Legislator Rechtsprechung & Gesetzgebung
VKS-F440F045DF76F6F5C2257793005BA545 KI-generiert

Cassation appeal dismissed for lack of material legal issues requiring Supreme Court review under Bulgarian Civil Procedure Code.

Geschäftsnummer VKS-F440F045DF76F6F5C2257793005BA545
Gericht / Behörde
Rechtsordnung Bulgarien (BG)
Entscheiddatum
Ausgang Abgewiesen (Dismissed)

Legislator-Zusammenfassung

KI-generiert

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by V.N.N. and V.G.N. against the appellate court's decision declaring a real estate sales contract void. The appellants argued that the appellate court erred in applying material law regarding the lack of valid will from the cooperative's management bodies. The court ruled that the legal issues were already settled by existing precedent and did not require clarification of ambiguous statutes. Consequently, the appeal was rejected because it did not meet the statutory threshold for cassation review.

Legislator-Regeste

KI-generiert

Art. 26, para. 2, item 2 of the Civil Code; Art. 280, para. 1, item 3 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal is inadmissible if the appeal does not raise a material legal issue of significance for the correct application of law or the development of law, particularly when existing case law provides a unified and correct interpretation of the relevant statutes.

Schlagwörter

KI-generiert
cassation appeal inadmissibility material legal issues void contract due to lack of will cooperative legal personality Civil Procedure Code Art. 280 unified judicial practice statutory interpretation Kündigung des Mietverhältnisses

Zitierte Gesetzesbestimmungen

KI-generiert
Art. 26, para. 2, item 2 of the Civil Code
Art. 280, para. 1, item 3 of the Civil Procedure Code
Law on Cooperative Organizations (ZKO)

Zitierte Rechtsprechung

KI-generiert
Supreme Court Decision No. 236/20.04.2007
Supreme Court Decision No. 210/11.04.2007
Supreme Court Decision No. 125/24.02.2006
Supreme Court Decision No. 1056/7.02.2006
KI-generiert

Fragen Sie sich, wie dieser Entscheid auf Ihren Fall anwendbar ist?

Prüfen Sie diesen Entscheid zusammen mit Bundesrecht, kantonalen Erlassen, Kommentaren und Folgeentscheiden in Legislator AI.

Fall in Legislator öffnen →

Volltext

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39

София, 17.10.2008 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско

отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и

осма година в състав:

Председател: СТОИЛ СОТИРОВ

Членове: ГАЛИНА МИХАЙЛОВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова

гр.д. № 2555/2008 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

В. Н. Н. и В. Г. Н. обжалват решение № 30 от 04.03.2008 г. по гр.д. № 2063/2007 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 05.07.2007 г. по гр.д. № 762/2005 г. по описа на Софийски градски съд и е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.12.1990г., сключен с нотариален акт № 111/26.12.1990г., с който Ц. к. с. п. на В. Н. Н. и В. Г. Н. недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. С., на ул. „. № 89, на 3 етаж, с площ от 112 кв.м., заедно с югоизточното избено помещение с площ от 20 кв.м. и с 24,75 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел *

- 15, в кв. 523 по плана на София, м. „ГЦ - зона Г-14". Поддържа се, че решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

В изложението по чл. 284, ал. З, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, точка 3 ГПК за допускане на касационно обжалване

- произнасяне от въззивния съд по съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответната страна по касационната жалба - Ц. к. с., София, изразява становище за недопустимост на касационното обжалване, а в случай на допускането му се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, прие следното:

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. З ГПК за допускане на касационно обжалване.

С касационната жалба се атакува решение № 30 от 04.03.2008 г. по гр.д. № 2063/2007 г. на САС, с което е отменено решение от 05.07.2007 г. по гр.д. № 762/2005 г. по описа на СГС и е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.12.1990г., сключен с нотариален акт № 111/26.12.1990г., с който Ц. к. с. п. на В. Н. Н. и В.

Г. Н. недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. С., на ул. „. № 89, на 3 етаж, с площ от 112 кв.м., заедно с югоизточното избено помещение с площ от 20 кв.м. и с 24,75 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо парцел * - 15, в кв. 523 по плана на София, м. „ГЦ - зона Г-14", на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД. Прието е от въззивната инстанция, че липсва валидно формирана воля от страна на продавача - Ц.

к. с. за сключване на разпоредителната сделка, изразена от органите му на управление, в съответствие с изискванията на Закона за кооперативните организации /отм/ - чл. 70, 73, 49, ал.1, т.1, 44, ал.2, т. 8, 54, на устава на ЦКС /чл.20, ал.1, т.16/ и на решение 17/11 от 21.12.1990г. на ИК на ЦКС - предложение на ИК на ЦКС до УС на ЦКС за извършване на конкретна разпоредителна сделка, решение на УС на ЦКС за одобрение на предложението и одобрение на решението на УС на ЦКС от конгреса на ЦКС, поради което договорът се явява сключен при липса на съгласие на продавача.

Прието е, че решение № 17/21.12.1990 г. на ИК на ЦКС не представлява предложение по чл. 20, ал.1, т.16 от Устава на ЦКС /отм/, тъй като с него е формирана и изразена обща воля жилищните имоти на ЦКС да могат да бъдат продавани на лицата, които желаят да ги закупят и отговарят на определени условия, т.е. принципна възможност за продажба на жилища от ведомствения фонд на ЦКС след изпълнение на предвидената в същия протокол процедура /предложение за закупуване на конкретен имот до ИК на ЦКС, оценка от съответна комисия по т.

З от протокола, поименно определяне на купувач, одобрение на предложението от съответните лица по т.2 от протокола и предложение на ИК до УС за извършване на продажбата при съответните условия/, но не и воля за разпореждане с процесния апартамент в полза на конкретни лица и при определени условия. Прието е, че противното би означавало членовете на ИК на ЦКС, посочени в т.2 от протокола, да вземат самостоятелни решения за разпореждане с дълготрайни активи на ЦКС, което би противоречало на разпоредбите на ЗКО /отм/ и на устава.

Прието е, че упълномощаването от законния представител на кооперацията на юрисконсулт да сключи сделката не може да замести липсващата воля на колективните органи на управление на ЦКС - ИК, УС, конгрес, както и, че в случая разпоредбата на чл. 63 ЗКО /отм/ е неприложима, тъй като в настоящата хипотеза въобще липсва взето решение за продажба на апартамента на ищците от органите на ЦКС.

Действително, разгледаният от въззивния съд материалноправен въпрос е съществен както предвид обстоятелството, че от същия зависи законосъобразното решаване на конкретния спор, така и поради принципния му характер за правоприлагането.

Разглеждането му, обаче, не би допринесло за точното прилагане на закона и по-конкретно на разпоредбите на чл. 26,ал.2, пр.2 ЗЗД и на чл.чл 70, 73, 44,ал.1,т.8, 49, 53, 54, 57, 58 от Закона за кооперативните организации /отм/, приложими към казуса. В случая не е налице непълнота, неяснота или противоречивост на законови правни норми, поради което липсва необходимост от преодоляване на дефекти на нормативен акт.

Цитираните законови разпоредби са разбираеми, последователни и непротиворечиви. Съобразно същите договорите, сключени при липса на съгласие, са нищожни /чл. 26, ал.2,пр.2 ЗЗД/. Органите на управление на Централния к. с. са конгрес, управителен съвет, изпълнителен комитет и контролен съвет /чл. 70 ЗКО, отм/. Конгресът взема решения за разпореждане с недвижими имоти на ЦКС /чл.44,ал.2, т.8, вр.чл. 73 ЗКО /отм/, управителният съвет организира изпълнението на решенията на общото събрание, ръководи текущата дейност на кооперацията и я отчита пред общото събрание /чл. 49, ал.1, вр.чл. 73 ЗКО/, а правата и задълженията на ИК се определят в устава /чл. 54, вр.чл. 73 ЗКО/.

Съобразно устава на ЦКС в сила към 1990г.,изпълнителният комитет на ЦКС разработва и внася в УС предложения за разпореждане с недвижимите имоти на съюза /чл.20,ал.1д\16 от устава/, УС на ЦКС организира изпълнението на решенията на конгреса, ръководи цялостната дейност на конгреса и одобрява решения на ИК /чл. 15, т.2 и 9 от устава/ , а конгресът решава всички въпроси, които не са от компетентност на другите органи на съюза /чл.13, т.11 от устава/.

По разгледания от въззивния съд материалноправен въпрос има практика на ВКС, която е единна, непротиворечива и правилна. Тоест, не е налице различно тълкуване на закона, нито има необходимост от преодоляване на противоречива или непротиворечива, но погрешна практика. Приема се, че липсата на волево решение за сключване на дадена сделка е равнозначно на липса на съгласие за сключването й и води до нищожност на същата. Приема се, че формирането на волята на юридическите лица във връзка с извършване на правни действия спрямо други правни субекти се осъществява от съответните органи на управление, овластени от закона и вътрешния устройствен акт, както и, че при липса на решение на съответния орган на управление на юридическото лице за дадена сделка, е налице липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД и нищожност на договора. В горния смисъл са решения на ВКС № № 236/20.04.2007г. по т.д. № 730/06г., ТК, 210/11.04.2007г. по гр.д. № 1016/2006г., ТК, 125/24.02.2006г. по т.д. № 370/2005г. ТК, 1056/7.02.2006г. по т.д. № 354/2005г., ТК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че засегнатите в обжалваното определение въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито са решавани противоречиво от съдилищата.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 04.03.2008 г.

по гр.д. № 2063/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.