Legislator Rechtsprechung & Gesetzgebung
VKS-DC97B642BADA44FEC2257793005B1F84 KI-generiert

Supreme Court dismisses appeal on co-ownership improvements and usage compensation claims against minor defendant.

Geschäftsnummer VKS-DC97B642BADA44FEC2257793005B1F84
Gericht / Behörde
Rechtsordnung Bulgarien (BG)
Entscheiddatum
Ausgang Abgewiesen (Dismissed)

Legislator-Zusammenfassung

KI-generiert

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by two plaintiffs against the second-instance court's judgment. The court found that the plaintiffs lacked ownership status to claim improvements on the defendant's share and that the usage compensation was correctly calculated based on market value rather than depreciation. Consequently, the appeal was rejected as it did not meet the statutory grounds for cassation review.

Legislator-Regeste

KI-generiert

Articles 30, 31, 60-62, 69 of the Civil Code; The court established that co-owners cannot claim compensation for improvements made without authority based on unjust enrichment, and usage compensation must reflect market value, not depreciation, when movable property is withheld from co-owners.

Schlagwörter

KI-generiert
co-ownership improvements unjust enrichment usage compensation market value assessment cassation grounds minor defendant property division Abzug für Liegenschaftsaufwand

Zitierte Gesetzesbestimmungen

KI-generiert
Article 30, paragraph 3 of the Civil Code
Article 31, paragraph 2 of the Civil Code
Articles 60-62 of the Law on Co-ownership
Article 69 of the Civil Code
Article 280 of the Civil Procedure Code
Article 284, paragraph 3, sub-paragraph 1 of the Civil Procedure Code
Article 288 of the Civil Procedure Code

Zitierte Rechtsprechung

KI-generiert
Supreme Court Decision No. 334 of 246/88
Supreme Court of Bulgaria Plenary Session No. 6/74
KI-generiert

Fragen Sie sich, wie dieser Entscheid auf Ihren Fall anwendbar ist?

Prüfen Sie diesen Entscheid zusammen mit Bundesrecht, kantonalen Erlassen, Kommentaren und Folgeentscheiden in Legislator AI.

Fall in Legislator öffnen →

Volltext

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 2

гр. София, 04.01.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ

КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито

заседание на тридесети декември две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от

съдията Николова гр. д. № 946 по описа на Върховния касационен съд за 2009

година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решението от 15.01.2009 год. по гр. д. № 520/2008 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил частично първоинстанционното решение от 29.07.2008 год. по гр. д. № 150/2005 год. на Д. районен съд до размер на сумата 1 975 лв., представляваща извършени подобрения в делбения имот и вместо това е постановил друго, с което осъдил малолетния ответник, чрез неговата майка и з. представител М. Т. , да заплати на П. П. горната сума за извършените от него подобрения.

Със същото решение въззивният съд отменил първоинстанционното решение и в частта му, с която е отхвърлена претенцията на П. и П. П. за заплащане от ответника на обезщетение за лишаването им от ползуване на описаните движими вещи за посочения период от 9.03.2005 год. до 7.11.2007 год. до размер от 520 лв. и вместо това осъдил ответника да им заплати и тази сума.

Със същото въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителните му части – за разликата от 1975 лв. до пълния предявен размер от 5 976 лв. по иска на П. П. за заплащане на извършени от него подобрения в делбения имот, за 57 лв. по иска на другия ищец П. П. , със съгласието на неговата майка М, за поставяне на смесител батерия в кухнята, и за разликата от 520 лв. до пълния предявен размер от 16 640 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която са били лишени П. и П. П. от невъзможността да ползуват наследствените движими вещи, подробно описани.

Въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенциите по сметки, се обжалва с касационна жалба в срок от ищците П/последният навършил пълнолетие на 28.02.2009 год./. Касаторите поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на направените от съда изводи. Искат отмяна на решението в тези му части и вместо това претенциите им бъдат уважени в пълните им размери.

В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното разглеждане на въззивното решение в обжалваните части. Считат, че материалноправният въпрос относно осъществявано от първия ищец владение върху имота е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика, каквото е налице и по другия въпрос за ползата от една вещ, която е различна от нейната амортизация.

Ответникът не е взел становище по жалбата.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителните му части над уважените от въззивния съд размери на претенциите по сметките в делбеното производство до пълните им предявени такива, окръжният съд е приел приложимостта на разпоредбите на чл. 60-62 ЗЗД, с оглед установените факти на извършен от първия ищец ремонт в делбения апартамент, изразяващ се в поставяне на дограма, теракот и гранитогрес, поставяне на корк на стени и заплащане на труд, без дадено от другия съсобственик съгласие.

Съдът е приел, че ищецът няма качеството на владелец, поради което са неприложими разпоредбите на чл. чл. 71, 72 и 74 ЗС, и ответникът, и в чийто интерес е била предприета работата, се е обогатил до размера на извършените за подобренията разходи, съразмерно на частта си. За размера на последните въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и присъдил 1/3 от тях в тежест на обогатилия се от подобренията ответник, а претенцията на вторият ищец отхвърлил, като недоказана - представената фактура за закупуване на смесителната батерия не е на негово име, а на името на майка му.

Следователно, претенциите по сметки относно извършените от ищците подобрения в имота са отхвърлени частично поради съображенията за приложимия закон за уреждане на отношенията между сънаследниците на основание водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60 – 62 ЗЗД, като стойността на разноските е разпределена съобразно правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС – всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, в случая по 1/3 за всеки от тримата наследници.

Действително, въззивният съд е изложил съображения за оборване на презумпцията на чл. 69 ЗС, но това му съображение не е обусловило изхода на спора, тъй като въпрос за осъществявано владение от страна на ищците не е поставян по делото – самите те се позовават на наследствено правоприемство с предявяване на иска за делба на недвижимия имот – описания апартамент.

Затова и по този поставен от касаторите въпрос не е налице противоречие с ППВС № 6/74 год., разглеждащ някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот.

По втория въпрос относно обезщетението за ползата, от която касаторите били лишени, въззивният съд е приел, че описаните движими вещи в исковия период са били в държане на ответника, поради което и на основание чл. 31, ал. 2 ЗС същият дължи обезщетение за лишаване на ищците от ползуването на общите вещи, от деня на писменото поискване с нотариалната покана. Относно размера на това обезщетение съдът е изходил от пазарната цена на вещите по заключението на оценителната експертиза, съразмерно с частта на наследниците, без касаторите да са установили същия с ангажирани доказателства. Последното е било в тяхна тежест, поради което и така формулиран в изложението им въпросът за приемане от съда на амортизацията на вещите като обезщетение за ползата е некоректно поставен. Изходът на делото по така заявената им претенция не е обусловен от решаване на такъв въпрос, а от възприемане на пазарната оценка на вещите при определяне на обезщетението за лишаване от ползуването им. Поради това и представеното решение № 334 по гр. д. №246/88 год. на І г. о. на ВС е неотносимо към поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

В заключение следва извод, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в потвърдителната му част, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 406 от 15.01.2009 год. по гр. д. № 520/2008 год. по описа на Хасковския окръжен съд, в обжалваната му от П. П. П. и П. П. П. част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: