Supreme Court corrects a clerical error in its own judgment regarding the status of lower court decisions on appeal.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court of Bulgaria granted a request to correct an obvious factual error in its own judgment regarding the disposition of a civil case. The parties argued that the court incorrectly stated the lower court's decision was upheld when it had actually been partially revoked. The court ruled that the discrepancy between the court's reasoning and the final text required correction under the Civil Procedure Code.
Legislator-Regeste
KI-generiertArt. 247 of the Civil Procedure Code; The Supreme Court may correct an obvious factual error in its own judgment when the disposition contradicts the court's reasoning or the actual outcome of the appeal proceedings.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
София,,01.11 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1129/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.247 ГПК.
Постъпила е молба от [фирма] (в ликвидация) за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение № 529 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 1129/2009г. страница осма, в предпоследния абзац, в частта от изречението „… с която е оставено в сила решението на С. районен съд…”, което би следвало да бъде „… с която е отменено решението на С. районен съд…”
Ответниците С. Д. М. и С. В. Б. не са изразили становище по молбата.
Върховният касационен съд, І г.о. констатира, че молбата по чл.247 ГПК е основателна.
В мотивите на постановеното решение по чл.290 и сл. ГПК е посочено, че С. Д. М. и С. В. Б. обжалват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен частично предявеният от тях иск по чл.108 ЗС, а [фирма] (в ликвидация) обжалва решението в частта, с която е оставено в сила решението на С. районен съд, с което исковете на С. М. и С. Б. срещу него по чл.108 ЗС са уважени. По-нататък в мотивите ВКС е приел, , че исковете по чл.108 ЗС са неоснователни, а на на стр.7, абз. 4 и 5, ВКС е приел, че жалбата на [фирма] за неправилност на решението, с което исковете са частично уважени е основателна , а жалбата на ищците – неоснователна. В отхвърлителната част въззивното решение е различно от първоинстанционното, което е отменено в тази част.
В диспозитива си на страница осма, във втория абзац, ВКС правилно е отразил формираната си воля да потвърди въззивното решение в отхвърлителната част, но неточно е възпроизвел въззивното решение в тази част като е посочил, че в тази негова част с него е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което исковете по чл.108 ЗС са отхвърлени за разликата над 2560 /4202 ид.ч. от ПИ № 9220492 по плана на[населено място] и за построените в имота и индивидуализирани в решението сгради.
Следователно налице е противоречие между формираната в мотивите воля и нейното външно отразяване в диспозитива на решението, която следва да се поправи по реда на чл.247 ГПК, както е поискано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 529 /09.07.2010 г. по гр.дело N 1129 /2009 г. на ВКС, І г.о., като на страница осма в диспозитива абзац втори вместо „Оставя в сила решението в останалата обжалвана част, с която е оставено в сила решението на С. районен съд, с която исковете по чл.108 ЗС са отхвърлени за разликата над 2560/4202 ид.ч. от ПИ № 9220492 по плана на[населено място] и за построените в имота и индивидуализираните в решението сгради” се чете:
„Оставя в сила решението в останалата обжалвана част, с която е отменено решението на С. районен съд в частта, с която исковете по чл.108 ЗС са уважени за разликата над 2560 /4202 ид.ч. от ПИ № 9220492 по плана на[населено място] и за построените в имота и индивидуализирани в решението сгради и вместо това исковете са отхвърлени в тази част”.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: