Supreme Court dismisses appeal on property ownership restoration due to lack of identity between old and new plots.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by T.H.T. and T.H.T. against the appellate court's decision to reject their claim for property ownership restoration. The appellants argued that the restored plot did not match the original property held by the deceased, citing contradictions with Supreme Court precedents and unexercised indirect control over a notarial act. The court ruled that the lack of identity was only one of several factors considered by the lower courts and that the appeal failed to demonstrate a genuine contradiction with established case law regarding the specific conditions for ownership acquisition under the relevant land laws.
Legislator-Regeste
KI-generiertArt. 108 of the Civil Procedure Code; Art. 280, para. 1 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal is inadmissible if the lower court's decision does not contradict established Supreme Court practice on the specific legal issues presented, and the lack of identity between properties is not the sole decisive ground for rejecting the claim.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertZitierte Rechtsprechung
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
Р Е Ш Е Н И Е
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№650
гр.София, 21.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България ,
Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 283/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. Х. Т. и Т. Х. Т. са подали касационна жалба вх. № 1* от 18.01.2010 год. срещу въззивното решение № 1* от 10.12.2009 год. по в.гр.дело № 1705/2009 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, пети състав, с което е оставено в сила решение № 2* от 08.07.2009 год. по гр.дело № 4702/2008 год. на Варненския районен съд, седми състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу К. М. К. и Р. Т. К. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот, представляващ ПИ № 5* по ПНИ на м.”Л”, землището на с. З., с площ 600 кв.м., при граници: ПИ № 9* и ПИ № 567 въз основа на решение № 23 от 10.12.1992 год. на ПК В. по заявление № 6* от 14.02.1992 год. на Т. Х. Т. в полза на наследниците на Х. Т. П.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 121 от 20.07.2001 год. по гр.дело № 1316/2000 год. ІV г.о., решение № 1* от 01.10.2007 год. по гр.дело № 1107/2006 год. V г.о. и решение № 1* от 20.07.1999 год. по гр.дело № 1962/1998 год. ІV г.о.; неупражнен косвен съдебен контрол за законосъобразност на констативния нотариален акт № 63, т. ХХХVІІІ, нот.дело № 17522/1994 год.; в/ служебно произнасяне по въпроса за идентичността на възстановения с решението на поземлената комисия имот с притежавания от наследодателя на ищците/сега касатори/ имот преди кооперирането; г/ противоречие с решение № 13 от 14.11.2000 год. на Конституционния съд на РБ по к.д. № 11/2000 год. по въпроса за давността.
Ответниците по касация К. М. К. и Р. Т. К. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че липсва първата предпоставка за уважаване на иска, тъй като не е установена идентичността на притежавания от Х. Т. П. /наследодател на ищците-касатори/ до кооперирането през 1958 год. и възстановен с решение № 23/10.12.1992 год. на ПК В. имот-от една страна, с посочения по ПКП стар имот № 60, респ. новообразувания/процесния/ имот № 205 от ПНИ-от друга, доколкото липсва КП на местността „О” от периода до кооперирането. До това заключение съдът е достигнал въз основа на експертизата, и най-вече на устните разяснения на вещото лице инж. В в заседанието на първата инстанция на 09.06.2009 год.
Независимо от това, въззивният съд е разгледал и намерил за основателно и възражението на ответниците, че в тяхна полза надлежно е било учредено право на ползване върху спорния имот, в който още към 1985 год. е съществувала сграда с площ 12.3 кв.м.-масивна, тухлена, с бетонови основи и покривна бетонова плоча; електрифицирана и обзаведена с метална мивка, маса, легло и печка. Прието е, че ответниците са закупили през 1994 год. по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ ползвания от тях имот, с което правото на ползване е било трансформирано в право на собственост. Този извод въззивният съд е направил, при условие, че все пак съществува идентичност на стар имот № 60 от ПКП с имота по договора от 18.12.1939 год. и възстановения с решение № 23 от 10.12.1992 год. на ПК В. имот, доколкото в разписния лист на ПКП стар имот № 60 е записан на наследниците на Х. Т. П.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Приетата липса на идентичност на притежавания от наследодателя на ищците/касатори/ и възстановен с решение № 23/10.12.1992 год. на ПК- В. имот с посочения по ПКП стар имот № 60, респ. спорния имот № 205 от ПНИ, не е единствен, и то решаващ мотив на окръжния съд за неоснователност на ревандикационната претенция, за да се изследват предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК с оглед твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд. Както се посочи, въззивният съд е преценявал отделно и намерил за основателно и възражението на ответниците, че надлежно предоставеното им право на ползване се е трансформирало в право на собственост. Вярно е, че този извод е направен при хипотетично според въззивния съд наличие на идентичност на стар имот № 60 от ПКП с този по договора от 18.12.1939 год. и с възстановения с решение № 23/10.12.1992 год. имот. Определящ за изхода на ревандикационния спор обаче в такъв случай ще е отговорът на въпроса дали ответниците са придобили имота по силата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, и в частност налице ли са били предпоставките, с които законът свързва придобиването на собствеността – надлежно предоставено право на ползване върху земята, построяване на сграда върху нея до 01.03.1991 год. и заплащане стойността на земята на собственика чрез общината.
В този смисъл, липсва противоречие на въззивното решение с представените с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решения на Върховния касационен съд. Решение № 121 от 20.07.2001 год. по гр.дело № 1316/2000 год. ІV г.о. има предвид хипотеза, при която приложение намира чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и подчертава, че продадените или предоставени от ТКЗС земеделски земи на трети лица се считат възстановени от момента на влизане в сила на решението на поземлената комисия, макар то да е предхождало влизане в сила разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ.
Решение № 1* от 01.10.2007 год. по гр.дело № 1107/2006 год. V г.о. се отнася до едноетажна барака /дървена постройка/, без електрификация, водозахранване и без сервизно помещение, т.е. очевидна е разликата с постройката, описана във въззивното решение.
Не е относимо към настоящия казус и решение № 1* от 20.07.1999 год. по гр.дело № 1962/1998 год. ІV г.о., което е посветено на действието на разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. Посочено е, че при наличие на предвидените в нея предпоставки се възстановява собствеността върху земеделските земи без да е необходимо да се обявява с иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ недействителност на договор, който по изрично разпореждане на закона не може да доведе до прехвърляне на правото на собственост.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 10.12.2009 год. по в.гр.дело № 1705/2009 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, пети състав по жалба вх. № 1* от 18.01.2010 год. на Т. Х. Т. и Т. Х. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/