Cassation appeal dismissed; court upheld non-material damages for death based on fairness criteria under Insurance Code. Appeal rejected due to lack of grounds under Civil Procedure Code. Court affirmed established judicial practice regarding compensation for bereavement. Damages awarded to heirs were deemed fair and consistent with legal standards. Decision rejected arguments regarding age and social status as primary determinants. Court emphasized specific circumstances and established case law in ruling. Outcome confirms validity of lower court's assessment of non-material harm. Legal reasoning relies on Article 52 of the Insurance Code and relevant precedents.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 276

С., 27.05.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 2924/ 2014 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] - [населено място] срещу Решение № 304 от 22.05.2014 г. по гр.д. № 374/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с което е потвърдено Решение №6 от 09.01.2014 г. по т.д.№ 165/2013 г. на Старозагорски окръжен съд, с което исковете по чл. 226 ал. 1 КЗ на Д.

И. А., Ю. Д. А. и В. Д. А. - всички от [населено място] срещу ЗД [фирма] - [населено място] са уважени в размер над 3 000 лв. всеки - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на М. Василева А. - съпруга на първия и майка на останалите ищци, причинена при ПТП на 25.02.2012 г. на път между гр.

Ст.З. и С. минерални бани, виновно от А. С. С., като водач на л.а. ”Рено М.”, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по риска ”гражданска отговорност”, със законната лихва от 25.02.2012 г., с оплакване за неправилност. В р.І на Касационна жалба жалбоподателят сочи разрешените по делото правни въпроси: 1.

За критерия за справедливо обезщетение по см. на чл. 52 ЗЗД и решен ли е този въпрос в противоречие с ППлВС №4/1968 г. и Р.№93/23. 06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; 2. Критерий ли е за размера на обезщетението на наследниците и конкретно възрастта на жените, възрастта на починал при деликт; 3. Може ли при определяне размера на обезщетението да се изключи фактора ”високо обществено положение” на пострадалия.

Жалбоподателят сочи, че въззивното решение противоречи на приетото от ВКС за прилагане на чл. 52 ЗЗД в Р.№93/23.06.2011 г. по гр.д.№ 43/2010 г. на ІІ т.о., като не са съобразени изцяло релевантните факти и не са приложени правилно указанията, дадени в ППлВС №4/1968 г. Поддържа, че е завишен размерът на обезщетението, решението противоречи на ППлВС №4/1968 г., като посочените от жалбоподателя възраст и обществено положение на починалия са критерии по чл. 52 ЗЗД, съгласно ППлВС №4/1968 г., а въззивният съд е посочил свои критерии, които не са предвидени в ППлВС №4/1968 г., осмял е критериите, утвърдени в тълкувателната практика на ВКС и е използвал клише, без да познава в дълбочина европейското законодателство.

Жалбоподателят обосновава, че съдът не се е съобразил с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, която следва да се отчете при определяне на обезщетението, съгласно Р.№559/29.04. 2010 г. на ВКС, ІІ т.о., като положението в застрахователния сектор е изключително тежко, с оглед което обезщетенията следва да бъдат намалявани, а в случая обезщетението драстично е увеличено.

Сочи присъденото обезщетение на наследници на починало лице, съгласно Р.№780/27. 12.2010 г. на ВКС, ІV ГО и поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителната практика по чл. 290 ГПК и на тълкувателната практика на ВКС - основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В Р.ІІ основания по чл. 281 ГПК жалбоподателят поддържа, че определеният размер на обезщетението е завишен, цитира съдебна практика за присъдени обезщетения на роднини на починали лица и иска да се допусне касационно обжалване.

Ответниците по касационната жалба Д. И. А., Ю. Д. А. и В. Д. А. - всички от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват искането за допускане на касационно обжалване, по съображения, че съдът е разрешил релевантния за делото въпрос в съответствие със съдебната практика, като е обсъдил всички обстоятелства, които формират понятието справедливост, оспорват и по същество касационната жалба, като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са уважени осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.

Посоченият от жалбоподателя разрешен по делото материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД, е релевантен за спора, тъй като обуславя изходът на делото относно размера, в който следва да се уважат исковете по чл. 226 ал. 1 КЗ, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди на всеки от ищците от загубата на наследодателката им. Тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която на всеки от ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по 3 000 лв., въпросът налице ли са условията на закона за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищците неимуществени вреди, следствие тази загуба, е решен и предмет на обсъждане са въпросите за размера на обезщетенията. Като необжалвано от ответника, решението е влязло в сила и в частта, с която е уважен искът на първия ищец в размер на 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания следствие причинените му при ПТП телесни увреждания - контузия на главата и крайниците, счупване на дясната петна кост, и проведеното лечение.

По въпроса за размера на обезщетенията за неимуществени вреди от загубата на М. Василева А., не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Създадена е съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, съобразена от инстанцията по същество при определяне размера на обезщетенията, която е обсъдила събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, и е съобразила критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

За да определи в посочения размер на съпруга и всяко от децата обезщетение за неимуществени вреди от загубата на наследодателката им, причинена при ПТП на 25.02.2012 г., виновно от водач на лек автомобил, застрахован при ответника по риска ”гражданска отговорност”, съдът е взел предвид конкретните обстоятелства по делото - възрастта на загиналата, изключителната привързаност на ищците с тяхната съпруга и майка, установените близки взаимоотношения на уважение, любов и доверие, внезапността на загубата, причинените срив в психиката и физическото здраве на ищците, мъка и болка от загубата, която е непрежалима, лишаване от стожера в семейството, от изключително добър, скромен и отзивчив човек, икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането, както и общоприетите в обществото представи за размера на обещетяване на този вид неимуществени вреди.

Съдът се е съобразил със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППлВС №4/1968 г., и установената практика на ВКС по този въпрос, задължителна за долустоящите съдебни инстанции - посочените решения, постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК. При съобразяване с изложените обстоятелства определените от въззивния съд обезщетения за неимуществени вреди:

за съпруга 120 000 лв. и за всяко от децата по 100 000 лв. - не е в противоречие със съдебната практика за определяне на обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер не е несправедливо завишен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД.

По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 304 от 22.05.2014 г. по гр.д. № 374/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд.

ОСЪЖДА ЗД [фирма] - [населено място] да плати на Д. И. А. - от [населено място] 3030 лв.; на Ю. Д. А. - от [населено място] 2580 лв. и на В. Д. А. - от [населено място] 2580 лв. - разноски - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :