на апортиране на имота в капитала на касатора, и в картата на възстановената собственост. Извън картния материал касаторът не разполага с доказателства за границите на имота, който е апротиран, тъй като те не са отразени в дружествения договор. В този договор не е посочен и регулационния статут на имота, което е нарушение на чл. 73, ал. 1 ТЗ. Недвижимите имоти се индивидуализират с местонахождение и граници (съседи) и регулационен статут. Това са основните индивидуализиращи белези. Площта е вторичен белег. Той е с променлив характер, което произтича от метода да изчисляването – по графични данни или чрез измерване на място и допустимите норми на отклонение при тези способи. По допускането на касационото обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице поддържаното от касатора наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Записването на недвижим имот само с вторичния белег площ и то в акт за държавна собственост, който се ползва с доказателствена сила и няма правопораждащо действие не може да служи за неговото индивидуализиране. Същественият въпрос е решен при точно прилагане на закона и трайната практика на съда. Доводът, че за индивидуализацията на имота е достатъчно неговото описание по площ не намира опора в закона и не е относим за точното му прилагане. Съобразно това не е налице поддържаното основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Не следва да бъде обсъждан вторият въпрос решен от съда и определен като съществен – дали ответникът е придобил на валидно правно основание вещни права върху имота предмет на иска. След като ищецът не е доказал, че е собственик на спорния имот, то ирелевантен за изхода на спора е факта дали ответникът е носител на това право. По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 517 от 10.11.2008 по гр. д. № 456/2008 г. на Д. окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.