Court allows cassation appeal against contract for voluntary partition due to breach of maintenance obligation.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against a district court decision that voided a voluntary partition agreement. The appellants argued that such agreements could not be voided for breach of duty, citing case law regarding partnership contracts. The court distinguished voluntary partition from partnership contracts, ruling that the specific obligation for maintenance and care created reciprocal rights allowing the creditor to seek rescission under the Civil Procedure Code.
Legislator-Regeste
KI-generiertArt. 87, para. 3 of the Civil Code; Art. 280, para. 1, item 2 of the Civil Procedure Code: A voluntary partition agreement creating reciprocal obligations for maintenance and care is distinct from a partnership contract and may be rescinded for breach of duty.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertZitierte Rechtsprechung
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1057
София, 10.08.
2009 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето
гражданско отделение в закрито заседание на 7 август две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
Капка Юстиниянова
гр. д. № 863/2009 година, за да се
произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. М., Д. К. М. и Г. К. М. против въззивното решение на Д. окръжен съд № 61 от 23.04.2008 год. по гр. д. № 141/2007 год., с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за доброволна делба от 17.01.1994 год., вписан № 12, т. І, вх. рег. № 110/1994 год. на Д. районен съд в отношенията между съделителите В. Д. Г. и наследниците на починалия съделител К. М. М. - ответниците М. Г. М., Г. К. М. и Д. К. М. за съсобствената на съделителката Г/2 идеална част от недвижим имот съставляващ къща от три стои, салон, кухненска ниша, сервизни помещения и изба, ведно с право на строеж върху 153 кв. м идеални части от имот пл. № 3* кв. 59 по плана на гр. Д., поради неизпълнение на поето задължение за гледане и издръжка.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че решението е постановено в противоречие с трайната съдебна практика по въпроса - могат ли да се развалят поради неизпълнение многостранните договори, какъв е договорът за доброволна делба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Представена е съдебна практика - съдебни решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд по приложението на чл. 357 и сл. ЗЗД, чрез които се обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата В. Д. Г. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Ответниците Ц. Д. М. и Г. С. М. не са представили писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както и че обжалвамият интерес не е под 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед изложението за допускане на касационно обжалване, като относим към спора, следва да се изведе материалноправния въпрос, какъв е характера на договора за доброволна делба при поставен в дял на един от съсобствениците недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, предвид многостранния характер да акта за делба и допустимо ли е неговото разваляне, поради неизпълнение, по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Жалбоподателите поддържат, че този въпрос е решен в противоречие с представена към изложението им съдебна практика (решение по гр. д. № 1059/1994 год. на ВС, решение по гр. д. № 2462/1994 год. на ВС, решение по гр. д. № 902/2005 год. на ВКС, решение № 448/1996 год. 5-членен с-в) всички по приложението на чл. 357 и сл. ЗЗД, с които е прието, че договора за гражданско дружество не може да се разваря по реда на чл. 87 ЗЗД.
По своята правна същност доброволната делба е договор, съдържанието на който се определя свободно от съсобствениците -съделители и по своето естество този вид делба съдържа характеристиките на извънсъдебна спогодба, с която страните си правят взаимни отстъпки с цел да избегнат един възможен спор (чл. 365 ЗЗД).
В трайната съдебна практика е прието, че с договор за доброволна делба може да се постави в дял на един от съсобствениците недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, какъвто е настоящия случай. С процесният договор за доброволна делба, дела от съсобствения имот на съделителя - наследодател на ищците, настоящи жалбоподатели е трансформиран в предмет на отделно право на собственост.
Съделителят е получил целия имот, и тъй като стойностно нахвърля неговия дял, срещу дела на майка си, той е поел задължение за нейната издръжка и гледане. При неизпълнение на поетото с договора насрещно задължение, кредиторът по това вземане има право да иска разваляне на договора за делба, до размера на неговия дял и това става по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Касае се до възникнали възмездни двустранни облигационни отношения с предмет недвижим имот. Делбеният акт, като способ за прекратяване на съсобствеността, е многостранен и това произтича от едновременното съществуване на множество взаимно свързани права на собственост върху една вещ. По своята правна същност и цел, договорът за доброволна делба е различен от договора за гражданско дружество и търсената от жалбоподателите аналогия между двата договора, относно реда на прекратяване (разваляне) е неприложима.
Основанията за прекратяване на договора за гражданско дружество са посочени в чл. 363 ЗЗД, предопределени от неговата правна същност - обединение на всички съдружници от общи интереси и постигането на една обща цел. Обстоятелството, че този договор не може да бъде развален по реда на чл. 87 ЗЗД, с оглед приетото в представената съдебна, не е основание тази невъзможност, по аналогия, да се приложи и по отношение на договора за доброволна делба, с който са поети насрещни задължения, в случая за издръжка и гледане и който, както се посочи е различен по своята същност и цели.
В този смисъл представената съдебна практика няма отношение към изведения въпрос, разрешения с обжалваното решение, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 от 23.04.2008 год. по гр. д. № 141/2007 год. на Д. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ