Legislator Rechtsprechung & Gesetzgebung
VKS-E00C5E2EB0BBA39AC2257FA2002C18CC KI-generiert

Supreme Court allows lawyer fees and interest against firm for breach of legal services contract under Bulgarian law.

Geschäftsnummer VKS-E00C5E2EB0BBA39AC2257FA2002C18CC
Gericht / Behörde
Rechtsordnung Bulgarien (BG)
Entscheiddatum
Ausgang Gutgeheissen (Allowed)

Legislator-Zusammenfassung

KI-generiert

The Supreme Court of Bulgaria overturned the appellate court's decision to dismiss the lawyer's claim against a law firm. The court found that the lawyer's request for unpaid fees and specific interest periods was substantiated by the contract terms and the client's demand for payment. Consequently, the firm was ordered to pay the outstanding fees, accrued interest, and court costs.

Legislator-Regeste

KI-generiert

Art. 79, para. 1 ZD; Art. 86, para. 1 ZD; Art. 286 ZD; Art. 69, para. 1 ZD; Art. 84, para. 2 ZD: A contract for legal services binds both parties to perform obligations in good faith, and a creditor may demand immediate performance upon demand, making subsequent delay interest claimable.

Schlagwörter

KI-generiert
legal services contract lawyer fees claim delay interest good faith performance contractual obligation breach of contract court costs allocation Entschädigung des Rechtsanwalts

Zitierte Gesetzesbestimmungen

KI-generiert
Art. 79, para. 1 ZD
Art. 86, para. 1 ZD
Art. 286 ZD
Art. 69, para. 1 ZD
Art. 84, para. 2 ZD

Zitierte Rechtsprechung

KI-generiert
VKC, No. 137/25.06.2010
VKC, No. 224/11.07.2011
VKC, No. 495/25.06.2010
VKC, No. 482/13.12.2011
KI-generiert

Fragen Sie sich, wie dieser Entscheid auf Ihren Fall anwendbar ist?

Prüfen Sie diesen Entscheid zusammen mit Bundesrecht, kantonalen Erlassen, Kommentaren und Folgeentscheiden in Legislator AI.

Fall in Legislator öffnen →

Volltext

Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

гр.София, 27.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Аврора Караджова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 5964 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Ф. К., чрез адвокат Е. П. от САК срещу решение № 5878 от 10.08.2015 г. по в. гр.д. № 12881/2014 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № І-45-60/22.04.2014 г. по гр.д. № 2415/2013 г. на Софийски районен съд, 45 състав, за отхвърляне на исковете против [фирма], за сумата от 24 600 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 27.02.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, както и сумата от 7630,22 лева лихви за забава върху главницата за периода от 21.01.2010 г. до 21.01.2013 г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

С определение № 5878 от 10.08.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 12881/2014 г. на Софийски градски съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за обвързващата сила на договорите и дължимостта на адвокатското възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, съобразно правилото на чл.286 ЗЗД, във вр. с чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата.

По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване е дадено разрешение със задължителна за съдилищата практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 137/25.06.2010 г. по т.д. № 888/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 224/11.07.2011 г. по гр.д. № 371/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 495/25.06.10 г. по гр.д. № 1669/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 482/13.12.2011 г. по гр.д. № 486/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по чл.290 ГПК, според която сключеният в границите на чл.9 ЗЗД договор обвързва страните със силата закон, съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД, която обвързаност се разпростира и върху измененията на договора, когато това е станало по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона (чл.20а, ал.2 ЗЗД). Както първоначално сключения договор така измененията и допълненията към него изискват всяка от страните да изпълнява поетите задължения точно и добросъвестно, съгласно чл.63, ал.1 ЗЗД, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин, а виновното неизпълнение на задълженията е основание за носене на договорна отговорност.

С оглед предмета на договора за правна помощ и съдействие се приема, че отношенията между адвокат и клиент са такива по договор за поръчка, с който довереникът се задължава да извърши възложените му от доверителя правни действия с грижата на добър стопанин. Съгласно разпоредбата на чл.286 ЗЗД, при договора за поръчка доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено, но в практиката на ВКС е застъпено становището, че възнаграждение за процесуално представителство на адвокат се дължи винаги, тъй като дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд - чл.36, ал.1 ЗА. При липсата на изявление за оттегляне на поръчката или за разваляне на договора поради неточното му изпълнение, когато доверителят по договора за правна помощ и съдействие умре или юридическото лице престане да съществува, действието на договора се прекратява - чл.287 ЗЗД, но и в този случай уговореното възнаграждение за извършената адвокатска услуга до прекратяването се дължи от наследниците на доверителя, респективно от неговите правоприемници.

Настоящият състав споделя така установената практика на ВКС, с оглед на което приема, че неправилно въззивният съд е тълкувал материалния закон и настъпилото правоприемство по силата на чл.3, ал.4, във вр. с ал.3 на ПМС № 121/2008 г. Договорът за правна помощ и съдействие № 0745374 от 27.02.2008 г. е сключен от представляващия Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки към министъра на икономиката и енергетиката със С. Ф. К., на когото е било възложено изготвяне на касационна жалба против решението по гр.д. № 1917/2007 г. на САС, ГК, І състав срещу възнаграждение от 24 600 лева. В изпълнение на своите задължения, ищецът е изготвил касационна жалба, която е била уважена и сумата за адвокатско възнаграждение е била присъдена в полза на доверителя му с решение № 223 от 10.09.2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Следователно, довереникът е изправна страна по материалното правоотношение, която има ликвидно и изискуемо вземане, което не е погасено чрез плащане и е предмет на настоящия спор.

Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. Въззивният съд е постановил, че адвокатското възнаграждение не се дължи от ответното дружество в нарушение на материалния закон. Според чл.2, ал.4 от ПМС № 121 от 02.06.2008 г. (ДВ, бр.53 от 10.06.2008 г.), неуредените до приключването на ликвидацията на закрития институт задължения и вземания се поемат от Министерството на икономиката и енергетиката, а съгласно изричната разпоредба на чл.3, ал.4 от същото ПМС № 121/2008 г., правата и задълженията по вече сключените договори, във връзка с дейността на Н.

се поемат от дружеството по ал.3. Вземането на ищеца за възнаграждение по договора от 27.02.2008 г., което не е било изплатено до приключване на ликвидацията според чл.2, ал.4 от ПМС № 121 от 02.06.2008 г. се поема от министерството, но само до създаването на [фирма], когато правата и задълженията по вече сключения договор се поемат от новоучреденото дружество.

Изводите на съда в обжалваното решение, че не се доказва ответникът да е правоприемник на закрития Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки след като договорът за правна защита и съдействие не е свързан пряко с предмета на дейност, а задължението не е включено в баланса на новото дружество, не намират опора в закона.

Всяка от страните по сключения договор може да бъде заменена по взаимно съгласие или заместена в материалното правоотношение на основания, предвидени в закона. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че по силата на закона правата и задълженията по сключения договор за правна помощ и съдействие от 27.02.2008 г.

се поемат от новоучреденото [фирма], поради което предявеният иск на довереника за неизплатеното адвокатско възнаграждение срещу този ответник е основателен.

По отношение на претенцията за лихви за забавата от 21.01.2010 г. до 20.01.2013 г. /съгласно уточнението с въззивната жалба/ решението на въззивния съд също е неправилно и следва да се отмени. Вземането за адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ и защита между адвоката и клиента не е обвързано със срок, поради което ако не е уговорено друго кредиторът може да иска изпълнението му веднага (чл.69, ал.1 ЗЗД). В този случай, поканата прави задължението изискуемо, но и поставя длъжника в забава - чл. 84, ал.2 ЗЗД и след като доверителят - ответник по делото, е бил поканен да плати уговореното възнаграждение още на 28.11.2008 г., претенцията на ищеца за лихви от 21.01.2010 г. до 21.01.2013 г. също е основателна и следва да се уважи.

Разноски по делото са поискани от касатора С. Ф. К. за сумата от 645 лева – внесена държавна такса и 2100 лева, които са платени като адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.09.2015 г., съобразно представения списък по чл.80 ГПК, които с оглед изхода на делото следва да се присъдят.

Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно дадените разяснения в т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на делото, която произтича от конкретната преценка на фактическите обстоятелства. При преценка на изложените съображения и даденото разрешение с оглед особеностите на случая не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване процесуалните права на касатора и размера на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Отделно от изложеното, след като ответната страна е изплатила възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1800 лева с ДДС, следва да се приеме, че тя също е приела, с оглед сложността на спора, че справедливото възнаграждение за адвокатската услуга е над определения минимален размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 5878 от 10.08.2015 г. по в. гр.д. № 12881/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав и вместо това:

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Ф. К., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Е. П. от САК, на основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.286 ЗЗД, сумата от 24 600 (двадесет и четири хиляди и шестстотин) лева, неизплатено възнаграждение за адвокатска услуга по договор за правна помощ и съдействие № 0745374 от 27.02.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата, както и сумата от 7630,22 (седем хиляди шестстотин и тридесет лева, двадесет и две стотинки) лева лихви за забава върху главницата за периода от 21.01.2010 г. до 20.01.2013 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Ф. К., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Е. П. от САК, разноски пред настоящата инстанция в размер на 2745 (две хиляди седемстотин четиридесет и пет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.