Legislator Rechtsprechung & Gesetzgebung
VKS-EFC4CE0AB6B0B0C7C2258AF2003F0D01 KI-generiert

Supreme Court dismisses appeal against liability for pedestrian injury on damaged sidewalk, rejecting contributory negligence claim.

Geschäftsnummer VKS-EFC4CE0AB6B0B0C7C2258AF2003F0D01
Gericht / Behörde
Rechtsordnung Bulgarien (BG)
Entscheiddatum
Ausgang Abgewiesen (Dismissed)

Legislator-Zusammenfassung

KI-generiert

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the appeal against a lower court ruling that held the municipality liable for a pedestrian's injury on a damaged sidewalk. The appellant argued the victim's pre-existing health issues and movement contributed to the harm, but the court found no causal link since the pedestrian used a designated path. The court ruled that walking on a visibly damaged sidewalk does not constitute contributory negligence unless the danger was signaled, thus upholding the municipality's full liability.

Legislator-Regeste

KI-generiert

Art. 49 ZZD; Art. 51, para. 2 ZZD; Art. 280, para. 1, sec. 3 CPC; Art. 78, para. 3 CPC; Art. 38, para. 1, sec. 2 ZAdv; Art. 7, para. 2, sec. 4 of the 2004 Lawyers' Remuneration Order; Art. 9, para. 3 of the 2004 Lawyers' Remuneration Order: Contributory negligence requires a wrongful act creating or increasing harm; using a designated path on a visibly damaged sidewalk without warning signs does not constitute such conduct.

Schlagwörter

KI-generiert
contributory negligence pedestrian injury municipal liability damaged sidewalk causal link public road safety supreme court appeal unfallkausale Körperschädigung

Zitierte Gesetzesbestimmungen

KI-generiert
Art. 49 ZZD
Art. 51, para. 2 ZZD
Art. 280, para. 1, sec. 3 CPC
Art. 78, para. 3 CPC
Art. 38, para. 1, sec. 2 ZAdv
Art. 7, para. 2, sec. 4 of the 2004 Lawyers' Remuneration Order
Art. 9, para. 3 of the 2004 Lawyers' Remuneration Order

Zitierte Rechtsprechung

KI-generiert
PPVS No. 7/1963
TR No. 1/2015
TR No. 1/2022
KI-generiert

Fragen Sie sich, wie dieser Entscheid auf Ihren Fall anwendbar ist?

Prüfen Sie diesen Entscheid zusammen mit Bundesrecht, kantonalen Erlassen, Kommentaren und Folgeentscheiden in Legislator AI.

Fall in Legislator öffnen →

Volltext

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1588

София 02.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 408/2023 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Перник, представлявана от Кмета на общината Ст. В., чрез адв. А. А., срещу въззивно решение № 1259 от 25.10.2022 г. по в.гр.д. № 1005/2022 г. на Апелативен съд - С.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не взел предвид, че преди инцидента ищецът е имал здравословни проблеми, които са в причинна връзка с увреждането и са допринесли за настъпване на вредоносния резултат.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: При претърпяно увреждане от пешеходец в резултат на предприето придвижване в участък от общински път, който видимо не е бил в добро състояние, следва ли да се приеме, че отговорността за настъпване на вредоносния резултат е единствено на общината - собственик на пътя, и че пешеходецът няма никакъв принос, след като грижата за собственото здраве, която трябва да се прояви и от най- невнимателния човек, е да се съобрази с характеристиката на пътния участък, по който се придвижва.

В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Р. Д. А. е изразил становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество - че решението е правилно и законосъобразно и не страда от пороци, налагащи касирането му.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 35 от 31.01.2022 г. по гр.д. № 467/2021 г. на Окръжен съд - Перник, с което [община] е осъдена да заплати на Р. Д. А. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 4 338.35 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на увреждане, настъпило на 12.05.2021 г. при движение по огъната и неравна тротоарна настилка на [улица]в отсечката между [улица]и [улица]в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото увреждане, ведно със законната лихва върху нея от 12.05.2021 г. до окончателното й изплащане.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на посочената дата ищецът е вървял по тротоара на [улица]в посочения участък. Тротоарът е бил в изключително лошо състояние, силно увреден, с разбити, разместени, стърчащи и изпочупени тротоарни плочи. Ищецът се спънал и паднал, в резултат на което получил счупване на дясна бедрена кост в горния й край в областта на шийката, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник.

За лечение на счупването е постъпил в болнично заведение, където е претърпял оперативна интервенция, изразяваща се в тотална смяна на тазобедрената става. Възстановителният период е бил около 6 месеца, през който ищецът, особено в първите три месеца, се е нуждаел и е бил зависим от чужда помощ за обслужване на елементарни битови нужди.

Претърпял е болки и страдания, които са били особено силни в първите два месеца. Вследствие на инцидента е получил и остро стресово разстройство - стресова реакция с тревожно-фобийна симптоматика, а като резултат от продължителното лечение и рехабилитация е получил и соматоформна вегетативна лабилност - колебание в стойностите на кръвното налягане, на кръвната захар, безсъние, епизодична тревожност, напрежение, изтръпване.

Налице са и увреждания, които трайно или до живот ще съпътстват ищеца- оперативен белег по външната страна на дясна тазобедрена става и силно ограничени и болезнени движения на същата с функционален дефицит от 50 %, както и ограничен обем на движение на лявата тазобедрена става и двете коленни стави. Съобразявайки тези обстоятелства, както и възрастта на ищеца към момента на увреждането / 63 години/, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за действителното претърпените болки и страдания е в размер на 50 000 лв., но доколкото ищецът претендира частично сумата от 26 000 лв., претенцията му следва да бъде уважена до претендирания размер.

Въззивният съд е обсъдил и наведеното от ответника възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият отпреди увреждането е имал нарушения в двигателните функции на тялото и крайниците, и не е проявил необходимото внимание при движението си по видимо повредения тротоар. Намерил е същото за неоснователно, като е посочил, че ищецът се е движил на разрешено и предназначено за пешеходци място, и неговото поведение не е в причинна връзка с настъпилото увреждане.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изведения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, тъй като същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както в задължителната, така и в каузалната практика на ВКС е изяснено, че принос на увредения по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е налице, когато със свое противоправно поведение той е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или за увеличаване на техния обем. Съпричиняването може да се изразява и в поемане на предвидим и очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В този смисъл е приетото в т.7 от ППВС № 7/1963 г.; т.7 от ТР № 1/2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС; ТР № 1/2022 г. по тълк.д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд се е съобразил с тази задължителна съдебна практика. Движението по тротоар на пешеходци не може да се окачестви като противоправно, защото основното предназначение на тротоара е именно да служи за движение на всички пешеходци, включително такива със затруднения в походката поради възраст, заболяване и пр. Не е противоправно и не може да се третира като поемане на предвидим и очакван риск или неговото игнориране движението по тротоар, който е във видимо недобро състояние. Доколкото по делото не е установено участъкът от тротоара, на който е настъпила злополуката, да е бил сигнализиран като опасен за движение на пешеходци, не може да се поддържа, както е приел и въззивният съд, че ищецът е пренебрегнал основни правила за собствената си безопасност, като се е движил по него.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв на адв. В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 2047 лв., определено по реда на чл. 7, ал.2, т.4 във вр. с чл. 9, ал.3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната от него безплатна адвокатска помощ за изготвяне на отговор на касационната жалба.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1259 от 25.10.2022 г. по в.гр.д. № 1005/2022 г. на Апелативен съд - С..

ОСЪЖДА [община] да заплати на адв. В. М. на основание чл. 78, ал.3 ГПК във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 2 047 лв./ две хиляди четиридесет и седем лв./.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: