Legislator Rechtsprechung & Gesetzgebung
VKS-F0682D4CC4CA53BCC2257B78002DF2DB KI-generiert

Criminal appeal dismissed; court rejects request to retry case due to unconvicted accomplices.

Geschäftsnummer VKS-F0682D4CC4CA53BCC2257B78002DF2DB
Gericht / Behörde
Rechtsordnung Bulgarien (BG)
Entscheiddatum
Ausgang Abgewiesen (Dismissed)

Legislator-Zusammenfassung

KI-generiert

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the defendant's request to retry the appeal judgment on procedural grounds. The defendant argued that the lower court failed to include other potential accomplices in the indictment, violating procedural rules. The court found no error because the prosecution's evidence conclusively identified the defendant as the sole perpetrator, and the defendant's silence regarding others was a strategic choice rather than a procedural violation.

Legislator-Regeste

KI-generiert

Articles 14, 107, 305, para. 3 of the Criminal Procedure Code; The court's failure to identify all potential accomplices does not constitute a procedural violation if the prosecution's evidence conclusively establishes the defendant's guilt and the defendant's silence is a strategic decision rather than a result of procedural error.

Schlagwörter

KI-generiert
procedural violation unconvicted accomplices criminal appeal indictment requirements evidence sufficiency strafrechtliches Revisionsgesuch Wiedereröffnung der Untersuchung Anspruch auf eine wirksame Untersuchung

Zitierte Gesetzesbestimmungen

KI-generiert
Article 14 of the Criminal Procedure Code
Article 107 of the Criminal Procedure Code
Article 305, paragraph 3 of the Criminal Procedure Code
Article 54 of the Penal Code
Article 58A, paragraph 1 of the Penal Code
Article 36 of the Penal Code
KI-generiert

Fragen Sie sich, wie dieser Entscheid auf Ihren Fall anwendbar ist?

Prüfen Sie diesen Entscheid zusammen mit Bundesrecht, kantonalen Erlassen, Kommentaren und Folgeentscheiden in Legislator AI.

Fall in Legislator öffnen →

Volltext

Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

гр.София, 27 май 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА

ЖАНИНА НАЧЕВА

със секретар Кристина Павлова

при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ

изслуша докладваното от

председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА

наказателно дело под № 371/2013 година, за да се произнесе,

взе предвид:

Производството е образувано по искането от осъдения Х. С. Р. за възобновяване на въззивно нохд № 652/2012 год. на Великотърновския окръжен съд и отмяна на решението от 16.01.2013 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила като не са привлечени и други лица по обвинението за извършено престъпление по чл.195 НК, което налага връщане на делото за ново разглеждане на следствието.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на нарушения от поддържаните.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира:

Великотърновският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 652/2012 год. потвърдил присъда № 175/25.10.2012 год. по нохд № 1589/2012 год. на Великотърновския районен съд, наказателна колегия, седми състав, с която признал подсъдимия Р. за виновен в това, че: при условията на продължавано престъпление за периода 12.11.2011 год. – 29.01.2012 год. в гр.В.Т. и в с.Д., действайки при условията на опасен рецидив чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, извършил кражба на имущество от владението на различни лица на обща стойност 14 451,77 лева. На основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3, пр.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.54 вр.чл.58А, ал.1 НК го осъдил на 7 години и 2 месеца лишаване от свобода;

на 03.01.2012 год. в гр.В. противозаконно повредил чужди движими вещи на обща стойност 127,60 лева, собственост на [фирма] и на основание чл.216, ал.1 вр.чл.54 вр.чл.58, ал.1 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода.

Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия Р. едно общо наказание – най-тежкото от определените, 7 години и 2 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Предявените граждански искове за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на: 1 377,80 лева „..............В.к.” гр.Паз., 501,25 лева на [фирма] [населено място], 1 449 лева на ЕТ”С. С.-2000”гр.Д., 4 926,10 лева на ЕТ”ЛИК-К. Л.”гр.В., на [фирма] гр.В.т. 174,60 лева, на [фирма] гр.Д. 552,70 лева – със законните последици.

Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса и направените по делото разноски и се произнесъл по въпроса за веществените доказателства.

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Подсъдимият е заявил в съдебното заседание на 25.10.2012 год. при участието на служебен защитник, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е приел след задълбочен анализ и оценка на доказателствения материал, събран на досъдебното производство, че признанието за извършените кражби от 11 обекта на различни лица и повреждането на вещи в един обект се подкрепя изцяло. Въз основа на приетите за установени фактически положения е направил и правните изводи за наличието на обективните и субективните признаци на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.

В искането си осъденият твърди, че не е извършил кражбите сам, а са участвали и още други три лица. Такова възражение е направил и пред въззивния съд, който мотивирано е отказал да го приеме за основателно. Обвинителният акт се съставя от прокурора и се внася за разглеждане в съда тогава, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на конкретно обвинение по отношение на конкретно лице.

Съдът е констатирал, че събраният възможен и достатъчен по обем доказателствен материал не указва на други извършители, освен осъдения Р. и че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което го е признал за виновен и осъдил. Не поражда съмнение за фактическите изводи твърдението, че признанието е непълно заради опасение да не пострадат останалите лица, които са негови родственици.

Медицинското удостоверение от извършения му преглед съдържа данни за констатирани повърхностни наранявания в областта на главата и възможност да бъдат получени при задържането му, когато се е опитал да избяга и е оказал съпротива, наложило употреба на помощни средства, а не за упражнено насилие по време на досъдебното производство, проведено с участието на защитник.

Очевидно новата позиция на осъдения е оправдана с очакванията за по-ниско наказание при осъждане в съучастие с други лица, прикрити от него до момента на осъждане в първоинстанционния съд по съображения да не бъдат бити в полицията, с очаквания те да признаят и с очакване наказанието да е „разделено на четири”.

Това, обаче, са предположения, които не дават основание за извод, че при оценката на доказателствения материал по повод обвинението инстанциите по същество са допуснали нарушение, след като са спазени процесуалните изисквания по чл.14, чл.107 и чл.305, ал.3 НПК.

Няма основание и за намаляване размера на наказанието, определен законосъобразно при предпоставките по чл.54 вр.чл.58А, ал.1 НК. Въззивният съд правилно е възприел оценката на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства. Подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност предвид данните за многобройните осъждания за извършени престъпления против собствеността /извън тези от значение за квалификацията като опасен рецидив/. Наложените наказания лишаване от свобода и нееднократното ефективно изтърпяване не е допринесло за промяна в поведението му към спазване на правилата на обществото и законите в страната. Висока е и обществената опасност на извършеното предвид продължителността, броя на деянията, стойността на откраднатото имущество. Увеличаването на броя на квалифициращите обстоятелства, включително престъпна дейност при условията на предварителен сговор или съучастие поначало не може да се отрази в положителен смисъл, каквито са предположенията на осъдения. Наказанието в определения размер, намален с една трета, съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което е справедливо.

С оглед на изложеното искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. С. Р. за възобновяване на въззивно нохд № 652/2012 год. на Великотърновския окръжен съд и отмяна на решението от 16.01.2013 год.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/