Court allows cassation appeal regarding negative possessory claim admissibility in agricultural restitution cases.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court allowed the cassation appeal against the appellate court's dismissal of the plaintiff's claim. The plaintiff sought to convert a property restitution claim into a negative possessory claim, arguing the original claim was inadmissible. The appellate court rejected this conversion, holding the administrative restitution procedure was incomplete and the plaintiff was not yet legitimized as an owner. The Supreme Court ruled that the question of admissibility for the negative possessory claim is relevant to the case's admissibility and must be examined sua sponte.
Legislator-Regeste
KI-generiertArt. 288 of the Civil Procedure Code; Art. 108 of the Land Code; The court must sua sponte examine the admissibility of a negative possessory claim when the plaintiff attempts to convert a property restitution claim, as the issue directly concerns the admissibility of the judicial decision.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertZitierte Rechtsprechung
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 954
София, 20.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 294 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. И. против решение № 1130 от 27.09.2010г. по гр.д.№ 1319/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1555 от 04.05.2010г. по гр.д.№ 9932/2007г. Варненски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 108 от ЗС да се признае за установено и да се осъди ответникът Г. С. Г. да предаде на ищеца владението върху ПИ № 190 по ПНО на селищно образование “В.” [населено място] с площ 798 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на процесуалните правила, защото не е прието, че е предявен отрицателен установителен иск, какъвто иск би бил допустим
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани въпроси, свързани с допустимостта на отрицателен установителен иск в хипотезите на земеделска реституция и възможността от преминаване от осъдителен иск за собственост към отрицателен установителен иск.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не е формулиран ясно правен въпрос, който да е относим към спора. По същество оспорват жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид, че с определение по ч. гр.д.№ 275/2009г.на І гр.о. на ВКС е прието, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС е допустим, но въпрос по същество е дали за ищците е приключила административната процедура за възстановяване на имота и дали ищеца може да се легитимира като собственик.
Подадена е на 10.11.2008г от ищците молба. / на л. 58 от делото на РС/ за изменение на иска в хода на първоинстанционното производство, като се преминава от иск по чл. 108 от ЗС в отрицателен установителен иск, но въззивният съд с определение № 15591/11.11.2008г. се е позовал на нормата на чл. 214 от ГПК и е приел, че с тази молба се предявява нов иск, защото се изменя и обстоятелствената част и петитума и е оставил искането без уважение.
По същество по делото е установено, че с решение от 24.06.2005г. по гр.д.№ 736/2005г. на В. е уважен иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, като му е признато, като наследник на И. И. М. правото на възстановяване на собствеността върху нива от 2 дка в м. “Кара али” в кв. В.. Въз основа на това решение е издадено решение № 1284 от 12.10..2005г., с което е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници върху имот № 452 по плана на селищното образование. В това решение изрично е отразено, че правото на собственост ще се възстанови за имота, попадащ в терен по пар 4 по реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. На ответника е предоставено право на ползване през 1985г. Той не е построил сграда в имота, но му е признато правото да изкупи терена на основание пар.4а, ал.5 от ЗСПЗЗ с влязло в сила решение по адм.д.№ 2045/2002г. на Варненски окръжен съд, като е прието, че процесния имот не е заявен за възстановяване и поради това има общински характер. Искът по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ е предявен след това от ищеца. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на претендирания имот, тъй като не е приключила процедурата по възстановяване правото на собственост за него.
Поставеният въпрос за допустимостта от предявяване на отрицателен установителен иск и на изменението на иска чрез преминаване от осъдителен иск за собственост към отрицателен установителен иск е относим към допустимостта на съдебното решение. За нея съдът следи и служебно, съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК, поради което обжалваното решение следва да се допуска до касационен контрол
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1130 от 27.09.2010г. по гр.д.№ 1319/2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. И. И..
Указва на касатора да внесе държавна такса за касационното разглеждане на делото в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС в размер на 59,71 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жаба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: