Supreme Court dismisses appeal as lower court correctly applied inheritance law regarding silent acceptance.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by a creditor against a second-instance judgment that rejected his claim for loan repayment. The appellant argued that the lower court erred in upholding the validity of heirs' renunciations to the estate, claiming they had implicitly accepted the inheritance through subsequent actions. The court found no error, ruling that the heirs' explicit written renunciations clearly negated any implication of acceptance, and thus the creditor had no standing to claim against them.
Legislator-Regeste
KI-generiertArticles 49, paragraph 1 and 52 of the Succession Act; The court established that an explicit renunciation of inheritance precludes any finding of silent acceptance, thereby preventing the renouncing heir from being held liable for debts or claiming rights within the estate.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertZitierte Rechtsprechung
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1334
гр.София, 29.09. 2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и осми
септември, две хиляди и девета година
в състав:
Председател : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1034 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.28 8 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.12.2008г. по гр.д. № 186/2008г. на Бургаски апелативен съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.97 ГПК/отм./.
Жалбоподателят А. Х. Л. поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС– основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците Т. Д. Х., Д. Ц. Х. и А. Ц. Х. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационното обжалване не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 17.06.2008г. по гр.д. №50/2006г. на Ямболски ОС, е отхвърлил иска на А. Л. срещу Ж. , Н. , А. , Д. и Т. Д. и Е. И. за заплащане на сумата 13 650 лева невърна главница по заем, 350 лева лихви за забава и инцидентния установителен иск за признаване за установено, че направените от ответниците Х откази от наследство, останало им от праводателката Ц.
И. , са недействителни. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е дал в заем на Ц. И. с договор от 14.07.2004г. сумата 7000евро със срок за връщане след пет години, като заемотелката е починала на 16.12.2005г.становено е по делото, че ищецът е внук на починалата, каквито са и ответниците Х, а Е. И. е майка на ищеца и дъщеря на починалата.
Представени са по делото откази от наследство от Т. , А. и Д. Х. , вписани на 29.05.2006г. на Т. Х. и на 04.09.2006г. на А. и Д. Х. . Ищецът е поддържал, че отказите са недействителни по смисъла на чл.49, ал.2 ЗЗД-прието наследството с конклудентни действия, тъй като е извършена продажба на апартамент на починалата с нот.акт №79/2009г.
на 10.11.2006г. на нотариус при Ямболски ОС. Съдът е приел, че отказът е действителен, тъй като продажбата е извършена след него, от Х. като несобственици и от други наследници, които не са ответници по иска завръщане на заем, поради което това правно действие не сочи на приемане на наследството от тях, тъй като разпореждането е след отказа, а не преди него.
Ето защо съдът е приел, че следва да се отхвърли и иска с правно основание чл.240 ЗЗД, тъй като ответниците не черпят права от наследството и нямат и задължения. Единствено задължено лице е останала Е. И. -майка на ищеца, срещу която няма предявен иск да връщане на сумата дадена в заем на наследодателката.
В изложение към касационната жалба А. Х. поддържа, че материално правния въпрос от значение за делото е за правната характеристика на приемането и отказа от наследство и в частност за приемането с конклудентни действия. Представя решение от 20.12.1984г. по гр.д. №84/1984г. ОСГК, в което е прието, че е недействителен отказ от прието наследство, решение от 29.01.1992г. по гр.д. № 1206/1991г. ВКС, в което е прието, че ако до датата на вписаване на отказа е прието наследството отказа е недействителен,
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправен въпрос, от значение за изхода по делото, а именно относно правните последици на приемането на наследство с конклудентни действия. Съдът е дал отговор на този въпрос в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз и в посочените от него решения.
В същата е дадено разрешение, че п риемането съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН става с изрично изявена воля за приемане, като за целта наследникът направи съответно писмено заявление пред районния съдия, в района на който е открито наследството, и така направеното приемане се впише в особена за това книга. Наследникът може и да не изяви изрично волята си за приемане на наследството по този ред.
Той може да го приеме мълчаливо. За да се счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, необходимо е той да извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме наследството. В настоящия случай ответниците не само, че не са направили изричино изявление, че приемат наследството, но точно обратното-вписали са изрични откази от същото.
За да се приеме, че са приели наследството мълчаливо е следвало да са извършили действия на разпореждане с него преди отказа. Отказалият се от наследство се дезинтересира от включените в него права и задължения. Отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 ЗН във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство.
При това тези последици настъпват с обратна сила, т. е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице соченото в тази жалба основание за допускане на обжалването, а именно не е разрешен материално правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС – основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.12.2008г. по гр.д. № 186/2008г. на Бургаски апелативен съд по жалба на А. Х. Л. на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: