Supreme Court dismisses appeal for lack of admissibility due to incorrect legal qualification of the plaintiff's claim.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by A.S.D. against the Second Instance Court's decision. The plaintiff argued that the lower courts incorrectly qualified their claim under Article 59 of the ZGD instead of Article 30 of the ZS, citing a lack of written request for the specific legal issue. The court ruled that the appeal was inadmissible because the plaintiff's written petition did not explicitly request the qualification change, and the lower courts correctly addressed the claim based on the actual circumstances presented.
Legislator-Regeste
KI-generiertchл. 280 ал.1 т.1 от ГПК; The cassation appeal is inadmissible if the applicant fails to demonstrate a specific request for the qualification of the claim in the written response, as the lower courts are bound to decide based on the actual content of the plaintiff's petition.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertZitierte Rechtsprechung
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1047
София. 14.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3197/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. С. Д. срещу решение от №322 от 17.02.2014г по гр.дело № 3514/2013г. на П. окръжен съд , с което в обжалваната му част - по отхвърлен изцяло обективно съединен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД , е потвърдено решение №3061 от 09.07.2013г по гр.д № 21283/2011г на Пловдивски РС .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по въпроса на правилната квалификация на предявения иск.Съдилищата са е произнесли по иск на основание чл. 59 ал.1 ЗЗД както е била посочена , вместо по действително предявения иск по чл. 30 ал.3 вр. чл. 93 ЗС , разгледали са непредявен иск ,респ. постановено е недопустимо решение в противоречие с ТР №7 от 2012г по т.д.№:/2012 ОСГК на ВКС . Въпросът от процесуално естество е зададаен с оглед неустановеното от ищеца по делото основание за изключителна собственост на имот, реституиран като наследствен .
Постъпил е писмен отговор от ответниците П. И. М. и Д. С. М. чрез адв. В. Х. .Основанието на иска е изведено именно от изложените в исковата молба обстоятелства. Ищецът е твърдял че е единствен собственик въз основа на завещание ,поради което касационната жалба да не се допуска до разглеждане .
След преценка Върховен касационен съд счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
В изложението , при обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , липсва коментар къде защитата вижда съотносимост на разрешените в цитиратата тълкувателна практика правни въпроси към решаващото съображение на въззивния съд да възприеме квалификацията на иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД .В мотивите на ТР №72012г ОСГК ,във връзка с необходимостта от писмено поискване, е коментирана основната отлика на иска по чл. 30 ал.3 вр чл. 93 ЗС ,с него се реализира по съдебен ред правото на съсобственика на част от естествените и граждански плодове , от добивите на съсобствената вещ. Тази именно разлика е отчетена от въззивния съд предвид съдържанието на исковата молба - в частта по процесния обективно съединен иск ,тъй като е бил предявен и обективно съединен иск по чл. 31 ал.2 ЗС срещу същите ответници,но основан на други обстоятелства и по отношение на други имоти. Поизнасянето по другия иск, частично уважен, е извън предмета на настоящето обжалване.
Съдът разглежда иска на предявеното основание, когато го свърже с обстоятелствата, на които ищецът го е основал . При иск , който не е бил основан на твърдение ,че вещта е съсобствена , а че тя е изключителна собственост на ищеца , съответно се иска присъждане на обезщетение в размер на среден пазарен наем за ползата ,от която собственикът е бил лишен без основание от лицата , ползвали имота му , не се касае за претендиран дял в добивите , нито за иск по чл. 30 ал.3 ЗС. Ето защо въззивният съд правилно не е намерил постановеното в тази част първоинстанционно решение за недопустимо произнесено по иск с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД - при служебната проверка, доколкото при въззивното обжалване не е имало оплаквания за произнасяне по непредявен иск , или за неправилна квалификация на спорното право. Въззивното решение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС , а не в противоречие с нея .
На ответниците по жалбата се дължат разноски , установени в размер на 200 лева .
Воден от горното ВКС ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от № 322 от 17.02.2014г по гр.дело № 3514/2013г. на П. окръжен съд
Осъжда А. С. Д. да заплати на П. И. М. и Д. С. М. от [населено място] , обл. П. сумата 200 лева разноски по делото
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .