Supreme Court allows appeal dismissing dismissal for redundancy where no written notice was given.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court allowed the cassation appeal regarding the admissibility of the appeal, but dismissed the substantive claim that the dismissal for redundancy was unlawful. The court held that while written notice is required for potential damages under Article 220 of the Labor Code, its absence does not render the termination itself illegal under Article 328. Consequently, the appeal was admitted for further review on procedural grounds, but the core argument regarding the legality of the dismissal based on redundancy was rejected as unsupported by law.
Legislator-Regeste
KI-generiertArt. 328, para. 1 of the Labor Code; Art. 220, para. 1 of the Labor Code: The absence of written notice for dismissal due to redundancy does not render the termination unlawful but may create liability for damages.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertZitierte Rechtsprechung
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1113
гр. София, 28.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3244 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Й. против решение № 2122/31.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 15909/2016 г. от ІІ-д състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е потвърдил решение на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно
Основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или дори увеличаване общия брой на работниците.
Прието е, че реално е съкращаването на щата и когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите й функции - когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности, както и че съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в едно при премахване на щатни бройки.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла начл.328 ал.1 , т.2 от КТ е налице и в случаите на т. нар. " трансформиране“ на длъжностите, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание - нова не по наименование, а по трудови функции, или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции.Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа.
В случая, съдът е приел, че с оглед представените по делото длъжностни характеристики за длъжността “управител“ в щатното разписане в сила от 01.01.2015г. и длъжността „администратор-организатор“ включена в щатното разписание от 27.04.2016г., част трудовите функции на съкратената длъжност са преминали към друга длъжност “администратор –организатор“, поради което съдът е приел, че с новото щатно разписание е закрита единствената щатна бройка за длъжността "управител“, а при съкращаване на единствена щатна бройка работодателят няма задължение да извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ.
Във връзка с позоваването на предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предложение първо от КТ, във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ, съдът е приел, че с тази закрила се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация и само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната секция, учредена към съответното поделение - самостоятелен работодател.
В случая въззивният съд е приел, с оглед приетия по делото като доказателство Правилник за устройството и дейността на СУ“С. К. О.“, че Творчески дом на СУ“Кл.О.“ не е самостоятелно юридическо лице, нито пък структура от СУ“ СВ.Кл.О.“, която да поделения или обособено образуваниие наемащо самостоятелно работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, поради което и ищеца не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК относно допустимостта на обжалването, без да се сочи в коя от хипотезите попада произнасянето на съда.
Първият правен въпрос е относно възможността да се прекрати трудово правоотношение поради съкращаване в щата, без на работника да е връчено предизвестие по чл.326 КТ и доколко тази липса се отразява на законосъобразността на прекратяването на правоотношението.
На първо място, по този въпрос липсва произнасяне от страна на въззивния съд, а относно неговото процесуално задължение за произнасяне, доколкото той е въведен в спора още с исковата молба, процесуалноправен въпрос не се сочи от страна на касатора. За пълнота обаче, следва да се посочи, че работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие, при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ , след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред.
Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ .Невръчването на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ и като процедурно условие писменото предизвестие няма значение за законосъобразността на уволненията по чл. 328, ал. 1 КТ , но има значение за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ .Липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави по чл. 328, ал. 1 КТ .
Работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие, при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ , след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред. Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ .
Невръчването на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл. 328, ал. 1 КТ и като процедурно условие писменото предизвестие няма значение за законосъобразността на уволненията по чл. 328, ал. 1 КТ , но има значение за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ . Липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави по чл. 328, ал. 1 КТ . В тази насока е налице задължителна съдебна практика, обективирана в реш. № 94/1.07.13 по г. д. № 1301/12, III ГО на ВКС, реш. № 379/15.10.12 по г. д. № 944/11, IV ГО на ВКС, реш. № 873/18.01.11 по г. д. № 1757/09, IV ГО на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Тази задължителна съдебна практика, касаеща правния въпрос, поставен от касатора, е съобразена в крайния извод на съда по отношение на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение и не е налице соченото касационно основание.
Втория правен въпрос е относно наличие на злоупотреба с право и с принципа за добросъвестност по чл.8, ал.1 КТ, като в изложението на касационните основания подробно са изложени доводи за неправилност на решението в тази част. Действително, този довод относно незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение е наведен още с исковата молба и по него е дължал произнасяне първоинстанционния съд, както и въззивният, доколкото същото оплакване се прави и с въззивната жалба. Произнасяне по него липсва от страна на въззивния съд. В изложението се посочва процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на въззивният съд да се признесе по всички доводи на страните, в т.ч. и по направеното с въззивната жалба възражение за злоупотреба с право по чл.8 КТ, при прекратяването на трудовото правоотношение. По този правен въпрос, касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Във връзка с правния въпрос относно закрилата по чл.333, ал.3 КТ, по който съдът се е произнесъл, се твърди, че е налице противоречива практика относно приложението на тази разпоредба, но в тази насока е налице задължителна практика на ВКС, обобщена с тълкувателно решение № 9/2014 г. по т.д.№9/2013 г. на ОСГК на ВКС, съобразена от въззивния съд, поради което не е налице противоречива практика на съдилищата /въпреки различната формулировка, дадена от касатора/, оттам и не е налице касационното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2122/31.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 15909/2016 г. от ІІ-д състав на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.