Legislator Rechtsprechung & Gesetzgebung
VKS-DF4B9C85254E261AC2257793004FFEF1 KI-generiert

Supreme Court dismisses appeal as no material law violation exists regarding severance pay for interrupted employment.

Geschäftsnummer VKS-DF4B9C85254E261AC2257793004FFEF1
Gericht / Behörde
Rechtsordnung Bulgarien (BG)
Entscheiddatum
Ausgang Abgewiesen (Dismissed)

Legislator-Zusammenfassung

KI-generiert

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the district court's decision to reject the plaintiff's claim for severance pay. The plaintiff argued that compensation should cover the entire period of illegal dismissal, including the time the employee was not working due to the wrongful termination. The court held that since the employment relationship was legally terminated during this period, no severance pay under Article 214 of the Labor Code was due, as the employee was not performing duties to be removed from. Consequently, the appeal was rejected because the lower court's ruling aligned with established judicial practice.

Legislator-Regeste

KI-generiert

Art. 214 K.T.; Art. 280, para. 1, sec. 3 G.P.K.: The Supreme Court established that compensation for illegal removal from work is not payable when the labor relationship is terminated, and appeals are inadmissible if the lower court decision follows established case law without material legal errors.

Schlagwörter

KI-generiert
illegal dismissal compensation labor relationship termination cassation appeal inadmissibility severance pay entitlement established judicial practice Rückversetzung in eine Anstalt Wiedereinschulung disziplinarische Verantwortlichkeit

Zitierte Gesetzesbestimmungen

KI-generiert
Art. 214 K.T.
Art. 280, para. 1, sec. 3 G.P.K.
KI-generiert

Fragen Sie sich, wie dieser Entscheid auf Ihren Fall anwendbar ist?

Prüfen Sie diesen Entscheid zusammen mit Bundesrecht, kantonalen Erlassen, Kommentaren und Folgeentscheiden in Legislator AI.

Fall in Legislator öffnen →

Volltext

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д

Е Л Е Н И Е

№ 623

София, 10.06.2010

година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,

ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети юни две

хиляди и десета година в състав:

Председател: ЖАНЕТА

НАЙДЕНОВА

Членове: СВЕТЛА

ЦАЧЕВА АЛБЕНА

БОНЕВА

изслуша докладваното от

съдията Цачева гр. д. № 536 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе

предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

С решение № 2 3 от 11 . 03 .2009 г. по гр.д. № 40 /2009 г. на Разградски окръжен съд е потвърдено решение № 310 от 08.01.2009 година по гр.д. № 556/2008 г. на Разградски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 214 КТ, предявен от З. С. М. от гр. Р. против О. у. “С”, с. Х., община С. за сумата 39434,50 лева, съставляващи претенция за обезщетение за отстраняване от работа за периода от 01.09.2003 г.

– 12.05.2008 г. Във въззивното решение е прието, че трудовото правоотношение на ищеца, изпълняващ длъжността “начален учител” в ОУ “С”, с. Х. е било прекратено от работодателя, считано от 01.09.2003 г. С влязло на 02.04.2008 г. решение по гр.д. № 92/2006 г. на районен съд гр. И., уволнението е било отменено като незаконно извършено, ищецът възстановен на заеманата длъжност, която е заел на 12.05.2008 г.

и е било присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2087,28 лева, изплатено от работодателя ведно със законните лихви за забава с разходен ордер от 03.06.2008 година. По молба на ищеца, трудовото правоотношение е било прекратено отново със заповед № 2* от 15.05.2008 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което му е било изплатено обезщетение в размер на шест брутни работни заплати общо сумата 4172,56 лева.

При така установените факти, в решението е прието, че искът за обезщетение за незаконно отстраняване от работа в периода след уволнението, отменено със съдебно решение, до възстановяване на заеманата длъжност е неоснователен; че в този период трудовото правоотношение е било прекратено - ищецът не е заемал длъжност, от която би могъл да е незаконно отстранен, поради което обезщетение на основание чл. 114 КТ не се дължи.

Касационна жалба против решението на Разградски окръжен съд е постъпила от З. С. М. от гр. Р.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Поддържа се, че формираните в решението изводи поставят въпроси, свързани с точното приложение на чл. 214 КТ или след уточнение и конкретизация съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС, повдигнатия от касатора материалноправен въпрос е дължи ли се обезщетение за незаконно отстраняване от работа за целия период, в който работникът или служителят не е заемал длъжността си поради незаконно уволнение.

Ответника по касация О. у. “С”, с. Х., община С. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По повдигнатия въпрос по приложението на чл. 214 КТ - дължи ли се обезщетение за незаконно отстраняване от работа за период, в който работникът или служителят не е заемал длъжността си поради незаконно уволнение е налице установена практика на съдилищата, основания за промяна на която не са налице. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с трайно установената практика, съгласно която работодателят дължи обезщетение по чл. 214 КТ в случаите на незаконно временно отстраняване от работа при съществуващо трудово правоотношение, но не и в случаите, когато трудовото правоотношение е прекратено; максималният размер на вредите от незаконно уволнение е определен в чл. 225, ал. 1 КТ; целта на предвиденото в КТ обезщетение е възмездяване на щетите, понесени от работника от оставането му без доходи поради незаконното прекратяване на трудовия договор за период, обичайно необходим за устройването му с друга работа, с оглед на което в закона е определен както начина на определяне размера на обезщетението – въз основа на брутното трудово възнаграждение на работника, така и срокът, за който се дължи обезщетение или времето през което работникът е останал без работа, но не за повече от шест месеца.

Въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, доколкото липсва конкретно твърдение за относимостта им към съществен материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за развитието на правото. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 3 от 11 . 03 .2009 г. по гр.д. № 40 /2009 г. на Разградски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: