Supreme Court dismisses cassation appeal, upholding lower court's decision to restore land ownership based on continuous possession and inheritance rights.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by multiple heirs against a district court decision restoring land ownership. The lower court found that the common legal titleholder possessed the disputed land continuously from 1930 until its inclusion in the collective farm in 1950, satisfying the requirements for acquisitive prescription under the applicable law. Consequently, the court ruled that ownership rights arose in the heirs upon the titleholder's death, leading to the restoration of their property rights.
Legislator-Regeste
KI-generiertчл. 34 от Закона за давността (до 1951 г.); чл. 218ж ГПК: Continuous possession for twenty years without legal basis establishes acquisitive prescription, and upon the death of the possessor, ownership rights vest in the heirs, entitling them to have their property restored.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
Р Е Ш Е Н И Е
Р Е Ш Е Н И Е
№ 529
София, 18.06. 200 9 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско
отделение, в съдебно заседание на първи юни, две хиляди и девета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА
БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №717/ 2008г.по описа на
ВКС.
Производството е по пар.2,ал.3 ПР на ГПК/ нов/, вр. с чл.218и ГПК/отм/.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Ж. Н. Ц., Д. В. Г., З. А. Н., В. А. Н., В. Р. Г. и Г. Р. А. срещу решение от 25.10.2007г. по гр.д. № 195/2007г. на Добрички окръжен съд, с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът Р. И. Г. в писмено становище оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 09.01.2007г. по гр.д. №163/2004г. на РС-Каварна, е признал за установено по отношение на страните по делото, че нива от 118,993дка и пасище от 3,999дка в землището на с. К. са принадлежали на наследодателя Г към момента на образуване на ТКЗС 1950г.
За да уважи предявения иск съдът е приел, че процесните земеделски земи към момента на одържавяването им са били собственост на общия праводател.становено е от доказателствата по делото, че общият праводател на страните е - Г. А. - починал 10.09.1970г. и оставил за наследници седем деца, като Р. и Н. Г. са две от тях, а Р.
И. – ищец по делото, е син на починал син И. Г. становено е също така, че процесните имоти с решение от 10.02.1994г. на ПК- Ш. възстановени на наследниците на две от децата Р. Г. - В. Р. и Г. Р. и Н. Г. - Ж. Н. – дъщеря, Д. В. , З. А. и В. А. От писмените доказателства по делото – договор за дарение е видно, че общият праводател на страните е получил земите с договор за подялба – дарение през 1930г., с нотариална заверка на подписите, но съдът е приел че същата макар и да не породила права, тъй като имотите по дарението са били включени в Ю.
Д. и към онзи момент е приложимо законодателството на Р. държава, което е предвиждало за валидността на дарението, то да е извършено в нотариална форма, договорът е доказателство, че общият праводател е получил владението на земите към онзи момент. През 1940г. Г. А. е декларирал земеделски имоти – общо 173 дка.
От заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че земите, които са възстановени на наследници на Г. А. и тези на наследниците на синовете му Р. и Н. Г. са идентични с тези по делбения протокол от 1930г. и декларираните през 1949г. земи от последните, са част от декларираните през 1940г. земи на общия праводател.
При това е установено, че общият праводател е владял всички земи до 1950г. и ги е внесъл в ТКЗС, което се установява и от събраните по делото гласни доказателства. При тези данни съдът е приел, че в случая е установено, че общият праводател е притежавал процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, поради което именно в лицето на всички негови наследници е възникнало и правото да бъде възстановена собствеността.
Разпоредбата на чл.34 от Закона за давността /действувал до 1951г./ е изисквала, за да може да се придобива чрез давност правото на собственост и другите вещни права върху недвижими имущества, владението да е непрекъснато в продължение на двадесет години, без да има нужда от юридическо основание и добросъвестност, поради което, за да е придобил в собственост процесния имот до внасянето му в ТКЗС общия праводател Г.
А. трябва да е владял земите от 1930 до 1950г., каквито доказателства са налице по делото.
При така установените факти по делото и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
О с т а в я в с и л а решение от 25.10.2007г. по гр.д. № 195/2007г. на Добрички окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: