Legislator Rechtsprechung & Gesetzgebung
VKS-DF441ED9F294E945C2257929003F2DB1 KI-generiert

VCS dismisses appeal as appeal grounds are inadmissible due to lack of practice and procedural issues.

Geschäftsnummer VKS-DF441ED9F294E945C2257929003F2DB1
Gericht / Behörde
Rechtsordnung Bulgarien (BG)
Entscheiddatum
Ausgang Nichteintreten / Unzulässig (Inadmissible)

Legislator-Zusammenfassung

KI-generiert

The Supreme Court of Cassation declared the cassation appeal inadmissible, ruling that the grounds raised by the appellant were not sufficient for review. The appellant argued that the appellate court exceeded its authority by making independent factual findings not presented in the initial complaint and questioned the continuity of a director's position after a municipal entity's closure. The court determined that no established judicial practice exists regarding these specific procedural and substantive issues, rendering them inadmissible under the relevant statute.

Legislator-Regeste

KI-generiert

Art. 280, para. 1, item 3 of the Civil Procedure Code; Art. 283 of the Civil Procedure Code: The Supreme Court of Cassation may not admit a cassation appeal if the grounds raised lack established judicial practice and do not concern the correct application of law.

Schlagwörter

KI-generiert
cassation appeal admissibility judicial practice requirement appellate court authority independent factual findings continuity of employment municipal entity closure statutory interpretation Institutioneller Rahmen und Governance

Zitierte Gesetzesbestimmungen

KI-generiert
Art. 280, para. 1, item 3 of the Civil Procedure Code
Art. 283 of the Civil Procedure Code
Art. 269 of the Civil Procedure Code
Art. 290 of the Civil Procedure Code

Zitierte Rechtsprechung

KI-generiert
r. №57/2011 g. po gr.d. №1416/10 g.
KI-generiert

Fragen Sie sich, wie dieser Entscheid auf Ihren Fall anwendbar ist?

Prüfen Sie diesen Entscheid zusammen mit Bundesrecht, kantonalen Erlassen, Kommentaren und Folgeentscheiden in Legislator AI.

Fall in Legislator öffnen →

Volltext

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1110

Гр. С., 14.10.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.10.2011 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №528/11 г.,

намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ОДЗ „Детско царство”, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №998/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от В. Дюлгерска срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ – отменено е уволнението на ищцата от длъжността „директор”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ, тя е възстановена на тази длъжност и й е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона материалноправния въпрос по тълкуването на чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ : дали, ако с решение на общинския съвет и кмета на общината е прекратен един правен субект / има се предвид ОДЗ, [населено място]/ длъжността „директор” на прекратения субект продължава да съществува и идентична ли е тя с длъжността директор на новия правен субект, заемана в случая от временно изпълняващ я служител. Води ли предходното вл. в сила съдебно решение за отмяна на уволнението на ищцата от длъжността директор до възстановяване и на прекратения субект и следва ли да се изготви ново щатно разписание, за да се извърши уволнение по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ. Значим за спора и точното прилагане на закона е и процесуалният въпрос за правомощията на въззивния съд по чл.269 от ГПК и конкретно – може ли въззивният съд да потвърждава решението на първоинстанционния съд на основания, които не са изложени в исковата молба и да прави служебно различни фактически и правни изводи. Намира, че по въпросите няма практика на ВКС и на съдилищата, което ги прави от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.

Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „директор” е незаконно, но не по изложените от първоинст. съд съображения за липса на мотиви в уволнителната заповед. Изложил е собствени съображения по основанията за въззивно обжалване, заявени във въззивната жалба на ответника, в пределите и във връзка с наведените в исковата молба основания на иска.

Приел е, че решение на ОбС – С. и заповед на Кмета на [община], издадена за изпълнението му, с които е закрито ОДЗ – [населено място] и открито ОДЗ „Детско царство” не доказват закриването на първия субект, както е прието и в предходното вл. в сила решение за възстановяване на ищцата на длъжността директор, след отмяна на уволнението й по чл.328, ал.1,т.1 от КТ.

Според ОС е налице реорганизация на детските заведения, като тр. правоотношения в тях съгласно изрично посоченото в решението на ОбС се уреждат съобразно чл.119, чл.123 и чл.328 от КТ.С влизане в сила на предходното съдебно решение за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност директор се възстановява неправомерно прекратеното й трудово правоотношение за тази длъжност.

След това до датата на уволнението й не се установява реално съкращаване на длъжността директор, заемана при ответника от временно изпълняващ. Или при влязлото в сила решение между страните за отмяна на уволнението на ищцата по чл.328, ал.1,т.1 от КТ и приетото от въззивния съд в обжалваното сега решение за уволнението по т.2,пр.2, материалноправните въпроси, основаващи се на твърдението, че ОДЗ – [населено място] е прекратено / закрито, без правоприемство по чл.123 от КТ/ са извън предмета на спора.

Длъжността директор на закритото ОДЗ – [населено място] преминава към окрупнената нова структура – ОДЗ „Детско царство” на осн. чл.123 от КТ и за съкращаването й е необходимо премахване в щатното разписание.

Ищцата се е позовала в исковата молба на липсата на реално съкращаване на длъжността и евентуално на липсата на подбор и по тези основания се е произнесъл въззивният съд, по повод и във връзка с основанията за въззивно обжалване, с които е сезиран – въззивникът се позовава на премахване на старата структура с всичките й длъжности, вкл. на директора, при което ново щатно разписание не е необходимо. Така, макар да не е споделил оспорените с въззивната жалба решаващи съображения на първоинст. съд за немотивираност на уволнителната заповед като предпоставка за отмяната й, въззивният съд е стигнал по собствени съображения до същия краен резултат за основателност на исковете, обуславящ потвърждаване на първоинст. решение. Това при характера на въззивната инстанция като такава по същество на спора е напълно допустимо, както сочи и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. р. №57/2011 г. по гр.д. №1416/10 г. на трето г.о.

Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №998/10 г. от 11.01.11 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: