Supreme Court overturns lower court ruling on state-owned property lease termination and damages claim.
Legislator-Zusammenfassung
KI-generiertThe Supreme Court of Bulgaria overturned the lower court's decision to dismiss the State Agency's claim for damages after the tenant continued using state property following lease termination. The agency argued the property remained public state ownership despite the tenant's possession, while the tenant contested the validity of the lease and the nature of the property. The court found the lower court erred in denying the agency's ownership rights, necessitating a retrial to address the actual validity of the lease contract regarding state-owned assets.
Legislator-Regeste
KI-generiertArticles 236, paragraph 2 of the Civil Code; Article 2, paragraph 2, item 4 of the Law on State Property: If a court denies the lessor's ownership rights over state property and recognizes it as public state property, the case must be retried to examine the validity of the lease contract.
Schlagwörter
KI-generiertZitierte Gesetzesbestimmungen
KI-generiertVerwandte Entscheide
KI-generiertVolltext
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60160
гр. София, 11.6.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Ерик Василев
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 982 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на ДА“Държавен резерв и военновременни запаси“ за отмяна на влязло в сила решение № 324/02.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 15/2015 г. от състав на Районен съд – Велико Търново.
От пълномощника на ответниците по молбата е постъпил писмен отговор, с който се оспорва същата, като в открито съдебно заседание поддържа това становище.
С решение от 23.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 615/2015 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново, е потвърдено решение № 324/02.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 15/2015 г. от състав на Районен съд – Велико Търново. С въззивното решение, препращащо частично към мотивите на районен съд, съдът е приел, че съгласно чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемодателя, същият дължи обезщетение.
Срокът на сключения на 20.05.2005г. договор за наем е изтекъл на 31.12.2005г. и се е трансформирал в безсрочен такъв, и е прекратен от наемателя на 10.08.2006г. Въпреки противопоставянето на ищеца, ответникът е продължил ползването на процесния имот и след 11.09.2006г. /до когато е осъден да заплати подобно обезщетение с Решение по гр.д.
№233/2009 г. по описа на ВТРС/, и до подаване на исковата молба по делото. Съдът е обсъдил и признанието на ответника относно това обстоятелство. Прието е, че претенцията се основава на чл.236, ал.2 ЗЗД, с оглед прекратяване на облигационната връзка по наемния договор между страните към 10.08.2006г. и дължимостта на обезщетение за ползуването от ответника, след този момент при противопоставяне на наемодателя, в размер на пазарния наем, като обезщетението, което наемателя дължи на наемодателя е за това, че последния е лишен от правото да ползва имота.
Съдът е приел възраженията на ответника че договорът за наем от 20.05.2005г. е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй като липсвал предмет и основание за сключването му, са недоказани, тъй като е установено вече между страните в мотивите по влязлото в сила решение по гр.д. № 233/2009г. на ВТРС, отменено с решене по в.гр.д.
№ 174/2011г. на ВТОС, че за валидността на наемния договор и дължимостта на уговорените с него парични вземания е без значение дали наемателят е собственик на вещта.
С решение №74/08.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 4750/2019 г. от състав на І гр.отд. на ВКС е прието за установено по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, че наследниците на М. Н. /Х./ Х., починал на 13.11.1967 г., а именно: Р. Р. И., Т. Х. К., Ю. Х. К., Б. И. Л., В. Г. Г., К. М. Г., Г.
М. Д., Й. Р. С., М. И. М., А. М. М., Д. М. М.-В., А. Й. М., М. Р. Т. и С. М. А.; че наследниците на С. М. Н. /Х./, починал на 27.05.1979 г., а именно: Т. Г. С., Б. С. С., Б. М. С., И. М. С. и С. Й. К. и че наследниците на Н. М. Х., починал на 17.5.70г., а именно: Н. М. С., С. М. Т. и В. В. С., не са собственици въз основа на реституция по ЗВСОНИ на следния недвижим имот:
дворно място с площ от 4 800 кв. м., описано в АДС № 1787/21.10.1958 г., находящо се в местността „Б.“ в землището на [населено място], понастоящем представляващо реална част от поземлен имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], целият с площ от 19 395 кв. м., която реална част е очертана с червен пунктир на скица-приложение № 1 на вещото лице инж.
С. Г., находяща се на стр. № 555 по гр. д. № 276/2016 г. на ВтРС, приподписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от решението, при граници - полски път ... и останалата част от ПИ ...., ведно с описаните в АДС № 1787/21.10.1958 г. сгради, а именно: ярмомелка с площ от 374 кв. м., съответстваща на сграда с идентификатор 190.008;
навес с площ от 26 кв. м., съществуващ на място, но ненанесен на кадастралната карта; складово помещение с площ от 144 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор .... (първи етаж); склад за горивни материали с площ от 29 кв. м., съответстващ на сграда с идентификатор ..... (първи етаж); складово помещение с площ от 187 кв.
м., съответстващо на сграда с идентификатор .....; складово помещение с площ от 120 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор ..... (втори етаж); навес с площ от 90 кв. м., съответстващ на сграда с идентификатор .....; складово помещение с площ от 240 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор ......; две пристройки, съответстващи на сграда с идентификатор.....
и на сграда с идентификатор .....; складово помещение с площ от 192 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор .....; складово помещение с площ от 193 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор .....; навес с площ от 36 кв. м., съответстващ на сграда с идентификатор .....; жилищни помещения с площ от 27 кв. м., съответстващи на сграда с идентификатор...... (втори етаж);
складово помещение с площ от 115 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор ..... и складово помещение с площ от 25 кв. м., съответстващо на сграда с идентификатор .... (втори етаж).
Описания имот е идентичен с имота, за чието ползуване е присъдено обезщетение с решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство.
С решението си, съставът на ВКС е приел, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ процесният имот, държавна собственост по силата на национализацията, е бил предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му - ГУ „Икономика на отбраната и държавен резерв“ към МС, а по силата на преобразуването и правоприемството имотът е предоставен на ищеца ДА „ДРВВЗ.
Прието е също така за установено безспорно по делото, че както към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, така и към настоящия момент, имотът служи за складова база, в която се съхраняват държавни резерви и военновременни запаси. Правоприемството, извършено с посочените ПМС от 1991 г., 1993 г., 1994 г. и 2001 г., е универсално и затова е без значение обстоятелството, че не са били съставени протоколи за прехвърлените активи.
За неоснователен е приет доводът на ответницата И. С., изложен в отговора на касационната жалба, че след като според чл.4 от Закона за държавния резерв и военновременните запаси самите резерви /движимите вещи/ са частна, а не публична държавна собственост, то на по-голямо основание складовете, в които се съхраняват тези вещи, също не са публична собственост.
Посочено е, че складовете представляват имущество, предоставено на ДА „ДРВВЗ“ за изпълнение на функциите му и затова са публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.4 ЗДС. Съдът е приел, че характерът на имота като публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.4 ЗВСОНИ е съставлявал пречка за реституцията му по ЗВСОНИ.
Обстоятелството, че със заповед № 694 от 10.08.1994 г. на кмета на [община] имотът е деактуван и след това е отдаван под наем от възстановените собственици на ДА „ДРВВЗ“ съдът е счел за неотносимо към горните изводи, като погрешното виждане на кмета на общината и на ДА „ДРВВЗ“ за статута и собствеността на имота не определя титулярството в правото на собственост, което си остава на държавата.
Постановеното от ВКС решение е от съществено значение за изхода на спора по предявените субективно съединени искове с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, доколкото след прекратяването на наемните правоотношения, ДА „ДРВВЗ“ е продължила да ползува имота, но следва да се направи преценка дали това държане е на правно основание, което може да се противопостави на правата, които притежават наемодателите, след прекратяването на наемните правоотношения. Решението на ВКС, с което се отричат правата на собственост на наемодателите и се признава по отношение на тях, че имотът е публична държавна собственост следва да бъде обсъдено при новото разглеждане на спора в насока относно действителността на наемния договор, имащо за предмет отдаване под наем на имот, публична държавна собственост, каквото възражение по делото е направено от ДА „ДРВВЗ“.
Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна, като разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да се присъдят при новото разглеждане на спора по същество, като в тях се включат и разноските за това производство.
Водим от горното, състав на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 23.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 615/2015 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 324/02.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 15/2015 г. от състав на Районен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново от фазата на приемане като доказателство по делото на решението на ВКС и разглеждане на спора по същество, след приемането на новото доказателство, неизвестно на съда при първоначалното разглеждане.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.