Court allows appeal on co-ownership assembly rules and power of attorney validity under Bulgarian Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 695

София, 17.12.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 5237 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. В. В., П. И. В., М. Н. В. и В. Н. В. срещу въззивно решение № 762 от 22.05.2014 по гр.д. № 757 /2014 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение № 730 от 18.02.2014 г. по гр.д. № 14091 / 2012 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на В. срещу етажната собственост на жилищна сграда в [населено място], [улица] (нататък и ЕС ) за отмяна на решения, взети на общо събрание (нататък и ОС ) на ЕС на сградата на 03.09.2012 г., по т.3 – приемане на правилник на вътрешния ред и по т.5а – отстраняване на метална врата в прохода на собствеността, обективирани в протокол от 03.09.2012 г. на основание чл.40 З..

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Насрещната страна не е подала писмен отговор.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по неоценяеми искове.

В. съд е приел следното : По решението по т.3 за приемане на правилник на вътрешния ред : доводите за провеждане на събранието при липса на кворум и на мнозинство са неоснователни. Съгласно двата представени протокола са присъствали собствениците на 100 процента от идеалните части от общите части на ЕС, квотите не са спорни. Събранието е напуснато от Н. В. и П. В., които заедно притежават 6.31 % ид.ч., следователно ОС е било проведено при кворум 93.69 % ид.ч., което е далеч над предвидения в чл.15,ал.1 от закона минимум от 67 %. Затова възражението за липса на кворум е неоснователно. Без значение е и дали К. Д. е гласувал („за” или „против”), както е отбелязано в един от двата протокола, т.к. решението е взето с мнозинство 77.885 % от представените ид.ч., което е повече от половината (47 %) от представените общо (93.69 %) ид.ч. от общите части на ЕС съгласно чл.17,ал.3 вр. ал.2 от закона. Поради това не следва да се обсъжда дали отразеното в единия от двата протокола гласуване „за” от К. Г. се е отразило на законосъобразността на решението.

По решението по т..5а за отстраняване на метална врата в прохода на собствеността. Доводите за незаконосъобразност са неоснователни: Парцелът, върху който е построена сградата, е в режим на обща част на ЕС. Въззиваемите – ищци не са установили пълно и главно, че частта от дворното място, в което е построена сградата, до която води проходът с вратата, определена за премахване, е предназначена с решение на ОС да обслужва само собствените им обекти - следователно всички собственици следва да участват във вземането на решението относно наличието или не на металната врата, включително и Ю. П., който е собственик на обект в сградата, съответно (по силата) на право на строеж за изграждане на същия и може да ползва дворното място, доколкото е необходимо за упражняването на правата му, независимо дали това е записано или не в нотариалния му акт. Пълномощното, представено от П. К. в полза на баща и С. К., е с нотариална заверка на подписа от 02.11.2007 г., то е с универсален характер във връзка със защитата на правото и на собственост върху имота – следователно пълномощникът С. К. е разполагал с правата да гласува от нейно име на процесното ОС на 03.09.2012 г.

Жалбоподателят извежда следните материалноправни въпроси:

1. Може ли собственик на обект в ЕС, който няма право на собственост върху ид.ч. от дворното място, да го ползва извън границите на нужната му площ за достъп и ще има ли право да гласува на ОС по въпроси, които касаят тази земя.

Този въпрос не е обуславящ, доколкото не е прието това, а противоположното – общата част с вратата не е предназначена с решение на ОС да обслужва само собствените на една част от съсобствениците (ищците) обекти, следователно обслужва всички обекти и собственик на жилище, построено по силата на учредено право на строеж, който не притежава идеална част от дворното място, може да ползва дворното място, доколкото е необходимо за упражняването на правата му, затова и има право да .взема решение относно общата част, която осигурява достъп до двора.

Т.е. в границите на необходимото му за упражняването на правото му на строеж е да ползва прилежащите на сградата площи, до които се достига чрез вратата в двора.

2. Не следва ли правилникът за вътрешния ред да бъде приет с мнозинство повече от 50 % от идеалните части от общите части на сградата.

В. съд не е установил да е взето решение по чл.17,ал.7 от закона и е приел, че се прилага чл.17,ал.3 от закона, но че решението е взето с мнозинство повече от 50 % от идеалните части от общите части на сградата, поради което въпросът не е обуславящ.

3. Упълномощаването за участие при вземане на решения от компетенциите на ОС на ЕС по чл.14,ал.3 вр. чл.5 З. не изисква ли изрично упълномощаване.

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът за представителството на собственик (по чл.5,ал.1) е обуславящ.

Т.к. З. е в сила от 2009 г. и на настоящия състав не е известно изведеният въпрос да е разрешен с решение по чл.290 ГПК, то той е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и по него следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Н. В. В., П. И. В., М. Н. В. и В. Н. В. следва да заплатят на ВКС 160 лева държавна такса за разглеждане на касационните им жалба (по 40 лева всеки.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 762 от 22.05.2014 по гр.д. № 757 /2014 г. на Варненския окръжен съд, г.о..

Указва и дава възможност на Н. В. В., П. И. В., М. Н. В. и В. Н. В. в едноседмичен срок от съобщение да представят доказателства по делото, че са платили по сметка на ВКС 160 (сто и шестдесет) лева държавна такса за разглеждане на касационната им жалба.

След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2