Legislator Rechtsprechung & Gesetzgebung
VKS-F369CC2C61ABC69AC2257AC5004A95B7 KI-generiert

Supreme Court reverses appeal ruling, holding that partial construction does not transform building rights into ownership rights.

Geschäftsnummer VKS-F369CC2C61ABC69AC2257AC5004A95B7
Gericht / Behörde
Rechtsordnung Bulgarien (BG)
Entscheiddatum
Ausgang Teilweise gutgeheissen (Partially Allowed)

Legislator-Zusammenfassung

KI-generiert

The Supreme Court of Bulgaria overturned the appellate court's decision regarding a dispute over property ownership in a partially constructed building. The appellants argued that individual units should be considered owned despite the building not being fully finished, while the respondents claimed ownership based on a sales contract. The court ruled that under the Building Code, ownership rights only arise upon the completion of the entire structure to the extent of 'rough construction,' meaning the partial construction did not satisfy this legal requirement.

Legislator-Regeste

KI-generiert

ch. 63, para. 1 of the Building Code; ch. 67 of the Building Code: The court established that the exercise of the right to build over specific objects within a building requires the completion of the entire building to the extent of rough construction, thereby preventing the emergence of separate ownership rights for individual units if the whole structure remains unfinished.

Schlagwörter

KI-generiert
building code rough construction property ownership building rights partial construction transfer of title supreme court Immobilienbesitz

Zitierte Gesetzesbestimmungen

KI-generiert
ch. 63, para. 1 of the Building Code
ch. 67 of the Building Code
ch. 290 of the Civil Procedure Code
ch. 280, para. 1, subpara. 2 of the Civil Procedure Code
ch. 281, para. 3 of the Civil Procedure Code
ch. 293, para. 2 of the Civil Procedure Code
ch. 293 of the Civil Procedure Code
ch. 97, para. 1 of the Civil Procedure Code

Zitierte Rechtsprechung

KI-generiert
TR No. 1/2011
OSGK interpretation decision No. 1/2012
KI-generiert

Fragen Sie sich, wie dieser Entscheid auf Ihren Fall anwendbar ist?

Prüfen Sie diesen Entscheid zusammen mit Bundesrecht, kantonalen Erlassen, Kommentaren und Folgeentscheiden in Legislator AI.

Fall in Legislator öffnen →

Volltext

Р Е Ш Е Н И Е

№ 238

София, 29.11. 2012 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря Т.Кьосева

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №1252/2009 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р., Г. Т. Н., всички от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат В. К.-Б., срещу въззивно решение №1274 от 03.07.2009 г. по гр. дело № 1071/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.

С определение от 30.07.2010г. на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос, свързан с момента на трансформиране правото на строеж върху конкретен обект от сграда в право на собственост – с изграждането в груб строеж на всеки самостоятелен и отделен обект на вещни права, или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, в която се намират тези обекти.

Касаторите сочат неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според тях е незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че е без значение завършването на цялата сграда, щом като конкретният процесен обект на собственост е бил изграден в груб вид.

Ответниците по касация Д. Д. К. и И. В. К., [населено място], Пловдивска област оспорват касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение №463 от 24.02.2009 г. по гр.д.№2699/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Д. Д. К. и И. В. К. установителен иск, че последните не са собственици на обекти в жилищна сграда в дворно място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот пл.№810, парцел ІV, кв.27 по плана на [населено място],[жк], а именно апартамент „Г”, находящ се на първия етаж на сградата със застроена площ 77,82 кв.м. с изложение югозапад-запад-северозапад и магазин от две нива с мезонетна връзка, склад и тоалетна със застроена площ 77,10 кв.м.

За да постанови решението си въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, съгласно които искът е неоснователен, тъй като процесните апартамент и магазин са изградени –завършени в груб вид, с което е изпълнено изискването на чл.63,ал.1 ЗС, независимо, че цялата сграда не е завършена в груб строеж. Те са били годен предмет на прехвърлителната сделка, сключена между ответниците по иска, обективирана с нотариален акт № 6/1999г.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК настоящият състав приема следното : С ТР№1/2011г. по тълк.д.№1/2012г., ОСГК е уеднаквена съдебната практика и е дадено тълкуване на понятието „упражняване правото на строеж”, употребено в чл.67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти.

Прието е, че в такива случаи правото на строеж, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, се счита упражнено по смисъла на чл.67 ЗС с изграждане на цялата сграда до степен груб вид, а не когато са изградени отделните обекти в нея – гаражи, магазини, апартаменти и др. Изключение от това правило е допустимо само в хипотезата на чл.152,ал.2 ЗУТ – когато разрешението за строеж е издадено за отделни етапи на строежите, които могат да се използват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделни етажи от сградата при условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадното оформяне на всеки етап.

Последната хипотеза на изключението не е налице в настоящия случай.С оглед изложеното правото на строеж по смисъла на чл.67 ЗС е упражнено при изграждане на сградата в груб строеж или завършване на съответния етап от строителството в хипотезата на чл.152,ал.2 ЗУТ както при учредено право на строеж на един правен субект за цялата сграда, така и когато този субект прехвърли правото на строеж за отделни обекти на трети лица.

По основателността на касационната жалба. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон.

Установено е по делото, че ищците са собственици на дворно място – УПИ ІV, пл.№810, кв.27 по плана на „Х. Б.-север”, [населено място].С нотариален акт № 122/1997г. те са учредили на [фирма] право на строеж за четириетажна жилищна сграда, включваща жилищни и нежилищни обекти, измежду които и процесния апартамент и магазин.Договорът е развален с влязло в сила съдебно решение от 26.01.2007г.

по гр.д.№148/2006г. на Пловдивски окръжен съд.С нотариален акт №6/1999г. дружеството е продало на ответника Д. К. по време на брака му с И. К. процесните два имота като изградени в „груб строеж”.От техническата експертиза е категорично установено, че предвидената по одобрения архитектурен проект четириетажна жилищна сграда с партерен и сутеренен етаж към 1998г.

и 1999г., както и към момента на експертизата не е изградена изцяло до степен „груб строеж” по смисъла на §5,т.46 ДР ЗУТ. Тя е изградена при неизпълнени колони, стени и плоча над мансардния етаж и без покрив. Преди развалянето на договора за суперфиция с нотариален акт №6/1999г. дружеството е прехвърлило процесните обекти на ответниците.С оглед доказателствата по делото и предвид приетото с посоченото по – горе ТР№1/2011г., ОСГК, правото на строеж върху процесните обекти не е упражнено по смисъла на чл.67 ЗС – с изграждане на сградата в степен „груб строеж”, от който момент биха възникнали отделните обекти на правото на собственост в нея.

При това положение договорът за покупко-продажба, от който черпят правата си ответниците, не е породил вещно-правен ефект, тъй като няма за предмет самостоятелни обекти на собственост.

Като е приел противното въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, и вместо него на основание чл.293,ал.2 ГПК да се постанови друго, с което искът бъде уважен.

С оглед изхода на производството и направеното искане, на касаторите следва да се присъдят направените разноски за всички съдебни инстанции разноски в размер на 1500 лева.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №1274 от 03.07.2009 г. по гр. дело № 1071/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. , всички със съдебен адрес, [населено място], ул.»А. К.» № 8, адвокат В. К. – Б., срещу Д. Д. К. и И. В. К.,с.Строево, ул.»Ш.» №15, че ответниците не са собственици на следните обекти в жилищна сграда, предвидена за застрояване по КЗСП и ЗРП в дворно място, находящо се в [населено място], [улица],цялото застроено и незастроено от 425 кв.м., съставляващо имот пл.№810, парцел ІV, кв.27 по плана на [населено място],[жк], а именно: АПАРТАМЕНТ „Г”, находящ се на първия етаж на сградата със застроена площ 77,82 кв.м. с изложение югозапад-запад-северозапад, състоящ се от входно антре, стая, баня, тоалетна, дневна, кухня и тераса, при съседи : ап.В,стълбище и калкан, отгоре ап.Ж, отдолу магазин4,гаражи 5 и 6, ведно с 4,608 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място и МАГАЗИН №4, находящ се на партерния и сутеренен етаж на сградата, със застроена площ от 77,10 кв.м., с изложение североизток,състоящ се от магазин от две нива с мезонетна връзка, склад и тоалетна, при съседи на партера: гаражи №5 и №6, коридор, стълбище, на сутерен : изба №17, коридор и стълбище, ведно 4,567% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място.

ОСЪЖДА Д. Д. К. и И. В. К. да заплатят на Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н. направените разноски за всички инстанции, в размер на 1500 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :