VKS-FFD5DBCF20A4B5E9C2258A5B003F1C92 — VKS-FFD5DBCF20A4B5E9C2258A5B003F1C92 — Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 941 гр. София, 02.11.2023 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 12 октомври , две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА КРАСИМИР МАШЕВ като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2191/22 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. Д. Т. и З. А. Т. срещу решение №296 от 14.06.2022 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №236/2022 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 147 от 04.07. 2021 по т.д. № 619/2019 г. на ОС-Стара Загора , в частта , с която е бил отхвърлен искът на същите срещу „Застрахователно дружество Далл Богг живот и здраве “ АД – [населено място] ЕИК[ЕИК] , за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.52 ЗЗД , за сумата представляваща разликата между присъдените по 75 000 лева за всеки от тях до общопретендираните по 190 000 лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. Т. Т., в следствие на настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП / на 11.11.2019 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Застрахователно дружество Далл Богг живот и здраве “ АД – [населено място] ЕИК[ЕИК] в депозирания писмен отговор от неговия пълномощник изразява становище за неоснователност на същата . Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е редовна и подадениа в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: За безспорно по делото е прието наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Мерцедес А160“ с рег. [рег.номер на МПС] по полица ВG/30/119001960628 за периода 17.07.2019 г. - 16.07.2020 г. От удостоверение за родствени връзки се установява, че ищците са родители на Д. Т. Т.., починал на 11.11.2019 г., поради което , според съда, те са материално легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на последния. По отношение на нанесените на ищците вреди в първоинстанционното производство са били разпитани свидетелите Н. и И.. От показанията на свидетеля Н., живеещ дълги години в съседство със семейството но ищците и познаващ добре същото, се установява, че тримата братя -синове на ищците живеели в едно домакинство, докато пострадалият Д. не си купил къща шест месеца преди инцидента, били в добри отношения помежду си и помагали на баща си и на майка си. Когато Д. починал родителите му не били на себе си, при изказване на съболезнования от негова страна свидетелят установил , че те били „сринати“. Преди да почине Д. живеел в къщата на баща си и майка си с детето и втората си жена. След смъртта му ищците били много отчаяни, а единствената им утеха била, че детето на загиналия им син останало при тях и те се грижели за него. В същия смисъл, по преценката на съда, са и показанията на свидетелката И., познаваща ищците, тя разбрала за инцидента същия ден, те звъннали по телефона и пламнала цялата махала, видяла ги за първи път след това на погребението, били съсипани, при разговор започвали да плачат, преди смъртта на сина им всички живеели в едно домакинство. След смъртта на на сина им родителите му постоянно го споменавали - колко бил добър, как се грижил за тях, колко им помагал, дори ищцата дошла в съда за заседанието, но не искала да влиза, защото й било много тежко, двамата ходели постоянно на гробищата и към настоящия момент не са преживели загубата на сина си. На база на така събраните доказателства съдът е приел за доказани твърдените от ищците психически болки и страдания вследствие загубата на сина им. От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-медицинска експертиза, се установява, че причината за смъртта на Д. Т. е получената при ПТП шийна травма, изразяваща се в прекъсване на гръбначния мозък, което, заедно с нарушената биомеханика на гръдния кош поради счупването на почти всички ребра двустранно, е довело до дихателна недостатъчност. По отношение на механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие и виновното противоправно поведение на водача на МПС-то, причинило катастрофата, въззивният съд е изложил следните съображения: В първоинстанционното производство е приет като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен по ПТП полицай РК от сектор ПП при ОД на МВР на 11.11.2019 г. Протоколът за ПТП в частта, в която отразява извършените от и пред длъжностното лице изявления, съставен в кръга на службата му по установените ред и форма, е официален документ с материална доказателствена сила /чл. 179, ал. 1 от ГПК/, поради което съдът приема за установени отразените обстоятелства на местопроизшествието относно участниците в ПТП-то, местоположението и състоянието им след това. Доколкото обаче съставителят на протокола не е присъствал на самото произшествие и не е възприел лично начина на извършването му, то според съда, документът в частта относно причините за ПТП-то няма характер на официален свидетелстващ такъв и не обвързва съда с отразеното в него. Ето защо съдът се е позовал за изясняването на последните на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-автотехническа експертиза , от което се установява, че на 11.11.2019 г., около 21 ч. при ясно време, в тъмната част на денонощието, по сух неизносен асфалт се движел лекия автомобил., управляван от делинквента със скорост от около 82 км./ч. и опасна зона за спиране около 79 м. застига движещите се в дясната част на пътната лента на лекия автомобил пешеходци двама пешеходци единият от които е пострадалия Д. Т., , и настъпва удар., като мястото на удара между лекия автомобил и пострадалия е на около 25,2 м. преди линията на ориентира и около 0,70 м. северно от южната граница на платното за движение, тялото на Т. е отхвърлено напред и надясно в крайпътното пространство. Според експерта няма данни за мястото, на което се е намирал Т. към момента на удара, да е било обозначено с пешеходна пътека и/или светофарна уредба, а самото движение на пострадалия преди удара е технически неправилно, тъй като той е имал техническата възможност да се движи по банкета в зоната от 0,8 м. по широчина, непосредствено до пътната мантинела, към момента на удара тялото на Т. е било изправено, с гръб към челната част на автомобила, на около 0,4–0,5 м. наляво от дясната страница на автомобила, гледано от позицията на водача, гледано спрямо посоката на движение. В заключението се излага становище, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение със съобразена скорост и с включени, технически изправни и правилно настроени къси светлини на фаровете, а пострадалият Т. е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение по банкета в зоната от 0,8 м по широчина, непосредствено до пътната мантинела, можел е да възприеме приближаващия се лек автомобил на повече от 300 м., като за времето за движение на автомобила от това място до достигане мястото на удара е имал достатъчно време да заеме южния банкет и да се движи по него. По делото няма данни Т. да е носил светлоотразителна жилетка, бил е облечен със сини дънки, преобладаващо светла тениска и синьо яке, тип ветровка, като в случай, че покойният е бил със светлоотразителна жилетка, водачът на лекия автомобил при включени къси светлини би имал техническа възможност да го забележи от разстояние, значително надвишаващо опасната му зона за спиране /от 150 м. до 250 м. и повече. В обобщение вещото лице е изложило, че техническите причини за настъпване на произшествието са: от една страна движение на лекия автомобил със скорост, технически несъобразена с далечината на осветената пред автомобила зона, при движение в полагащата му се пътна лента с включени, технически изправни и правилно настроени светлини на фаровете, а от друга, движение на пострадалите върху платното за движение от запад на изток, при наличие на достатъчно за това движение пространство на южния банкет. За установяване механизма на възникване на ПТП-то в първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства. , които съдът е кредитирал, тъй като в голяма степен са в синхрон с отразеното в заключението на съдебно-автотехническата експертиза относно начина на настъпване на пътното произшествие, като различията не са съществени и се дължат на неправилна субективна преценка на някои обстоятелства. На базата на всички събрани по делото доказателства съдът е преценилза установено, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес.“, който го е управлявал с технически несъобразена с пътните условия скорост, неотчитайки това, че е в тъмната част от денонощието, атмосферните условия, релефа на местността, интензивността на движението и конкретните условия на видимост /при включени къси светлини, ограничаващи видимостта му до осветената част от пътното платно/, което не му е позволило да реагира своевременно и при възникнало препятствие да избегне опасността на пътното платно, което е нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Това от своя страна не му е позволило да забележи своевременно и да заобиколи намиращите се на пътното платно пешеходци и спрелия друг лек автомобил и да предотврати удара с тях. Следователно, за съда, е доказано виновното противоправно поведение на водача Д. Е. и наличието на причинноследствена връзка между него и нанесените на ищците вреди -смъртта на сина им Д.. Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищците вследствие загубата на сина им, установени по вид, интензитет и продължителност, установената дълбока и трайна емоционална връзка между тях, възрастта и семейното положение на починалия и на ищците, както и при съобразяване с момента на настъпване на деликта и наложилото се в обществото понятие за справедливост, съдът е счел, че на всеки от ищците се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. По отношение на направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия: Приел е за основателно възражението на застрахователя за извършено нарушение от страна на пострадалия на чл. 108, ал. 1 от ЗДП, доколкото по делото е установено, че той не се е движил по банкета на пътното платно, а е бил длъжен да го направи. Пострадалият е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение по банкета в зоната от 0,8 м по широчина, непосредствено до пътната мантинела, каквато неопасна зона е съществувала в участъка на инцидента, и при повишено внимание, каквото е бил длъжен да прояви, доколкото се е намирал на извънградски неосветен път, в близост до аварирал автомобил, в тъмната част на денонощието, т.е. при условията на понижена видимост за водачите на МПС-та, респ. повишен риск от инцидент, като по този начин е можел да възприеме приближаващия се лек автомобил на повече от 300 м. и за времето за движение на автомобила от този момент до момента на достигане на пешеходеца е имал достатъчно време да заеме южния банкет и да се движи по него, като с тези си действия и бездействия обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, създавайки предпоставки за настъпване на увреждането, което съпричиняване съдът определя на 50 %, с който процент следва да бъде намалено дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът е приел, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за всеки един от ищците следва да бъде намалено с 50 %, т.е. следва да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетение от по 75 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата, на която ищците са уведомили ответника за настъпване на застрахователното събитие /10.12.2019 г./ до окончателното им изплащане. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора три въпроса, които се свеждат до правилността на определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от поведението при ПТП на самия пострадал. Последното обаче касае изцяло правилността на обжалваното решение: неговата материалноправна законосъобразност и обоснованост на изводите на съда относно възприетото поведение на пострадалия и причинната му връзка с настъпването на фаталните за него увреждания. По тези евентуални пороци на обжалваното решение, ВКС не се произнася в настоящата фаза по чл.288 ГПК при положение,че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК, поради което и липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Касационните жалбоподатели навеждат и наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност по отношение на допуснатото позоваване от страна на съда на възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД извън наведените обстоятелства във възражението на ответника в отговора на ИМ. Подобна оплакване не би могло да се съотнесе към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая за да извърши проверка за основателността на конкретните оплакване за наличие на очевидна неправилност , ВКС следва да подложи на преценка действията на съда, съобразно съдържанието на негови актове, извън обжалвания акт и съдебни протоколи / определение по чл.140 ал.1 ГПК , доклад по делото и прочие/, което изключва очевидността на пороци в самия въззивен акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.2 предл.трето от ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №296 от 14.06.2022 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №236/2022 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.