Supreme Court dismisses appeal as procedural issues do not justify cassation review of dismissal for lack of interest.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the private cassation appeal filed by 'Metropol-M' EOOD against a lower court's decision to dismiss the case due to lack of legal interest. The appellant argued that procedural defects in enforcement proceedings and the non-service of documents rendered the enforcement acts void and necessitated a review of the substantive merits. The court ruled that the cassation appeal was inadmissible because the issues raised concerned the validity of enforcement acts, which are irrelevant to the procedural decision to terminate the proceedings for lack of interest.
Legislator-Regeste
KI-generiertArt. 274 para. 3 lit. 1 CPC; Art. 280 para. 1 and 2 CPC; Art. 284 para. 3 lit. 1 CPC: A cassation appeal is inadmissible if the questions raised concern the substantive validity of enforcement acts rather than the procedural decision to dismiss the claim for lack of legal interest, which is the sole object of the cassation review.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр.София, 14.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4860/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Метропол – М” ЕООД, представлявано от управителя И. П. И., срещу определение на Софийски градски съд № 22309 от 18.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 8338/ 2018 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 14.05.2018 г. по гр.д.№ 14828/ 2018 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател искова молба против [фирма], частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Ц. и ЧСИ С. Я., с която е предявен установителен иск за нищожност на съдебни актове и на актове на ЧСИ (разпореждания по ч.гр.д.№ 12248/ 2012 г. на Софийски районен съд, 50 с-в и по образуваните въз основа на издадените по това дело заповед за изпълнение и изпълнителен лист дела при ЧСИ М. Ц. и С. Я.).
Жалбоподателят поддържа, че заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени без преди това съдът да е държал разпореждане за издаването им, са нищожни и не могат да породят правни последици. Основание за нищожност според него е и невръчването на съдебните книжа, издадени от съда, когато засягат правата и интересите му.
Действията на ЧСИ счита за нищожни, тъй като са предприети без преди това ЧСИ да извърши проверка и да констатира незаконосъобразността на издадения изпълнителен лист и поради нарушения на правилата на ГПК за изпълнителното производство. В обжалваното определение тези обстоятелства не били съобразени, поради което жалбоподателят моли то да бъде допуснато до касационен контрол, да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на иска.
Като основание за допускане на обжалването сочи процесуалноправни въпроси за характера на предвидения в заповедното производство съдебен акт – разпореждане и последиците от неиздаването му; за правното значение на неизвършването от съда на служебна проверка на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и документите към него;
за правното значение и последиците от наличието в представените от заявителя документи на данни за нищожност поради противоречие на закона и добрите нрави; за правното значение и последиците от наличието на нередовно връчване на длъжника на съдебните книжа в заповедното производство; за правното значение и последиците от неправомерно издаден изпълнителен лист;
за правното значение и последиците от пороците, допуснати в заповедното производство, пренесени в последващото изпълнително производство и кумулирането им със собствени пороци в дейността на ЧСИ. По отношение на тези въпроси поддържа наличие на всички допълнителни основания по ал.1 и ал.2 на чл.280 ГПК.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Първоинстанционното производство е образувано пред Софийски районен съд по искова молба на „Метропол – М” ЕООД, представлявано от управителя И. П. И., срещу [фирма], ЧСИ М. Ц. и ЧСИ С. Я., предявен е установителен иск за нищожност на съдебни актове (издадени и неиздадени) и на действия на ЧСИ, предприети въз основа на издадените актове.
С разпореждане от 14.05.2018 г. съдът прекратил производството по делото, постановявайки връщане на исковата молба на основание чл.130 ГПК, поради липса на правен интерес от иска. Обжалваното в настоящето производство въззивно определение е постановено по частна жалба на ищеца срещу прекратителното разпореждане.
За да го потвърди, въззивният съд приел, че правният интерес от установяването е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за наличието на която се следи служебно. По конкретното дело ищецът извежда интереса си с твърдения, че по образуваните срещу него изпълнителни дела са му причинени вреди с незаконни действия и че не разполага с друг начин да се защити, защото е пропуснал срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК и частна жалба по чл.419 ГПК.
Съдът посочил, че тези обстоятелства не обосновават интерес от предявения иск, доколкото защитата срещу виновно причинени при незаконосъобразно принудително изпълнение вреди се извършва с осъдителен иск срещу причинителя по чл.441 ГПК, а пропускът за упражняване на процесуални права в срок няма отношение към валидността на съдебния акт, чието оспорване е пропуснато.
С оглед тази мотивировка на обжалваното определение, поставените от жалбоподателя правни въпроси не обуславят изводите на въззивния съд. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор повдига питания, които имат отношение към съществото на спора – дали при твърдяните от него пороци в действията на съда и на ЧСИ заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, издадени срещу него, са валидни. Тези въпроси нямат отношение в настоящето производство, в което обект на контрол е процесуалното решение на съда да прекрати производството поради липса на интерес от установителна искова защита. Релевантни биха били въпроси, свързани с правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и дали при държаните от въззивния съд констатации интерес е налице. Само те, а не и въпросите при какви предпоставки би бил нищожен един съдебен акт, имат отношение към процесуалното решение за прекратяване на производството. Доколкото релевантни въпроси не са формулирани, а формулираните са ирелевантни, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 22309 от 18.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 8338/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: