Legislator Rechtsprechung & Gesetzgebung
VKS-DC993E9DAFD2CAF7C2257D180045903B KI-generiert

Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds, finding no violation of civil procedure law regarding appellate court review scope.

Geschäftsnummer VKS-DC993E9DAFD2CAF7C2257D180045903B
Gericht / Behörde
Rechtsordnung Bulgarien (BG)
Entscheiddatum
Ausgang Nichteintreten / Unzulässig (Inadmissible)

Legislator-Zusammenfassung

KI-generiert

The Supreme Court of Bulgaria declared the cassation appeal inadmissible, ruling that the appellate court's decision did not violate civil procedure law. The appellant argued that the lower court failed to properly evaluate evidence and discuss new facts raised for the first time on appeal. The court determined that the appellate court acted within its statutory authority and that the appellant's arguments did not establish a specific contradiction with established Supreme Court jurisprudence.

Legislator-Regeste

KI-generiert

Art. 236, para. 2; Art. 12; Art. 235 of the Civil Procedure Code; The cassation appeal is inadmissible if the appellant fails to demonstrate a specific contradiction between the lower court's decision and the law or established Supreme Court case law.

Schlagwörter

KI-generiert
cassation appeal inadmissibility appellate court review scope civil procedure law violation evidence evaluation standard new facts on appeal Nichtigkeitsgründe bestrittene Forderung anfechtbarer Zwischenentscheid

Zitierte Gesetzesbestimmungen

KI-generiert
Art. 236, para. 2 of the Civil Procedure Code
Art. 12 of the Civil Procedure Code
Art. 235 of the Civil Procedure Code

Zitierte Rechtsprechung

KI-generiert
Decision No. 115/24.03.2010 on Case No. 2549/2008
Decision No. 337/28.04.2010 on Case No. 950/2009
Decision No. 466/27.05.2010 on Case No. 1297/2009
Decision No. 217/30.07.2010 on Case No. 367/2009
Decision No. 637/27.10.2010 on Case No. 883/2010
Decision No. 75/31.03.2008 on Case No. 96/2008
Decision No. 898/2009
Decision No. 517/31.05.2007 on Case No. 956/2006
Decision No. 26/30.01.2009 on Case No. 1313/2007
KI-generiert

Fragen Sie sich, wie dieser Entscheid auf Ihren Fall anwendbar ist?

Prüfen Sie diesen Entscheid zusammen mit Bundesrecht, kantonalen Erlassen, Kommentaren und Folgeentscheiden in Legislator AI.

Fall in Legislator öffnen →

Volltext

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 948

София, 17.07. 2014 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 7824 по описа за 2013 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], Благоевград, представлявано от управителя Е. С. Д., чрез адв. Д. М. С. от АК - Благоевград, срещу въззивно решение № 380/28.02.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 2932/2012 г.

Излага доводи за неправилност на въззивното решение.

Насрещната страна Г. Д. Б. и Р. Б., двамата чрез адв. Г. П. Я. – Х., са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Излагат съображения по материалноправния спор, като считат, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Няма становище във връзка с изложението и допускането до касационно обжалване на второинстанционното решение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и мотивирано изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е осъдил [фирма] да заплати на Г. Д. Б. и Р. Б. 25 603,25 евро, на осн. чл. 55, л. 1, предл. 3 ЗЗД – платена цена по предварителен договор от 02.09.2010 г.; 7 882 евро, представляваща договорна неустойка, на осн. чл. 92 ЗЗД, както и съдебноделоводни разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението към касационната жалба са повдигнати следните процесуалноправни въпроса: длъжен ли е съдебният състав, при произнасяне с решение да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, както и преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи; длъжен ли е съдебният състав да извърши преценка и да обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Въпросите са принципно значими, но не се установява поддържаното противоречие с Решение № 115/24.03.2010 г. по гр.д. № 2549/2008 г. на ІІІ ГО ВКС, Решение № 337/28.04.2010 г. по гр.д. № 950/2009 г. на ІV ГО ВКС; ТР 1/04.01.2001 г. по т.д.. № 1/2000 г. ОСГК ВКС.

Приложението на чл. 236, ал. 2, чл. 12 и 235 ГПК от въззивната инстанция е съответно на точното тълкуване на цитираните правни норми, съобразено е и с приетото в цитираните решения на състави на ВКС и е съответно на разясненията по ТР 1/2001 ОСГК ВКС, преценени според разпоредбите в новия ГПК от 2007 г. Следва да се посочи, че е налице и съобразяване с разясненията по ТР 1-2013-ОСГТК ВКС относно предмета на въззивната проверка, което има отношение и към доводите, възраженията и доказателствата, подлежащи на преценка от второстепенния съд.

В съответствие с ТР 1-20013-ОСГТК ВКС е и разрешението на въззивния съд по следващите поставени в изложението правни въпроси: следва ли въззивният съд да изготви нов доклад по делото, с указание за подлежащите на доказване факти, когато изготвеният такъв от първостепенния съд е неточен и непълен, а страните не са направили възражение пред въззивния съд в тази посока; следва ли ответникът, в чиято полза е постановено първоинстанционното решение, да прави пред въззивния съд възражение за непълен доклад по чл. 146 ГПК от първа инстанция и, ако съдът констатира, че такъв е налице, може ли служебно да отстрани този процесуален пропуск;

Без значение е дали по поставените правни въпроси има различни разрешения от състави на ВКС, след като противоречието е преодоляно по тълкувателен път и приетото тълкуване е задължително, както за по-долустоящите в инстанционно отношение съдилища, така и за съставите на Върховния касационен съд.

В изложението е поставен и процесуалноправният въпрос подлежи ли на доказване в производството по иск по чл. 55 ЗЗД, освен фактът на забава за изпълнение на длъжника, и обстоятелството, че изпълнението е станало безполезно за кредитора – ищец, който претендира връщане на даденото на отпаднало основание, или че изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти.

Въпросът има отношение към тълкуване на чл. 87 ЗЗД, а не на чл. 55 ЗЗД, а и няма никакво отношение към казуса с оглед отношенията между страните, вида на неизпълнението – пълно (не е прехвърлен имота, обещан от ответника по иска на ищеца по силата на сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба), поддържаното в исковата молба едностранно разваляне на договора от купувача по предварителния договорн в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

Представените решения в подкрепа на поддържано противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – решение на В. и невлязло в сила решение на ВТАС, не съставляват съдебна практика по смисъла на цитираната разпоредба, както изрично е разяснено в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС, а и в тях са разгледани казуси, които не са идентични с настоящия.

Следващият въпрос, поставен в изложението към касационната жалба е по какъв начин, и с оглед кои обстоятелства, следва да се прецени кой срок за изпълнение е разумен, с изтичането на който следва да се считат настъпили последиците на направеното изявление за прекратяване – в хипотезата на едностранно прекратяване на договора с депозиране на исковата молба. Няма обосновка за допълнителните критерии по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, което само по себе си е пречка да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по повдигнатия правен проблем. Независим от това, следва да се посочи, че в случаите, когато исковата молба служи за покана по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, длъжникът има възможност да предложи изпълнение в хода на процеса, което в случая не е сторено. Законодателят изрично е предвидил в подобна хипотеза разрешение в чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД.

Повдигнати се и следните въпроси: по какъв начин и с какви доказателствени средства подлежи на доказване фактическото получаване от ответника на сумата, чието връщане, на отпаднало основание, претендира ищецът; достатъчно ли е обективираното в частен документ, оспорен от ответника, изявление от ответника, че сумата е получена, за да се приеме за доказано нейното фактическо получаване.

От значение в случая е не по принцип кои са всички допустими доказателствени средства за установяване на плащането, а дали с разписка, изходяща от ответника, може да се установи, че е получил сумата, за която е издал документа, както и чия е тежестта на доказване при оспорване на разписката от издателя й.

Въпросите са от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие с Решение № 566/18.11.2008 г. по т.д. № 300/2008, І ТО ВКС, Решение № 67/06.07.2010 г. по т.д. № 898/2009 І ТО ВКС, Решение № 517/31.05.2007 г. по т.д. № 956/2006 г. ІІ ТО ВКС, Решение № 26/30.01.2009 г. по гр.д. № 1313/2007 г. на САС. Никога не е имало съмнение в теорията и съдебната практика, че частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства /допустими според процесуалния закон/, щом няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват.

В ГПК са разписани текстове, с които се определя задължителната за съда доказателствена сила на определени видове документи, която се разпростира до обема, който й дава законодателят. Във всички други случаи доказателственото значение на документите се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото.

Съгласно чл. 180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които съдържат в тях, са направени от тези лица Разпискатасе предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД.. Оспорването на частен документ, носещ подписа на оспорващия е в тежест на последния – арг.

чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Въпросът допустимо ли е обсъждане и приемане от въззивния съд на факти и обстоятелства, на които се позовава ищецът, които факти и обстоятелства същият е могъл до наведе, но е не е навел пред първата инстанция, е неотносим, тъй като въззивният съд се е произнесъл в рамките на предмета на спора, очертан с исковата молба и въззивната жалба.

По следващия въпрос, поставен в изложението на касатора не се установява противоречие с приложената към касационната жалба съдебна практика - Решение № 466/27.05.2010 г. по гр. д. № 1297/2009 ВКС, Решение № 217/30.07.2010 г. по гр.д. № 367/2009 г. на ВКС, Решение № 637/27.10.2010 г. по гр.д. № 883/2010 г. на ВКС, Решение № 75/31.03.2008 г. по гр.д. № 96/2008 г. на ВТАС. Въпросът е може ли въззивният състав да приеме, че депозираната искова молба е едностранно волеизявление за разваляне на договора от кредитора – ищеца, когато доводите в тази посока са въведени за първи път с въззивната жалба, а в исковата молба ищецът се позовава на фактически твърдения за разваляне на договора чрез отправяне на нотариална покана. В нито едно от цитираните по-горе съдебни решения поставеният правен проблем не е бил разглеждан. Следователно не се установяват хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Независимо от това, следва да се посочи, че разрешението на въззивния съд е в съответствие с трайно установената съдебна практика, че исковата молба има характера на покана и не е нужно изрично това да е заявено в нея; достатъчно е да се твърди едностранно разваляне на договор поради неизпълнение на ответника-длъжник, а съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите в хода на процеса факти и обстоятелства, сред които предявяване на иска и връчване на исковата молба на насрещната страна.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 380/28.02.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 2932/2012 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: