Court dismisses claim due to insufficient factual description of improvements, requiring new expert assessment.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court of Bulgaria vacated the appellate court's decision and remanded the case for retrial. The plaintiff sought compensation for property improvements, but the lower court failed to properly qualify the claim under the Civil Procedure Code. The court ruled that the complaint lacked sufficient detail regarding the specific types and timing of the improvements, creating a defect in the subject matter of the lawsuit. Consequently, the case was sent back to a different panel of the appellate court to dismiss the complaint and order a new technical expert assessment.
Legislator-Regeste
KI-generiertCivil Procedure Code Art. 98 para 1 lit g; Art. 218b para 1 lit b; Art. 218j para 2; Art. 209 para 1: A complaint is procedurally defective if it fails to sufficiently describe the nature and timing of the improvements claimed, requiring the court to dismiss it without motion and remand the case for a new expert assessment.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertZitierte Rechtsprechung
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
РЕШЕНИЕ
№ 306
С., 23.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 775/2008 година по описа на Второ гражданско
отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.З ПЗР ГПК обн.Д.В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г., образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 199 от 13.11.2007г. по гр.д.№ 329/2007г.
Ответниците А. М. В. и В. П. В. са подали писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./, в който изразяват становище, че решението е правилно и молят да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е оставил в сила решението на Варненския окръжен съд № 216 от 22.05.2007г. по гр.д.№ 625/2006г., с което е отхвърлен иска на [фирма] [населено място] против А. М. В. и В. П. В. за заплащане на сумата 138 760лв., представляваща извършени подобрения в имот - реална част УПИ II кв.527 и признаване правото на задържане върху имота до заплащане
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № 6к /1998г. на нотариус с рег.№ 190 на Нотариалната камара [фирма] е призната за собственик на основание §21 ПЗР ЗИД ЗБСД /отм./ на сграда в [населено място], [улица], построена в парцел II кв.527 , 13 микрорайон на града, ведно с надземни и полуподземни гаражи и трафопост като банката е извършила благоустройствени мероприятия в прилежащия терен. С влязло в сила решение по гр.д. № 1381/2002г. на основание чл.108 ЗС е осъдена СЖ [фирма] [населено място] да предаде на А. М. В. и В. П. В. владението на реална част от УПИ II кв.527 обозначена с граници на скица, неразделна част от решението . Правните изводи на въззивния съд са, че претенцията на ищеца за заплащане стойността на подобренията в имота следва да се квалифицира по чл.72 ЗС. Съдът позовавайки се на разясненията, дадени в ППВС 6/1974г. и TP 88/1964г. е приел, че възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за вземането е основателно, защото петгодишния давностен срок е започнал да тече от момента на предявяване на ревандикационния иск -11.10.1999г., а настоящата искова молба е подадена на 20.07.2006г.
Съгласно чл.218ж ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания, но е длъжен да провери служебно допустимостта на производството и поради това дължи произнасяне по доводите, за недопустимостта на решението, макар те да се въвеждат за пръв път при устните състезания.
Съгласно чл.98 ал.1 б."г" ГПК /отм./, при действието на който е предявен иска, ищецът трябва да посочи фактите, от които черпи своето право. В случая в исковата молба е посочено , че ищецът е бил във владение на имота и е извършил благоустройствени мероприятия за себе си като попадащи в терен, отреден за нуждите на собствените на банката сгради и с цел обслужване на тези сгради.
Позовал се е на утвърдено според него в правната теория и константната съдебна практика становище, че собственикът на постройка, който извърши подобрения върху прилежащ, обслужващ сградата терен е добросъвестен владелец и има право да получи от собственика увеличената стойност на имота, следователно неоснователно се поддържа от касатора, че липсва неяснота в какво качество ищецът е извършил подобренията.
Определянето на упражняваната фактическа власт върху мястото от ищеца като добросъвестно владение не е задължително за съда и не го обвързва, защото той е длъжен да даде правна квалификация на фактите, както и на иска според твърденията в исковата молба, че подобренията са извършени в терен, отреден за нуждите на собствените на банката сгради и с цел обслужването им.
Налице е обаче непълнота на обстоятелствената част на исковата молба по отношение на вида на подобренията , тъй като не са посочени видовете благоустройствени мероприятия като самостоятелни и завършени работи и кога са извършени, а са изброени отделни строителни дейности, без да може въз основа на тях да се определи в какво се състои подобряването на имота.
Тази неяснота е свързана с определянето на предмета на делото както и с доказването на претенцията, тъй като увеличената стойност на имота не изисква оценяване на отделни видове работи, а съпоставка на пазарната цена на имота преди и след извършване на подобренията. Съобразно разясненията, дадени в TP 1 /2001г.
т. 4 на ВКС, ОСГК въззивният съд, който разглежда спора по същество е бил длъжен да приложи чл.ЮО ал.1 във връзка с чл.98 ГПК /отм./ като остави исковата молба без движение за отстраняване на нередовностите й. Произнасянето по нередовна искова молба обуславя недопустимост на съдебното решение - основание по чл.218б ал.1 б."б" ГПК във връзка с чл.218ж ал.2 и чл.209 ал.1 ГПК /отм./ за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да отстрани посочената по-горе нередовност.
След отстраняване на нередовността съдът следва да изслуша нова техническа експертиза, която да определи каква е увеличената стойност на имота вследствие на уточнените подобрения, както и да приложи цялото гр.д. № 1381/2003г. на Варненския окръжен съд във връзка с доводите на ищеца за прекъсване на давността на основание чл.116 ал.1 б."а" ГПК с признание на вземането от длъжниците, направено в това производство.
При постановяване на новото решение съдът следва да даде правна квалификация на иска въз основа на твърденията в исковата молба, което не се състои в посочване на конкретен текст от закона, а в подвеждането на фактите в обстоятелствената част на исковата молба под съответния фактически състав, както и да се съобрази с практиката на ВКС /решение 1574/1997г., IV г.о., решение 249/1980г., I г.о./, че възражението за погасителна давност е правопрекратяващо и съдът се произнася по него след като установи наличието на субективното право, чиято защита се търси.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Варненския апелативен съд № 199 от 13.11.2007г. по гр.д.№ 329/2007г. изцяло и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд по реда на отменения ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: